Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1547 от 09.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11754/2025
Вид
Решение № 1547
Подписан
09.03.2026
В сила
09.03.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100511754 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 7773/01.05.2025, постановено по гр.д. №53713/2022 г. на СРС, ГО, 74 състав, „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, е осъдено да заплати на А. В. А., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 40,62 лв. – частична претенция от общо заявено вземане в размер на 494,62 лева, представляващо дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704190260001159 от 03.05.2019 г., за вреди на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, настъпили вследствие на реализиран на 23.04.2020 г. застрахователен риск по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлена частично заявената претенция за разликата над 40,62 лв. до пълния предявен размер от 120 лв.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство А.

В. А.. Въззивникъът поддържа, че решението в обжалваната част е постановено нарушение на материалния закон, необосновано и неправилно.

Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че общата възстановителна стойност на щетата е 229,2 лв.. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че обезщетението следва да се определи на база 1 експертна оценка съобразно правила на застрахователя в общите му условия.

Сочи, че обезщетението следва да е равно на действителна стойност на претърпените вреди към датата на събитието. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго,с което предявеният иск да бъде уважен в цялост.

Въззиваемият ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба, като не изразява такова и в о.с.з.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по искова молба на А. В. А. срещу „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 120 лева – частична претенция от общо заявено вземане в размер на 494,62 лева, представляващо дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704190260001159 от 03.05.2019 г., за вреди на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, настъпили вследствие на реализиран на 23.04.2020 г. застрахователен риск по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното плащане.

Не е спорно между страните, че между тях е съществувало валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704190260001159 от 03.05.2019 г., с обект процесния лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****; че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие;

2 че на 29.04.2020 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 168,58 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди от процесното събитие; и че ответникът е заплатил и сумата от 20 лв. в изпълнение на влязло в сила на 09.05.2024 г. Решение № 10273 от 21.09.2022 г.,. постановено по гр. д. № 33478/2022 г. по описа на СРС.

По делото е приет заверен препис от влязло в сила на 09.05.2024 г.

Решение № 10273 от 21.09.2022 г., постановено по гр. д. № 33478/2022 г. по описа на СРС, 170-ти състав, с което на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД е осъдено да заплати на А. В.

А. сумата от 20 лв. – частична претенция при пълен заявен размер 494,62 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Автокаско”, по щета № 51- 01600-5407/20/24.04.2020 г. , за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, изразяващи се в увреждане на преден десен калник и задна дясна врата, в резултат на настъпило на 23.04.2020 г. пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че въз основа на влязлото в сила решение по предявения и изцяло уважен частичен иск, със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите юридически факти на спорното право, предмет на исковата защита на ищеца в настоящото производство, с изключение размер на дължимото обезщетение, поради което и възраженията на ответника относно основанието на вземането на ищеца, отговорността на застрахователя и настъпване на застрахователното събитие не могат да бъдат разглеждани в рамките на настоящото производство.

От приетото пред първоинстанционния съд заключение на САТЕ се установява се установява, че по лекия автомобил са били нанесени увреждания по преден десен калник и задна дясна врата. Експертът е посочил, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 541,20 лв. Установява се още, че стойността, необходима за възстановяване на същия, изчислена на база средни пазарни цени, съгласно Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, към датата на ПТП е 229,20 лв.

3

Спорно между страните се явява обстоятелството дали обезщетението следва да се определи на база на средни пазарни цени или на база цени, определени съгласно ОУ на застрахователя. Съгласно чл. 1, раздел IV „Обезщетяване на МПС над 7 години до 18 години“, глава III „Изплащане на обезщетения при частични повреди“ от Общите условия на застрахователя, застрахователното обезщетение за частични повреди се определя въз основа на опис на увредените детайли по калкулация на застрахователя като цената на новите части се определя съгласно пазарните или каталожните цени на оригинални части за съответната марка МПС с прилагане на коефициент на овехтяване 0,3, но не повече от най-ниската пазарна цена, цената на бояджийските материали се определя по ценови листи на застрахователя, като количеството бояджийските материали и нормовремената за труд по ремонта на МПС се определят по Методиката на застрахователя. Безспорно в конкретния случай процесният автомобил е бил в експлоатация 15 години.

Доколкото се касае за договорни отношения, то в случая несъмнено е приложима разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, регламентираща принципа на свобода на договарянето, който обаче не би могъл да дерогира приложението на императивните норми на закона, каквато е разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ.

Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т.О., ВКС и др./.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, като съобразно заключението на САТЕ обезщетението се равнява на сумата от 541,20. Не следва да се отчита заключението на вещото лице относно определената възстановителна стойност в размер от 878,06 лв. при отчитане цените на официални сервизи, 4 доколкото в случая не е необходимо ремонтът да бъде извършен в официален сервиз. Не е спорно, че по щетата ответникът е заплатил на ищеца първоначално сумата от 168,58 лв., още 20 лв. въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № 33478/2022 г. по описа на СРС, 170-ти състав, т.е. непогасена остава в сумата от 352,62 лева. Ищецът претендира по-малка сума – 120 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, а на ищеца присъдена допълнително сумата от 79,38 лв.

/40,58 евро/.

По разноските:

С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД са присъдени разноски в размер от 118,48 лв. В полза на въззивника следва да бъдат присъдени допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер от 363,82 лв. /186,01 евро/, както и разноски за въззивното производство в размер от 257,78 евро, Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение № 7773/01.05.2025, постановено по гр.д.

№53713/2022 г. на СРС, ГО, 74 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. В. А., ЕГН ********** срещу „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата над 40,62 лв. – частична претенция от общо заявено вземане в размер на 494,62 лева, представляващо дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704190260001159 от 03.05.2019 г., за вреди на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, настъпили вследствие на реализиран на 23.04.2020 г. застрахователен риск по договора, до пълния предявен размер от 120 лв., както и в частта, в която в полза на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286 са присъдени разноски в размер от 118,48 лв., и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД,

ЕИК 000694286, да заплати на А. В. А., ЕГН ********** . на основание чл.

405, ал. 1 КЗ за сумата от още 79,38 лв. /40,58 евро/– частична претенция от общо заявено вземане в размер на 494,62 лева, представляващо дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704190260001159 5 от 03.05.2019 г., за вреди на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, настъпили вследствие на реализиран на 23.04.2020 г. застрахователен риск по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното плащане.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.