Определение № 5 от 16.03.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Варна , 16.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20213000600077 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК.

Постъпил е частен протест от Добричка окръжна прокуратура срещу определение №260020/21.01.2021г. по нохд №356/20г. на Добрички окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Протестът като подаден в срок е допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокуратурата съдът е приел, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на подсъдимите, и в частност – нарушаване правото им на защита, обусловено от непълноти и противоречия в обвинителния акт. Такива наистина са налице.

Очевидно е, че е налице продължавано престъпление и по двете обвинения. По първото прокурорът е повдигнал обвинение на двамата подсъдими по чл.354а ал.1 пр. 4 и 5 НК за това, че в съучастие помежду си без надлежно разрешително разпространявали високорискови наркотични вещества, и държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества. Разпространението и държането са две различни форми на 1 изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а ал.1 НК, и след като и двете са вменени във вина на подсъдимите лица то няма съмнение, че се касае з а две отделни деяния, извършени в рамките на едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НПК. Изложеното е напълно относимо и към предявеното второ обвинение на подс.В.А. по чл.253 ал.4 вр. ал.1 НК за това, че извършил сделки с имущество и финансови операции. Извършването на финансова операция и извършването на сделка с имущество са отново две различни форми на изпълнителската дейност по чл.253 ал.1 НК, и след като и двете са предявени на подсъдимия то ясно е, че се касае за две деяния, извършени отново в рамките на едно продължавано престъпление /при това обвинение деянията са дори повече тъй като според обвинението са извършени три сделки и няколко финансови операции/. Същевременно предявените обвинения и за двете престъпления са формулирани като за едно единствено деяние, а не като продължавано престъпление, включващо няколко деяния. Като последица от това липсва каквато и да било конкретизация по отношението разпространението на наркотични вещества – колко, на кого и т.н./особено по отношение на Т., за която в тази връзка е посочено единствено, че „успяла да продаде амфетамини на няколко човека от долната циганска махала“/, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив, и не е посочена общата стойност на предмета на престъплението /имуществото/ по чл.253 ал.1 НК.

Второто би било по-скоро технически проблем, който би могъл и съдът да разреши – при положение, че бе посочено че се касае за продължавано престъпление. Но това не е сторено.

Така или иначе в крайна сметка повече от очевидно е, че обвинителният акт не отговаря на изискванията, поставени пред него от разпоредбата на чл.246 НПК и обвързващото съдилищата становище на ВКС на РБ, залегнало в ТР 02/2002г. /и в частност – в т.4.2 , което отговаря и на питането на прокурора къде е процесуалното нарушение/. Изложените от прокурора съображения както пред първоинстанционния съд, така и в частния протест, целят да запълнят пропуските в обвинителния акт. Не могат да сторят обаче това, тъй като редът за тяхното отстраняване е друг – изготвяне на нов обвинителен акт след връщане на делото. Разбира се единствено в правомощията на прокуратурата е преценката съгласно чл.127 т.3 от 2

Конституцията на кого и какво обвинение да предяви, но това обвинение следва да е ясно и конкретно. В настоящия случай това означава прокурорът да посочи какво приема все пак: че е налице едно деяние, или пък едно продължавано престъпление.За да разберат и обвиняемите/подсъдимите в какво точно са обвинени. От протеста става ясно, че прокурорът счита, че не е налице продължавано престъпление, а едно деяние. Това виждане почива на неразбиране на материалния закон, и не държи сметка за същността и характеристиката на продължаваното престъпление. Поради това /а и поради изложеното по-напред/ то е напълно несъстоятелно, и не среща разбиране у настоящия съдебен състав, който в крайна сметка е категоричен, че в този си вид обвинителният акт не може да изпълни целите, които процесуалният закон поставя пред него. Това не може да стане дори и при наличните твърдения от страна на защитата, че правата на подсъдимите не били нарушени, и че щели да сключат споразумение. Последното отново предполага яснота и конкретика на обвинението, каквато очевидно няма и каквато следва да бъде изложена при изготвянето на нов обвинителен акт.

Предвид изложеното и като намира, че атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, на основание чл.345 ал.1 НПК вр. чл.249 ал.3 НПК Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260020/21.01.2021г. по нохд №356/20г. на Добрички окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3