Решение № 17126 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17126 гр. С., 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. С.ОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С.ОВ Гражданско дело № 20221110151008 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове от „К. И.“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 85, ет. М., срещу В. В. В., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Т.“ № 40, вх. В, ет. 5, ап. 50, по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:

300 лв. – главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *****/15.03.2016 г., представляваща претърпени загуби;

72 лв. – договорна лихва за периода 15.04.2016 г. - 15.11.2016 г., представляваща пропуснати ползи;

201,99 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода 15.04.2016 г. - 15.11.2016 г., представляща пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането на 15.03.2016 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът, представяйки по електронен път неверни сведения относно самоличността си, използвал данни на друго лице – Т. И. в заявление за отпускане на кредит, като му бил отпуснат потребителски кредит от 300 лв., с което на ищеца била причинена имотна вреда, а във връзка с така сключения договор за потребителски кредит не постъпили плащания от ответника. Същият бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 248а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ по н.о.х.д № 2258/20202 г. на СГС, НО, 22-ри състав, която присъда била потвърдена с решение по в.н.о.х.д. № 601/2021 г. на АС-С., НО, 8-ми състав. Сочи, че понесъл имуществени вреди от 925,87 лв. за главница, договорна лихва и договорна такса „Гарант“ в гореописаните размери.

В срока за отговор В. В. В. чрез особения представител адв. С. Ж. оспорва исковете поради изтекла давност.

1

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) противоправно поведение – соченият в исковата молба механизъм, при който ответникът, като е предоставил неверни сведения относно самоличността си, използвайки личните данни на Т. Б. Б., ЕГН: **********, е сключил по електронен път договор за потребителски кредит на 15.03.2016 г., на която дата е получил заемната сума от 300 лв.; 2) вреди – получаването на заемната сума от 300 лв. от ответника на 15.03.2016 г., представляваща претърпени загуби за ищеца, както и уговарянето в договора на договорна лихва и договорна такса „Гарант“ за периода 15.04.2016 г. - 15.11.2016 г. в размерите, посочени в исковата молба, с които суми ищцовото имущество с положителност е щяло да се увеличи при изправно поведение на ответника по процесния договор; 3) причинна връзка между противоправното поведение и вредите – в резултат на предоставянето на невярна информация и последващото я сключване на процесния договор ищецът е претърпял твърдените вреди в съответни размери, като 4) вината на ответника се предполага до доказване на противното; 5) факти, спиращи и/или прекъсващи давността на процесните задължения.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга, както и своите искания и възражения, като оборването на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е в тежест на ответника

От приложената по делото влязла в сила на 23.09.2021 г. присъда от 22.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 2258/2020 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 22 състав, потвърдена с решение № 291 от 23.09.2021 г. по в.н.о.х.д. № 601/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8 наказателен състав, се установява, че ответницата В. В. В. е била призната за виновна за това, че за периода от 14.03.2016 г. до 15.03.2016 г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление – с пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, за да получи кредит, представила неверни сведения относно самоличността си в подадени заявления за отпускане на кредит по електронен път пред служители на „К.“ АД, ,,4финанс“ ЕООД, „Фератум България“ ЕООД, „ВИВА Кредит“ ООД и „К. И.“ ООД – представила личните данни на Т. Б. И. вместо своите, както следва: l. Ha 14.03.2016 г. в гр.С., за да получи кредит от „К.“ АД в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представила пред служителя на „К.“ АД – А. А. П., неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № *****/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.credissimo.bg и в проведен телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. – три имена, ЕГН: **********, номер на лична карта ********* и поС.ен адрес - С.,ул. „Ч.

Ш.“ № 54, вместо своите ЕГН, номер на лична карта и поС.ен адрес; 2. На 14.03.2016 г. в гр.С., за да подучи кредит от „4финанс“ ЕООД в размер на 300 /триста/ лева, представила пред служителя на „4финанс“ ЕООД – Г. Ц. Н., неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № **********/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.vivus.bg и в проведен телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. – три имена, ЕГН: **********, номер на лична карта ********* и поС.ен адрес - гр. С.,ул. „Ч. Ш.“ № 54 , вместо своите; 3. На 14.03.2016 г. в гр.С., за да получи кредит от „Фератум България“ ЕООД в размер на 2

150 /сто и петдесет/ лева, представила пред служителя на „Фератум България“ ЕООД – Г. Г. П., неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № ********/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.ferratum.ba, като представила личните данни на Т. Б. И. – три имена, ЕГН **********, номер на лична карта ********* и поС.ен адрес – гр. С., ул. „Ч. Ш.“ № 54, вместо своите; 4. На 15.03.2016 г. в гр. С., за да получи кредит от „Вива Кредит“ ООД в размер на 300 /триста/ лева, представила пред служителя на „Вива Кредит“ ООД – Ц. П. И., неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит, подадено по електронен път на сайт: www.mmonev.bg и в проведен телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. – три имена, ЕГН:

*****, номер на лична карта ********* и поС.ен адрес - гр. С., ул. „Ч. Ш.“ № 54, вместо своите; 5. На 15.03.2016 г. в гр. С., за да получи кредит от „К. И.“ ООД в размер на 300 /триста/ лева, представила пред служителя на „К. И.“ ООД – В. Н. Н., неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № *****/15.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.creditins.bg и в проведен телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. – три имена ЕГН:

**********, номер на лична карта ********* и поС.ен адрес - гр. С., ул. „Ч. Ш.“ № 54, вместо своите, като с горното е осъществила състава на престъплението по чл. 248а, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. На основание чл. 78а, ал. 1 НК съдът е освободил от наказателна отговорност ответницата, като й наложил административно накзазание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Приема се в съдебната практика, че присъдата, с която първоинстанционният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а НК, съответно решението на въззивната инстанция за освобождаване от наказателна отговорност съгласно чл.

78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила. При постановяването на присъдата наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност след като го е признал за виновен в извършване на деянието (чл. 305, ал. 5 НПК), т. е. след като се е произнесъл по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата е задължителна и към които въпроси освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК и налагането на административно наказание няма отношение (Решение № 14 от 4.05.2011 г. по гр. д. № 1493/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 47 от 23.04.2012 г. по т. д. № 340/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 733/2012 г., IV г. о.).

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от присъдата, постановена от наказателния съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът, на основание чл. 300 ГПК, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на ответницата по делото, а именно, че на 15.03.2016 г. ответницата В. В. В., за да получи кредит от ищцотовото дружество „К. И.“ ООД в размер на 300 /триста/ лева, представила пред служителя на ищцовото дружество неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № *****/15.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.creditins.bg и в проведен телефонен разговор, като 3 вместо да представи своите лични данни, представила тези на Т. Б. И. в това число три имена, ЕГН, номер на лична карта и адрес на последната, като с това е осъществила състава на престъплението по чл. 248а, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на основание чл. 78а, ал. 1 НК е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд (Решение № 46 от 19.05.2022 г. по т. д. № 408/2021 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 7 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 2000/2021 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 85 от 03.08.2016 г. по т. д. № 1047/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 117 от 08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, І т. о.), че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен съгласно чл. 300 ГПК.

Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, подлежат на установяване със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд (Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 163 от 26.10.2011г. по т. д. № 1025/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.;

Решение № 150 от 22.11.2011 г. по т. д. № 1147/2010 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 7 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 2000/2021 г. на ВКС, III г. о.). Установеният в наказателното производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, само ако е елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила (Решение № 85 от 03.08.2016 г. по т. д. № 1047/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 22 от 5.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 191 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 1063/2018 г. на ВКС, IV г.о.).

Следователно, когато деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в присъдата не е задължително, констатации за други факти, които не са елемент от престъпния състав, нямат обвързваща сила.