Решение № 1121 от 16.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Пловдив , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20215330203628 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №

4564161, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на З.А.Н. ЕГН:

********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата и депозирано до съда писмено становище навежда доводи за незаконосъобразност на Електронния фиш /ЕФ/. Прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.М..

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и 1 пледира за намаляването му до минимално предвидения в закона размер.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 04.03.2021г. в 17:10ч. на път ІІ 64 км 49+600, посока север, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Инфинити Кю 30“ с рег. № ***** установено с автоматизирано техническо средство /ATCC/ ARH CAM S1 № 11743са, като при въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 86 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „Сожелиз-България“ ЕООД, клон Пловдив, с ползвател – жалбоподателя З.А.Н.

За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на З.А.Н.е наложена глоба в размер на 100 лева.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Списък с намерени фишове, данни за служебна промяна на регистрация на МПС и собственици на превозното средство, Протокол от проверка № 65-СИСИС/28.09.2020 г., Протокол за използване на АТСС, снимка на разположение на АТСС.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице състава на административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 04.03.2021 г. в 17:10ч. на път ІІ 64 км 49+600, посока север, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак „В26” е заснето с ATCC CAM S1 № 11743са МПС - лек автомобил „Инфинити Кю 30“ с рег. № 2

***** управлявано от жалбоподателя със скорост от 86 км/ч, след отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача, като по този начин е превишена разрешената скорост с 26 км/ч.

Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението, относно въвеждането на ограничение на скоростта извън населено място посредством сигнализирането със съответния пътен знак в отклонение от общите правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който максималната скорост на движение на съответния тип МПС извън населено място е ограничена до 90 км/час. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Както става ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона.

Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.

За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От приложените към административнонаказателната преписка доказателства се установява, че използваното в случая техническо средство е преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“. Предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, 3 въпросното техническо средство за измерване се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС.

В тази връзка за него са приложими правилата, предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, и в частност разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.3, касаещи попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда.

В случая е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от Наредбата, видно от представения по преписката Протокол за използване на АТСС. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Именно в представения протокол по чл.10 се съдържат и данните за наличието на пътен знак „В26“ за ограничение скоростта до 60 км/ч., посока на движение на контролираното МПС, режим на измерване, посока на задействане, номер на служебния автомобил, начало и край на работа, брой установени от АТСС нарушения в цифри.

Съдът констатира, че в същият този протокол не са отбелязани номерата на първо и последно статично изображение, като макар това да е нарушение, то по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото нарушение, като деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани. Нещо повече, трайна е касационната практика на Административен съд-Пловдив, според която Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си функции, дори и без в него да са посочени номерата на първото и последното статични изображения, стига надлежно да са попълнени останалите съществени реквизити. В тази насока няма съмнение за настоящия състав, че видеоконтролът е осъществен обективно и обжалваният електронен фиш е издаден законосъобразно.

Както се посочи по-горе използваното в случая АТСС е от вида на 4 т.нар."тринога", което видно от направената снимка е позиционирано извън автомобила, а не в него, при което попълването на номер на патрулния автомобил в протокола за използване на АТСС е безпредметно. Въпреки това, при попълнен в протокола номер на служебен автомобил в случай на използвано АТСС от вида на процесното, не води според съда до съмнение относно вида на използваното техническо средство за измерване скоростта на МПС и не представлява нарушение, каквото твърдение е наведено от пълномощника на жалбоподателя в депозираното писмено становище. Още по-малко същото се явява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на обжалвания ЕФ, доколкото по никакъв начин не нарушава правото на защита на санкционираното лице и възможността му да го упражни своевременно и в пълен обем.

Що се отнася до възражението за измерване на скоростта от процесното АТСС извън неговия обхват, съдът намира същото за неоснователно, доколкото от снимката към ЕФ изрично е посочено, че разстоянието е 80 метра.

Изпълнено е и изискването на ал.3 на чл.10 от Наредбата и по преписката е представена снимка на разположението на измервателния уред. В тази връзка не се споделя и възражението за липса на отразена дата върху снимката, показваща разположението на използваното АТСС. Наредба № 8121з532/12.05.2015г. не изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл.5 от Наредбата уникален идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия материал на разположението на техническото средство. Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението.

Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г. Представен е и Протокол от проверка № 65-СИСИС от 28.09.2020г., съгласно който процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации – тип ARH CAM S1 е преминала проверка в лабораторни 5 условия за точността на измерване и съответства на одобрения тип. Видно от обжалвания ЕФ в полза на водача е отчетен толеранс от минус 3 км/ч, като основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на АТСС и изрично е отразено в протокола от проверка, където е посочено, че допустимата грешка при реални условия на измерване на скоростта възлиза на +/– 3 км/ч за скорости до 100 км/час. Въпросната редукция е била извършена автоматично от самото техническо средство и изрично вписана в обжалвания ЕФ. На приложената по преписката фотоснимка е посочена измерена скорост от 89 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, в случая - 86 км/ч след отчетен толеранс от - 3 км/ч в полза на водача. Поради изложеното по-горе, съдът намира за необосновано и неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не бил съобразен и приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от действително измерената скорост.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/h.