Решение № 14553 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14553 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110148697 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В.М. срещу Е.С. с административен адрес: гр. ***, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, с искане да бъде признато за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата от общо 10 468,70 евро /или 20 475 лева/, представляваща сбор от незаплатени суми за възнаграждение (комисионна и допълнителни услуги) за дружеството В.М. за изпълняване на функцията професионален домоуправител на Е.С. за периода от месец юни 2022 г. до месец февруари 2024 г. по сключен договор за услуги – професионален домоуправител, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20200/2025 г. на СРС – 07.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата, която е формирана, както следва: Фактура № ***/01.07.2022 г. – 900 лева; Фактура № ****/01.07.2022 г. – 75 лева; Фактура № ***/04.08.2022 г. – 900 лева; Фактура № **********/02.08.2022 г. – 75 лева; Фактура № ***/02.09.2022 г. – 900 лева; Фактура № ***/02.09.2022 г. – 75 лева; Фактура № ***/04.10.2022 г. – 900 лева; Фактура № **********/04.10.202 2г. – 75 лева;

Фактура № ***/01.11.2022 г. – 900 лева; Фактура № ***/02.11.2022 г. – 75 лева;

Фактура № ***/01.12.2022 г. – 900 лева; Фактура № ***/01.12.2022 г. – 75 лева; Фактура № ***/03.01.2023 г. – 900 лева; Фактура № **********/04.01.2023 г. – 75 лева; Фактура № ***/02.02.2023 г. – 900 лева;

Фактура № ***/02.02.2023 г. – 75 лева; Фактура № ***/01.03.2023 г. – 900 лева; Фактура № ***/01.03.2023 г. – 75 лева; Фактура № 1

**********/03.04.2023 г. – 900 лева; Фактура № ***/03.04.2023 г. – 75 лева;

Фактура № ***/02.05.2023 г. – 900 лева; Фактура № ***/02.05.2023 г. – 75 лева; Фактура № ***/01.06.2023 г. – 900 лева; Фактура № ***/01.06.2023 г. – 75 лева; Фактура № ***/04.07.2023 г. – 900 лева; Фактура № ***/05.07.2023 г.

– 75 лева; Фактура № ***/01.08.2023 г. – 900 лева; Фактура № ***/01.08.2023 г. – 75 лева; Фактура № **********/07.09.2023 г. – 900 лева; Фактура № ***/07.09.2023 г. – 75 лева; Фактура № ***/04.10.2023 г. – 900 лева; Фактура № ***/04.10.2023 г. – 75 лева; Фактура № ***/03.11.2023 г. – 900 лева;

Фактура № ***/03.11.2023 г. – 75 лева; Фактура № ***/04.12.2023 г. – 900 лева; Фактура № ***/05.12.2023 г. – 75 лева; Фактура № ***/08.01.2024 г. – 900 лева; Фактура № ***/08.01.2024 г. – 75 лева; Фактура № ***/06.02.2024 г.

– 900 лева; Фактура № ***/06.02.2024 г. – 75 лева; Фактура № ***/07.03.2024 г. – 900 лева и Фактура № ***/07.03.2024 г. – 75 лева.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество предлага услугата „професионален домоуправител“ като управлява общите части на сгради в режим на Е.С. /ЕС/. В тази връзка се твърди, че Е.С. с административен адрес гр. *** е провела общо събрание и е избрала ищцовото дружество да представлява Е.С. и да изпълнява функцията на управител на същата. В изпълнение на това решение през м. март 2016 г. с дружеството бил сключен договор за услуга, който е прекратен през м. февруари 2024 г. Посочва се, че за изпълняваната от ищеца услуга „професионален домоуправител“ в договора било уговорено възнаграждение, дължимо от етажните собственици. На следващо място се твърди, че въз основа на договора били начислени възнаграждения за ищцовото дружество за периода от юни 2022 г. до февруари 2024 г. в общ размер на 20 475 лв., които вземания са обективирани в горе посочените фактури, издадени от ищцовото дружество. Посочва се, че след прекратяване на отношенията с Е.С. последната не е заплатила възнаграждението на ищеца по договора за изпълняване на функциите на професионален домоуправител, поради което ищецът е уведомил Е.С. чрез разлепване на уведомление на таблото за съобщения в сградата, но задълженията не били погасени. Оспорва се представителната власт на М.М., легитимиращ се като домоуправител на ЕС, който е подал възражение срещу издадената по ч.гр.д. 20200/2025 г. по описа на СРС заповед за изпълнение.

Ищецът излага правни доводи, че председателят на УС на ЕС няма правомощия да представлява Е.С.. Навежда твърдения, че лицето М. М. не е избиран за домоуправител, а процесната Е.С. е избрала професионален домоуправител Л.С.. Въз основа на посоченото намира разпореждането, с което са му дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си за неправилно, но доколкото същото е необжалваемо, излага съображенията си в исковата молба по чл. 415 ГПК. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20200/2025 г. по описа на СРС, 63 състав. Претендира разноски.

В срока на по чл. 131 ГПК ответникът Е.С. с административен адрес: гр. *** подава отговор чрез председателя на УС М. М., с който оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като 2

Е.С. била неправосубектна. Посочва, че задълженията за заплащане на възнаграждение по договора са индивидуални – за собственика на всеки самостоятелен обект, вместо за Е.С. като цяло. Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба не са описани отделните вземания и комисионни, които се претендират, а посочване на номера и суми по фактури не може да замести описанието на дължимите суми, а от посоченото описание Е.С. не е в състояние да разбере за какво и в какъв размер са претендираните вземания. Оспорва иска и като неоснователен и недоказан с твърденията, че между страните в процесния период не е имало валиден договор, а ищецът не е предоставял услуги на Е.С., с изключение на услугата „касиер“, но без мандат и без договор. Посочва, че след 01.07.2021 г. съществуващият договор между страните бил прекратен, а нов договор така и не бил сключен. Излага съображения, че процесните фактури не са подписани нито от издателя, нито от получателя на фактурите, а липсата на подпис означавала липса на валидно облигационно отношение. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск.

Относно пасивната процесуална легитимация на Е.С. да отговаря по предявения иск:

Ответникът оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна легитимация на Е.С. да отговаря по предявените искове. Според съдебната практика Е.С., която не е учредена като сдружение на съсобствениците, не е юридическо лице, а е неперсонифицирана общност на съсобствениците на общите части в сградата Е.С. по чл. 38 ЗС. В този смисъл Е.С. представлява правна конструкция, създадена, за да разрешава правни спорове във връзка с тези общи части, като е уредено искът да се предявява от името на всички съсобственици от законния им представител – управителя или председателя на управителния съвет, респ. лице по чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, но с действие за всички съсобственици, като по този начин се постига процесуална икономия и намаляване на броя на страните по делото. Съдът споделя съдебната практика, изразена в Решение № 1566 от 23.06.2022 г. по възз.гр.д. 867/2022 г. по описа на СГС, възз. II-Б състав, в следният смисъл: „Уреденото в чл. 6 ал. 1 т. 10 ЗУЕС и чл. 51 ал. 1 ЗУЕС задължение етажните собственици да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части е към Е.С., а не към трети лица-изпълнители на външни услуги. Не следва друго от уговореното в случая /между ЕС и ищеца/ изпълнителят да може да получава директни плащания от етажните собственици. С тези плащания етажните собственици изпълняват част от паричен дълг на Е.С., което е допустимо по чл. 73 ЗЗД. В отношенията между етажния собственик и ЕС е приложим чл. 75 ал. 1 ЗЗД.

Действително, Е.С. принципно не е юридическо лице /ако не е регистрирано сдружение на собствениците/, но наподобява такова от гл.т. на материална и процесуална легитимация . Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 23 ал. 4 ЗУЕС, според която управителят на Е.С. представлява етажните собственици по искове срещу тях от трети лица, както и може да предяви искове срещу етажни собственици , вкл.за неплатени суми към Е.С..

Следователно, изпълнителите на външни услуги за поддържане на общите части следва /принципно/ да предявят исковете си за неплатени суми срещу 3 цялата Е.С., а не срещу отделните етажни собственици. В този смисъл трябва да се тълкуват мотивите на представеното от въззивника Решение № 326 от 07.11.2014 г по гр.д.№4010/13 г на ВКС , IV ГО, които мотиви се споделят и от настоящия състав.“ Предвид посоченото и доколкото в процесния случай спорът е за неизплатени задължения на Е.С. в лично качество на ищеца, надлежен ответник е именно Е.С., доколкото същата е задължена да заплаща съответните такси и разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

19, ал. 8 от ЗУЕС.

Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валиден договор, по който е изправна страна - точно изпълнение на договорената престация от страна на ищцовото дружество в процесния период, действие на договора в процесния период, както и предоставяне на уговорените услуги в процесния период, съответно цената на тези услуги.

Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните суми, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.

По делото е представен договор за услуга № 669/01.03.2016 г., сключен между В.М. и Е.С. с адрес: гр. *** – офис част, представлявана от С.К., по силата на който изпълнителят - В.М. приема да извършва услугата „професионален домоуправител – пълен пакет“ на обект - Е.С. с адрес: гр. *** – офис част, състоящ се от 42 самостоятелни обекта. Съгласно чл. 10 от договора възложителят се задължава да заплащане на изпълнителя определените по договора суми, представляващи: т. 1. месечна такса за управление и поддръжка на сградата, която е гласувана на Общо събрание на собствениците и се предоставя на изпълнителя, за да погаси задълженията на Е.С.; т. 2. месечно възнаграждение на изпълнителя за предоставяната услуга; т. 3. извънредни разходи за поддръжка и ремонт на общите части, ако има такива, извършени въз основа на предварително решение на общото събрание на етажните собственици. Видно от ал. 2 е, че възложителят се задължава да заплаща всеки месец твърдо фиксирано възнаграждение за предоставената услуга – „професионален домоуправител – пълен пакет“ в размер на 5,00 лева от всеки самостоятелен обект. Посочено е, че общата стойност на възнаграждението възлиза на 210 лева на месец, като същото се изплаща между 1-во и 30-то число през текущия месец. От разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от договора се установява, че същият е сключен като безсрочен, считано от датата на подписването му. В чл. 15 е посочено, че договорът се прекратява с 30-дневно писмено предизвестие от всяка една от страните.

Представен е и договор за услуга № 668/01.03.2016 г., сключен между В.М. и Е.С. с адрес: гр. *** – жилищна част, представлявана от Е.В. Вълчева, по силата на който изпълнителят - В.М. приема да извършва услугата 4

„професионален домоуправител – пълен пакет“ на обект - Е.С. с адрес: гр. *** – жилищна част, състоящ се от 108 самостоятелни обекта. Съгласно чл. 10, ал.

2, възложителят се задължава да заплаща всеки месец твърдо фиксирано възнаграждение за предоставената услуга – „професионален домоуправител – пълен пакет“ в размер на 5,00 лева от всеки самостоятелен обект. Посочено е, че общата стойност на възнаграждението възлиза на 540 лева на месец, като същото се изплаща между 1-во и 30-то число през текущия месец. От разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от договора се установява, че същият е сключен като безсрочен, считано от датата на подписването му. В чл. 15 е посочено, че договорът се прекратява с 30-дневно писмено предизвестие от всяка една от страните.