Определение № 2392 от 19.09.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2301/2024
- Вид
- Определение № 2392
- Подписан
- 19.09.2025
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- Даниела Дончева, Величка Борилова, Капка Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.277, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404 - чл.406 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404 - чл.406 · Граждански процесуален кодекс
- чл.406 · Граждански процесуален кодекс
- чл.406, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.407, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.407, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2392 гр. София, 19.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Величка Борилова
Капка Павлова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502301 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.407, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на адв.Д.
М. от САК, в качеството му на пълномощник на „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 насочена против Разпореждане за издаване на изп.лист от 22.10.2024 г., постановено по гр.д.
№ 8794/2023 г. по описа на СГС, ГО /инкорпорирано върху депозираната молба за издаването му вх.№ 69891/18.06.2024 г. до СГС/ , с което е уважена молбата на М. Г. П. за издаване на изп.лист по посоченото дело против частния жалбоподател, за сумата от 9 025 лв., представляващи разноски по първоинстанционното дело.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.к. в обобщение - е издадено по невлязъл в сила съдебен акт и се иска отмяната му.
В отговора по частната жалба насрещната страна поддържа правилност на обжалваното разпореждане. Твърди и ангажира доказателства вземането, за което е бил издаден изп.лист да е събрано, а образуваното за това изп.производство - приключено, поради изчерпване на предмета му - принудителното събиране на вземането.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.407, ал.1 ГПК, доколкото се установява от приложенията към нея, че издаденият въз основа на атакуваното разпореждане изп.лист й е бил предявен на частния жалбоподател на 09.01.2025 г., а първоначалната жалба срещу него е подадена на 14.01.2025 г. /вх.№ 850/14.01.2025 г. на САС, оставена без движение, в последствие уредовренена с жалба вх.№ 18809/14.02.2025 г. на СГС/.
Същата е предявена от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател е длъжник по издадения изп.лист и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол /пак по арг. от чл.407, ал.1 ГПК/.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното разпореждане на СГС въззивната инстанция приема за основателни, по следните съображения:
В настоящето производство съдът е компетентен да се произнесе единствено по наличие на предпоставките за издаване на искания изп.лист от молителя в производството 1 т.е. предпоставките, визирани в чл.406, ал.1 ГПК, като в предметния обхват на производството не се включва въпросът относно разноските по образуваното въз основа на издаден изп.лист изпълнително дело.
Последните не са предмет на проверка по реда на чл.406 ГПК, т.к. възникват след приключване на исковото производство в хода на образувано изпълнително такова.
При това пояснение решаващият състав приема въз основа на данните по делото, че определението, въз основа на което е издаден изп.лист в полза на М. П., е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, установено от чл.404 - чл.406 ГПК.
Това е така, доколкото Определение № 2657/18.10.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2301/2024 г., с което е потвърдено определението на СГС под № 8156/28.05.2024 г. по гр.д.
№ 8794/2023 г. за оставяне без уважение на молбата на „Юробанк България“АД за изменение на постановеното по делото Решение № 2088/09.04.2024 г. в частта му относно разноските, не е влязло в сила нито към момента на постановяване на обжалваното разпореждане, нито към настоящия момент.
Последното, предвид че определение № 2657/18.10.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2301/2024 г. по описана САС е подлежало на обжалване по реда, по който се обжалва самото решение - т.е. в едномесечен срок от връчването му на страните. Същото обаче, поради пропуск на съда, не е било връчено на страните и не им е била дадена възможност да го обжалват.
Това „Юробанк България%АД е сторила една с частната си жалба, депозирана пред САС на 14.01.2025 г. /вх.№ 850/, уредовнена в последствие след указания на съда с молба вх.№ 2347/29.01.2025 г.
Гореустановените релевантни за настоящето производство факти според решаващият състав предпоставят извод за основателност на частната жалба на „Юробанк България“АД.
При извършената от него проверка относно наличието на предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, вкл. – дали то удостоверява изпълняемо право, първоинстанционният съд неправилно е приел тези предпоставки да са налице по отношение уваженото от него искане за издаване на изп.лист за сторените от М. П. разноски в пода на развилото се производство по гр.д.№ 8794/2023 г. по описа на СГС, доколко въззивното определение, с което САС се е произнесъл по спорния въпрос относно дължимостта и размера на тези разноски не е се е стабилизирало към момента на постановяване на обжалваното разпореждане, нито към настоящия момент.
Срещу него има подадена частна касационна жалба, която е в процес на администриране.
Следователно и като постановено в отклонение на правилото на чл.404, т.1 ГПК - т.е. въз основа на невлязло в сила определение, обжалваното разпореждане за издаване на изп.лист за тези разноски следва да се отмени.
Ирелевантен за посочения извод е фактът, че вземането, за което е бил издаден изп.лист е било събрано и изп.производство - прекратено /факт, установим от приложените доказателства към отговора по частната жалба/.
Ако вземането е недължимо, длъжникът по изпълнението разполага с установени от процесуалния и материалния закон способи за защита срещу така проведеното принудително изпълнение.
По искането за спиране на изп.производство по изп.д. № 12/2025 г. по описа на ЧСИ Р.
В. - № *** от РКЧСИ.
Съобразно изричната норма на чл.407, ал.2 ГПК, обжалването на разпореждането за издаване на изп.лист не спира изпълнението.
Горното правило е в унисон с установеното и от чл.277, пр.1 ГПК, но същият текст предвижда и възможност съдът по жалбата да спре изпълнението до решаването й, ако прецени това за необходимо.
Предвид тази правна рамка настоящата инстанция приема в конкретния казус, че спирането на изпълнението е предпоставено от наличието на висящ спор по частна жалба и 2 съответно има действие до разрешаването на този спор.
Т.к. въззивното определение в процесното производство е необжалванемо /Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК/, с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция - постановяването на необжалваемо определение, липсва правен интерес от исканото спиране, поради което и същото следва да се остави без разглеждане.
За изчерпателност следва да се акцентира, че е установимо от данните по делото изп.д. № 12/2025 г. по описа на ЧСИ Р. В. да е образувано по повод издадения от СГС изп.лист по гр.д. № 8794/2023 г. по описа на СГС.
Според приложеното към отговора по частната жалба, инициирала настоящето производство, разпореждане за приключване на изп.д. по реда на чл.433, ал.2 ГПК, издадено от ЧСИ В., изпълнителното производство по посоченото изп.д. е било приключено от нея на посоченото основание - чл.433, ал.2 ГПК, т.к. задължението на длъжника „Юробанк България“АД е изпълнено и разноските по изпълнението са събрани.
Горният факт на самостоятелно основание предпоставя липса на правен интерес в лицето на същата банка от спиране на изпълнението по посоченото изп.дело.
Така мотивиран и на посочените основания, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, 15-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане за издаване на изп.лист от 22.10.2024 г., постановено по гр.д.
№ 8794/2023 г. по описа на СГС, ГО , инкорпорирано върху депозираната молба за издаването му вх.№ 69891/18.06.2024 г. до СГС/Разпореждане от 11.11.2020 г. за издаване на изп.лист, постановено по гр.д. № 11785/2018 г. по описа на СГС, ГО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№ 69891/18.06.2024 г. на М. Г. П. - ЕГН **********, чрез адв.А. Черногорсик от САК за издаване на изпълнителен лист против „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 за сумата от 9 025 лева разноски за пред СГС по гр.д. № 8794/2023 г.
ОБЕЗСИЛВА издаденият на 22.10.2024 г. изпълнителен лист по гр.д. № 8794/2023 г. по описа на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Юробанк България“АД за спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 12/2025 г. по описа на ЧСИ Р. В. - № *** от РКЧСИ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3