Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4312 от 04.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14314/2023
Вид
Решение № 4312
Подписан
04.07.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Йоана Красимирова Кацарска, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1, т. 24 · Закон за енергетиката
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4312 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100514314 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5586 от 07.05.2023 г., постановено по гр. д. № 35239/2021 г. по описа на СРС, 119 – ти състав, са уважени предявените от “Дженерали застраховане“ АД срещу “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл. 49 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 6 342, 10 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Всички рискове на имуществото“ и сумата 1 877, 96 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.06.2018 г. до 18.06.2021 г., включително, като предявеният иск по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1877, 96 лв. до пълния предявен размер от 1 925, 11 лв.

Със същото решение “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е осъден да заплати на “Дженерали застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 726, 53 лв., представляваща разноски по делото.

Пак със същото решение “Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,28 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в частта, с която осъдителните искове са 1 уважени е подадена въззивна жалба от ответника “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Г. Катеринова, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Жалбоподателят поддържа, че от представените по делото доказателства се установява, че процесната сградата е свързана към електропреносната мрежа, собственост на трето за спора лице – “ЧЕЗ Разпределение България“ АД, поради което и не е налице основание за ангажиране на отговорността му по повод на настъпилото смущение в електропреносната мрежа на 12.04.2016 г.

Наред с това поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил своевременно наведените по делото възражения за погасяване на вземанията по давност и за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемият – ищец “Дженерали Застраховане“ АД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди направените по делото разноски.

Решението в част, с която предявеният от “Дженерали застраховане“ АД срещу “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1877, 96 лв. до пълния предявен размер от 1 925, 11 лв., не е обжалвано от ищеца, поради което и е влязло в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

2

По отношение на оплакването, касаещо липсата на процесуална легитимация на ответника да отговаря по предявените искове и с оглед на служебно предвиденото за съда задължение за следи за допустимостта на обжалваното решение, следва да бъде посочено следното:

Производството по делото е образувано по предявени от “Дженерали застраховане“ АД срещу “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл.

49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 317, 10 лв., представляваща регресна претенция по чл. 213 КЗ /отм./, изплатена по щета № 210193719/2016 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 18.06.2021 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 1925, 11 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 18.06.2018 г. – 18.06.2021 г.

Според утвърдената съдебна практика ( така например Определение № 743/30.

06. 2017 г. по гр. д. № 235/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи и служебно. Процесуалната легитимация на страните в процеса следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, така както е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба (правото, което се претендира или се отрича с исковата молба). Поради това, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото, същият трябва да изхожда от твърденията на ищеца относно претендираното право, без да изследва какво е действителното правно положение.

В конкретния случай съгласно наведените от ищеца твърдения вредите, за които е изплатено застрахователно обезщетение са причинени от токов удар, настъпил в резултат на изпълнение на възложена от ответника “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД работа по поддръжка на електропреносната мрежа, от която се извършва захранването на сграда “Перформ Бизнес Център“. При съобразяване на така формулираните от ищеца фактически твърдения, настоящият въззивен състав намира, че така предявените искове са процесуално допустими, а въпросът относно материалноправната легитимация на ответника е по съществото на спора и следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

За възникване на регресното вземане по предявения иск с правно основание чл.

213 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който при изпълнение на възложена от страна на ответника работа (за доставка на електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, за обезпечаване сигурносттана електроснабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата 3 енергия, както и за съхраняването на собствеността на гражданите) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В съответствие с разпоредбата на чл.

154 ГПК в тежест на ищеца е да установи посочените обстоятелства, като в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е съществувало валидно правоотношение по имуществена застраховка на сграда Перформ Риал Истейт ООД, находяща се в гр. София, ул. Позитано № 2 между ищеца и собственика на увреденото имущество, както и че на 12.04.2016 г. е настъпило прекъсване на електрозахранването в обект на застрахованото лице, в резултат на което са причинени щети, което събитие представлява покрит риск по договора, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6317, 10 лв. за щети по отношение на застрахованото имущество – увреждане на елементи от ГПР (главно разпределително табло).

Спорният във въззивното производство въпрос, който очертава и предмета на въззивната проверка е дали процесното застрахователно събитие е настъпило в резултат на изпълнение на работа, възложена от ответното дружество при доставка на електрическа енергия.

От представените по делото лицензия за пренос на електрическа енергия № Л419-04/18.12.2013 г., Решение № С-5/30.07.2015 г. на КЕВР и Решение С-7/05.11.2015 г. на КЕВР се установява, че ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е енергийно предприятие, което съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ е лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, агрегирането, оптимизация на потреблението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон, или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа и/или топлинна енергия и/или извършва съхранение на електрическа енергия, и/или извършва търговия с природен газ, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон, или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи.

Установява се още и че между “Перформ Риал Истейт“ ООД и трето за спора лице – “ЧЕЗ Разпределение България“ АД е сключен договор за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа от 30.10.2013 г., договор за 4 предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия от същата дата, както и договор за присъединяване на обекти и клиенти към разпределителната мрежа от 17.11.2015 г.

По делото е представено писмо с изх. № 100000087910/04.05.2016 г. от “ЧЕЗ България“ ЕАД, изпратено по повод подадено възражение от “Перформ Риал Истейт“ ООД, съгласно което третото за спора лице - “ЧЕЗ България“ ЕАД е изложило становище, че при направена справка в регистрите на електроразпределителното дружество е констатирано, че за периода от 12.03.2016 г. до 12.04.2016 г. е имало 1 смущение в електропреносната мрежа 110 Кв, собственост на “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на 12.04.2016 г.

В първоинстанционното производство е изслушано заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, изводите на което настоящият състав на съда намира за обективно и компетентно дадени и кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че сграда “Перформ Бизнес Център“ е присъединена и получава електрозахранване от електроразпределителна мрежа на

“Електроразпределителни мрежи Запад“ АД чрез трафопост “Бизнес Център пл.

Позитано 2“ с две секции по 1600 kvA, като секция “А“ от трафопоста е присъединена към извод 10 kV “Прано“ и се захранва от подстанция “Хиподрума“, а Секция “Б“ на трафопоста е присъединена към извод 10 kV “Ивайло“ и се захранва от подстанция “Средец“. Установява се още и че процесният трафопост “Бизнес Център пл. Позитано 2“ е собственост на “Перформ Риал Истейт“ООД, което дружество стопанисва и поддържа в техническа изправност трафопоста, както и че подстанция “Хиподрума“ и подстанция “Средец“ и кабелни линии 10 kv средно напрежение са собственост на “Електроразпределителни мрежи “Запад“ АД.

Съгласно заключението на вещото лице процесната сграда по осигуреност на електрозахранването съгласно договора за присъединяване от 17.11.2015 г. е трета категория.

От заключението на вещото лице се установява още и че съгласно писмо на „Електроразпределителни мрежи Запад" АД с вх Nº 113191/03.06.2022г. на СРС за периода 12.03.2016 г. до 12.04.2016 г. не са регистрирани в оперативния дневник за аварийни прекъсвания, падове, пикове или загуба на ел. напрежение и други смущения в електропреносната мрежа за електроснабдяване на трафопост „Бизнес Центр пл.