Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2647 от 26.05.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3986/2024
Вид
Определение № 2647
Подписан
26.05.2025
В сила
26.05.2025
Състав
Албена Бонева, Мария Христова, Боян Цонев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2647 гр. София, 26.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20248002103986 по описа за 2024 година

Производството е образувано по касационна жалба от Д. И. Г., чрез адвокат Е. З., срещу въззивно решение № 256/13.06.2024 г. на Окръжен съд – Русе постановено по в.гр.д.

№825/2023 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и очевидно неправилно.

Насрещната страна Г. М. Д., действащ със съгласието на попечителя си М. Г. М., с писмен отговор, чрез адв. Т. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по поставените въпроси и същото не е очевидно неправилно. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Към отговора е приложено изявление на попечителя М. М., с което са потвърдени действията на Г. Д. за упълномощаване на адвокат Т. В. за завеждане на исковете, както и всички извършени от нея процесуални действия по делото. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенният Районен съд Русе, с което били 1 унищожени сделките, както следва: 1/ договор за дарение, сключен с нотариален акт №, том , рег. №, д. № г. на нотариус с рег.№ и район на действие Районен съд – Русе, с който Г. М. Д. дарил на Д. И. Г., чрез пълномощника му Г. С. Г., 1/100 ид. част от собствените си 3/4 ид. части от подробно описани недвижими имоти – апартамент №, на ет., в многофамилна жилищна сграда в недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], ведно с прилежащото му избено помещение №, с площ от 4,43 кв.м и 0.923% ид.ч. от общите части на сградата, както и от сграда, с административен адрес [населено място], [улица], с предназначение гараж № 16, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлените идеални части от имота в полза на прехвърлителя; 2/ договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №, т, рег. №, н.дело №г., с който Г. М. Д. продал на Д. И. Г., чрез пълномощника му Г. С. Г., 99/100 ид. части от собствените си 3/4 ид. части от подробно описани недвижими имоти – апартамент №, на ет., в многофамилна жилищна сграда в недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], ведно с прилежащото му избено помещение №, с площ от 4,43 кв.м и 0.923% ид.ч. от общите части на сградата, както и на сграда, с административен адрес [населено място], [улица], с предназначение гараж №, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлените идеални части от имота в полза на прехвърлителя; 3/ договор за дарение, сключен с нотариален акт № , т., рег. №, нот. дело №г., с който Г. М. Д. дарил на Д. И. Г., чрез пълномощника му Г. С. Г., 1/100 ид. част от собствената си 1/2 ид. част от апартамент №, на етаж, в многофамилна жилищна сграда в недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], вх., със застроена площ от 60,73 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение №, както и 1, 059% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при запазено пожизнено и безвъзмездно право ползване върху прехвърлената идеална част от имота в полза на прехвърлителя; 4/ договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № , т. , рег. №, нот.дело № г., с който Г. М. Д. продал на Д. И. Г., чрез пълномощника му Г. С. Г., 99/100 ид. части от собствените си 99/100 ид. части от собствената си 1/2 ид. част от апартамент №7, на етаж 6, в многофамилна жилищна сграда в недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], вх., със застроена площ от 60,73 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение №, както и 1, 059% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при запазено пожизнено и безвъзмездно право ползване върху прехвърлената идеална част от имота в полза на прехвърлителя, на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.

За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че ищецът се е легитимирал като собственик на процесните имоти, които прехвърлил с оспорените сделки за дарение и продажба в полза на ответника, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имотите.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, от които приел за установено, че от около 4-5 години у ищеца се наблюдавала личностна промяна, изразяваща се в забравяне на скорошни събития и свои действия; промяна в емоциите му – станал раздразнителен; развил страх от дъщеря си и станал агресивен към нея. Приел, че след като разбрал за сделките, ищецът се притеснил, бил изненадан, заявил, 2 че не е ходил при нотариус и не е подписвал нищо; чувствал се измамен.

Съдът кредитирал заключенията по допуснатите пред първата инстанция съдебнописихиатрична експертиза и пред него комплексна съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза, от които приел, че към 14.12.2022г. ищецът Г. М. Д. е страдал от Мултиинфарктна деменция. Приел, че основанието за това заключение са установените данни за поведението на освидетелстваното лице през последните години, като кредитирал извода на вещите лица, че съдовият дементен процес при лицето бил с постепенен прогресиращ ход. Възприел посоченото в заключенията, че в началото на процеса настъпвали характерови и поведенчески промени, които с напредването на болестта се засилвали, можело да се проявят депресивни състояния, по-изразени промени в мисленето, интелектуален и паметов спад. Посочил, че при извършения преглед на ищеца от вещите лици, се налагало повторно задаване на въпросите, поради неспособността му да изясни съдържанието им; същият бил сравнително спокоен, леко вътрешно напрегнат, оживен; в ясно съзнание; непълно автоориентиран; задоволително ориентиран за място; бил ориентиран частично за време, пространство и ситуации от близкото и далечното минало, но говорел предимно за минало време. Според вещите лица поведението на Г. Д. било еднообразно, успявал да организира ежедневието си на базисно житейско ниво; мисловният му процес бил тематично и речниково беден, асоциативно нарушен, афективно определян тематично, не изяснявал съдържателно, приплъзвал схематично към налудно разработвани теми, имал тежко ограничена способност за анализ и синтез. По своето съдържание мисленето му било налудно, непродуктивно, тематично бедно насочено в параноиден стил срещу зет си, като били възможни и редки слухови сетивни измами, без активна актуална халюцинаторна продукция. Въззивният съд възприел изводите на вещите лица, направени на въз основа на резултатите от проведените изследвания, които показвали умерено снижение на основните интелектуални функции за анализсинтезна дейност, както и намалена способност за идентифициране на образ или предмет по отделни негови части; отчели значително нарушение на фиксационната памет при заучаване на нова информация и много тежко нарушение на дълготрайната памет при нов опит; тежко нарушена репродукция.

Възззивният съд направил извод, че заключенията на вещите лица се подкрепят от данните на извършеното в хода на производството образно изследване на ищеца с ядреномагнитен резонанс, от което било установено наличие на изменение в мозъчната кора и кръвоносните съдове на главата, водещи до деменция; мозъчни съдови промени (КТ данни за болест на 7 малките съдове, стадий 3 по Fazekas. Неоклузивна хидроцефалия. Диференцирана мозъчна атрофия на париеталните и окципиталните дялове). При обосноваване извода си за заболяването на ищеца Д. съдът съобразил и обясненията на вещите лица дадени в съдебно заседание, според които „стадий 3 по Fazekas“ бил последният, ней-тежък стадий на съдово увреждане на мозъка. Заключил, че съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и установените от тях обстоятелства – промяната в характера на ищеца; в отношението му към близките и начина му на вземане на решения, които медицината отчитала като първи симптоми на едно дементно състояние, говорещи за наличие на органичен процес, който върви, и за промени на ниво интелект и способност за взимане на решения, обосновават 3 несъмнения извод, че заболяването на ищеца е съществувало към датата на сключване на процесните сделки (14.12.2022 г.). Същото било свързано с тежки нарушения на конгнитивните процеси при Д., тъй като при освидетелстването му той говорил изцяло в минало време, нямал отговор на въпроса какво е закусвал днес, започвал да гадае и не можел да се сети, т.е. нямал добра ориентация и координация. Съдът възприел извода на вещите лица, че при ищеца Д. е установена възможност за базово поддържане на ежедневието, което не означава, че той е способен добре да разбира какво се случва с него в един по-сложен контекст. Според заключенията, неговият интелектуален критерий – мисленето, разсъжденията, анализът били дълбоко увредени, което не било опровергано от способността му да разпознава квартала, в който живее, тъй като тази възможност можело да се запази още дълго време. Съдът обосновал извода си и с последващото поставяне под запрещение на Д., осъществено след медицинско освидетелстване от специалист в областта на психиатрията с решение по гр. дело №18/23 г. по описа на РОС.

В заключение, след съвкупна преценка на събраните по делото свидетелски показания, заключенията на вещите лица и медицинската документация, съдът направил извод, че към датата на сключване на оспорените сделки (14.12.2022 г.) Г. М. Д. е бил в неспособност да разбира и ръководи действията си поради наличие на заболяване, идентифицирано като деменция. Изложеното обосновало и извода му за основателност на предявените искове.

Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване по в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът от датата на влизането на решението за поставяне на ищеца под ограничено запрещение по време на виcящoтo съдопроизводство, 21.06.2023, да спре делото и да изиска съгласието на назначения попечител за продължаване на съдопроизводствените действия?; 2/ Надлежно ли са упражнени съдопроизводствените действия oт ищеца след 21.06.2023 г. до постановяване на решението по делото и връчването мy на страните и ако не са, водят ли дo неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила?; 3/ Задължен ли е въззивният съд служебно да констатира допуснатото нарушение на чл.28 ал.2 от ГПK в първонстанционното производство и следва ли да върне делото за даване на съгласие от попечителя и препотвърждаване на съдопроизовдствените действия, извършени oт страната след 21.06.2023 год. до приключване на делото с решение и връчването му?

Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС и т.19 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №144/14.12.2018г. по гр.д.

№5100/2017г. на III г.о.; решение №50173/16.12.2022г. по т.д.№419/2022г. на I т.о.; решение №62/23.02020г. по гр.д.№3302/2019г. на III г.о.; решение №698/12.01.2011г. по гр.д.

№14/2010г.

Поставените въпроси са свързани с процесуалната легитимация на ищеца и валидността на извършените от него процесуални действия. Съгласно забраната на чл.26, ал.2 от ГПК, освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, поради което тези възражения не могат да бъдат упражнени от друго лице, включително от другата страна в производството, тъй като тя не разполага с легитимация за това.