Решение № 55 от 17.05.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Провадия, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20233130200119 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.

М. И. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0324-001283 / 07.02.2023г. на Началника на РУ -Провадия при ОД-МВР -Варна, с което му е наложено административно наказание

„Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП.

В жалбата се сочи, че още при съставяне на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че не е била изяснена фактическата обстановка, че наказващият орган не е извършил проверка на наведените във възражението срещу акта спорни обстоятелства, че при определяне на размера на санкцията не е била съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и др. Поради това и се иска отмяна на постановлението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание , въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея обстоятелства.По същество адв.Д. отново излага становище, че фактическата обстановка не е била изяснена в цялост, че не е имало очевидци на инцидента, че не е било установено с каква скорост е бил управляван автомобила, за да се направи извод дали е съобразена и др. Поради това и пледира за отмяна на постановлението и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител и не е представено становище по жалбата .

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 21.11.2022г. , около 10,00ч. въз.И. управлявал л.а. „ Хюндай Туксон” с рег . № ****, собственост на съпругата му Д. И.а, която също се намирала в колата, като се движел по път III-208 в посока гр.****. Времето било дъждовно, като пътната настилка била мокра и кална.На километър 30, при спускане от наклона при с.***** към гр.*****, на десен завой, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, въз. И. изгубил контрол над автомобила, който излязъл от пътя и се преобърнал по таван в дясно по посоката на движение. В следствие на удара съпругата на въззивника получила контузия на главата, а на автомобила били причинени материални щети. Сигнал за случилото се бил подаден до органите на МВР, като на място пристигнали полицейски служители на РУ-Провадия, един от които бил св.К.

И..При приближаване към мястото той видял преобърнатия автомобил, като пострадалата съпруга на водача вече била отведена с линейка в болнично заведение.

Полицейският служител възприел пътната обстановка, като видял че пътното платно е мокро, като на самия десен завой имало стичане на дъждовна вода.Той огледал автомобила, причинените материални щети и разговарял с въз.И. за случилото се.На възивникът били направени тестове за употреба на алкохол и наркотици, които били отрицателни. След като се установило, че пострадалата е получила само контузии, св.

И. съставил против въз. И. акт за установяване на административно нарушение за това, че поради движение с несъобразена с пътните условия скорост/ мокър асфалт/ е загубил контрол над автомобила , преобърнал се е в дясно по посока на движението си извън пътя и е възникнало ПТП с материални щети.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Бил съставен и протокол за ПТП, в който били описани механизма за настъпване на произшествието, причинените по автомобила материални щети и контузията на пострадалата. При личното предявяване на акта въз.И. посочил, че няма възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било посочено, че при съставяне на акта не били отразени правилно обстоятелствата по нарушението и не била изяснена фактическата обстановка, както и дали посочената в акта скорост е била несъобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя, релефа и др.В заключение било формулирано искане да не се налага глоба с наказателното постановление, тъй като въз.И. нямал вина за случилото се. Така депозираното възражение било разгледано и с мотивирано становище прието за неоснователноВъз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление № 220324-001283. С него наказващият орган приел, че на 21.11.2022г. въз.И. поради движение с несъобразена с пътните условия / мокър асфалт/ скорост е загубил контрол над автомобила, преобърнал се е и е причинил ПТП с нанесени материални щети по автомобила . Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от ЗДП и за него на въз. И. била наложена „Глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. К. И. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че след оглед на пътната обстановка, автомобила, който се намирал в дясно от пътя в посоката на движение на въз.И., св. И. е установил, че причина за произшествието е движението с несъобразена с условията на пътя скорост . Свидетелят посочи, че пътя е бил мокър и в участъка на десния завой се е стичала вода, поради което и най-вероятно е възникнал „ аквапланинг“, в следствие на което водача е изгубил контрол над автомобила , напуснал е пътното платно и се е преобърнал.

2

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 22-0324-001283 / 07.02.2023г. е издадено от компетентен орган - от Началника на РУ –Провадия при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушението, вменено във вина на въз. И. е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Наложеното наказание също е индивидуализирано.Направените в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения са били разгледани и приети за неоснователни, като следва да се отбележи, че те не съдържат спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на въз. И..

Съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон , като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.По делото безспорно се доказа, че въз. И. е управлявал лек автомобил, собственост на съпругата му по път III-208 в посока гр.****, че пътната настилка била мокра и че на километър 30, при спускане от наклона при с.***** към гр.*****, на десен завой въззивникът е изгубил контрол над автомобила, който е напуснал пътя в дясно по посоката на движение и се е преобърнал.Тези обстоятелства не се и оспорват.Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за безспорно установено, че въз.И. се е движел по пътния участък с несъобразена скорост, в следствие на което е допуснал настъпването на ПТП, т.е. допуснал е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. Тази норма задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С оглед на това и съобразно константната съдебна практика, за „ съобразена” скорост следва да се приеме онази, при която ПТП не би могло да бъде допуснато. Тази скорост е обективно понятие и следва да се изясни дали е налице причинна връзка между движението с несъобразена скорост и допускането на ПТП, като следва да се има предвид, че в постановлението скоростта е приета за несъобразена, а не за превишена. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че скоростта, с която въз. И. е управлявал автомобила, очевидно е била 3 несъобразена с условията на пътя , а именно с мокрия асфалт и десния завой, в който се е стичала вода , видно от показанията на св.И.. Наличието на вода и евентуално земна маса на пътя както сочи адв.Д. очевидно са били препятствия, които са възникнали непосредствено преди инцидента, поради което и мястото на тяхното разположение не би могло да се очаква да бъде обозначено с пътен знак.На следващо място по делото не са налице доказателства за това, че при преминаването през пътния участък е възникнал т.нар. „ аквапланинг“, тъй като това е явление , при което автомобилът става неуправляем, защото колелата му не контактуват с пътната настилка и фактически плуват във воден клин.В случая такива обективни характеристики на пътния участък не са били установени и описани. Следва да се отбележи още, че въз.И. освен че е бил длъжен, е могъл да предвиди, че управлението на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост би довело до нарушаване на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като във възможностите на правоспособен водач с дълъг стаж , който познава правилата за движение , е да съобрази, че наличието на валеж от дъжд може да доведе до събиране на вода по пътното платно.В случая е налице предвидима ситуация, а лошите атмосферни условия са факт, който сам по себе си следва да изостри вниманието на водача и да повлияе върху избраната скорост за управление на автомобила. Именно в следствие на движението си с несъобразена с условията на пътя скорост, въз.И. е допуснал ПТП и е настъпил съставомерния резултат- причиняване на материални щети по автомобила.Тези обстоятелства са описани и в акта, и в наказателното постановление, с оглед на което и възраженията за това, че фактическата обстановка не е била изяснена, са неоснователни.Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите са длъжни да се движат с такава скорост, която да намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този смисъл скоростта се счита за несъобразена не само когато водачът на МПС не е могъл да спре пред всяко предвидимо препятствие, а и когато възникне опасност за движението.В случая тази опасност е възникнала и именно поради движението си с несъобразена скорост въззивникът не е успял да овладее автомобила, изгубил е контрол над него, напуснал е пътното платно и е предизвикал ПТП.Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че въз. И. е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната норма- чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който поради движение с несъобразена скорост , причини пътнотранспортно произшествие, каквото именно виновно поведение от страна на въз. И. е налице.

Правилно наказващият орган е наложил на въз. И. наказание „Глоба“ в размер на 200лв., който е императивно предвиден в закона и за съда няма правна възможност за неговото намаляване предвид забраната на чл.27 ал.5 от ЗАНН.