Решение № 2518 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2518 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110141588 по описа за 2025 годИ.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, уточнена с молба с вх.№ 263360/01.08.2025 г., от И. А. Б. против Национална здравноосигурителна каса, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неосъществено увеличение на основното месечно трудово възнаграждение за една годИ. назад, както и сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета и доброто име на ищцата.

В исковата молба и последващата уточнителна молба ищцата твърди, че през периода м.октомври 2021 г. до 10.07.2025 г. работела като главен експерт в Национална здравноосигурителна каса. По време на служебното си правоотношение с ответника, на 22.12.2022 г. създала и защитила оригИ.лно авторско произведение – дисертационен труд на тема „Подобряване на реимбурсните политики за медицински изделия в България“, за което придобила научно-образователна степен „доктор“. Поддържа, че в посоченото произведение подробно била описана необходимостта от създаване на специализирана структура в рамките на Национална здравноосигурителна каса, която да отговаря за управлението на процесите, свързани с медицинските изделия. По тази причИ. в НЗОК била създадена дирекция „Медицински изделия и помощни средства“.

Твърди, че през 2024 г., след създаване на горепосочената дирекция, от страна на 1 началника на отдела започнали неоснователни и необосновани оценявания на работата й, целящи да я отстранят. В резултат на предходното срещу ищцата било образувано дисциплИ.рно производство, в хода на което й бил поставен ултиматум от управителя на НЗОК да напусне. В резултат на предходното, на 10.07.2025 г. била издадена заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. Ищцата поддържа, че подала заявление за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, но това не отговаряло на действителното положение, тъй като спрямо нея били използвани недопустими методи на принуда и заплашване с дисциплИ.рно уволнение. Поддържа, че по време на служебното й правоотношение с ответника й била поставена оценка „неприемливо изпълнение“, поради което заплатата й не била увеличавана съгласно нивата на индексиране за съответната длъжност. Отделно от предходното ищцата поддържа, че бил накърнен авторитетът и доброто й име като държавен служител, който изпълнявал стриктно и добросъвестно служебните си задължения. По изложените в исковата молба и уточнителната молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира сторените в хода на производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че със заповед на управителя на НЗОК от 09.07.2025 г. служебното правоотношение на ищцата било прекратено по взаимно съгласие, считано от 10.07.2025 г. Поддържа се, че във връзка с доклад на и.д. директор на дирекция „Медицински изделия и помощни средства“, със заповед на управителя на НЗОК бил свикан дисциплИ.рен съвет, на който било взето решение на ищцата да бъде наложено дисциплИ.рно наказание „уволнение“. Наказанието не било наложено, тъй като на 04.07.2025 г. ищцата подала заявление за прекратяване на служебното й правоотношение по взаимно съгласие.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че въз основа на защитения от ищцата научен труд била създадена дирекция „Медицински изделия и помощни средства“. Поддържа се, че разработването на дисертационен труд е било по желание на ищцата, за което ответната структура не е уведомявана по какъвто и да е повод.

Сочи се, че новосъздадената дирекция била част от специализираната администрация на НЗОК, съгласно Правилник за изменение и допълнение на Правилник за устройството на НЗОК /Обн., ДВ, бр.40 от 7 май 2024 г./. Сочи се още, че по време на изпълнение на служебните й задължения на ищцата не е възлагано, нито се е изисквало по длъжностна характеристика да работа по тема, свързана с медицински изделия, тъй като последните 4 години е работила в отдел с предмет на дейност договаряне на помощни средства за хора с увреждания. Оспорват се да е било налице правно основание за увеличаване на основното месечно възнаграждение на ищцата, като се поддържа, че такова се извършва само в посочените от Закона за държавния служител случаи по реда на Наредбата за заплатите на служителите в държавната 2 администрация, където не е предвидена възможност да се увеличи ИРОЗ, когато служителят е защитил дисертационен труд. Ето защо, се изразява становище, че не е налице нито една от предпоставките за търсена на деликтна отговорност от страна на НЗОК. Оспорва се и претенцията на ищцата относно претендираните неимуществени вреди с доводи, че в образуваната дисциплИ.рна преписка се съдържали достатъчно данни, опровергаващи твърденията й, че се ползвала с авторитет като добросъвестен, изпълняващ стриктно служебните си задължения държавен служител. Поддържа се, че в случая не са налице неоснователни действия от страна на работодателя, които да са довели до увреждане на ищцата. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове изцяло.

В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото е постъпила писмена защита от процесуален представител на ищцата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от представената по делото заповед № 4/26.01.2018 г. на управителя на НЗОК и акт за встъпване в длъжност се установява, че ищцата И. А. Б. се е намирала в служебно правоотношение с ответника Национална здравноосигурителна каса. Видно от същите е, че към датата на встъпване в длъжност ищцата е била назначена с ранг III младши за държавен служител на длъжността Главен експерт в ЦУ на НЗОК, Специализирана администрация, Дирекция „Лекарствени продукти, Медицински изделия и контрол по предписване и отпускане“.

Видно от приложените към служебното досие на ищцата заповеди е, че същата е била преназначавана поради промяна в наименованието на горепосочената дирекция.

Между страните не се спори и от приложената по делото заповед от 09.07.2025 г. за прекратяване на служебно правоотношение се установява, че служебното правоотношение е прекратено, като към датата на прекратяването му ищцата е заемала длъжност Главен експерт, с ранг II младши за държавен служител, с място на работа:

ЦУ на НЗОК, Специализирана администрация, Дирекция „Медицински изделия и помощни средства“. Видно още от заповедта е, че правоотношението е прекратено по взаимно съгласие.

Видно още от приложеното по делото служебно досие е, че преди прекратяване на служебното правоотношение срещу ищцата е била образувана дисциплИ.рна преписка, но дисциплИ.рно наказание не е наложено поради подадено от последната заявление за прекратяване на правоотношението.

По делото е приложен изготвен от ищцата дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Подобряване на реимбурсните политики за медицински изделия в България“.

По делото е приложен Правилник за изменение и допълнение на правилника за 3 устройство и дейността на Националната здравноосигурителна каса, приет с решение от 25.04.2024 г. на председателя на Надзорния съвет на НЗОК.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вИ., а заради вИ.та на свои работници или служители, на които е възложил работа.

За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за имуществени и неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 5) вИ. на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

При предявен иск по чл.49 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин противоправно и виновно действие или бездействие на ответника, от които да са причинени съответните вреди. Ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени вреди, виновни и противоправни действия на служители на ответника при изпълнение на служебните им задължения или бездействия, наличие на причинна връзка между противоправните действия или бездействия и причинените вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В конкретния случай ищцата поддържа, че е претърпяла имуществени вреди в резултат от бездействие от страна на ответника – „неосъществено увеличение на основното месечно трудово възнаграждение за 1 годИ. назад“ /съгласно уточнителна молба с вх.№ 263360/01.08.2025 г./. Видно от приложеното по делото служебно досие е, че ищцата е представила удостоверението за придобита от нея научна степен „доктор“ във връзка с възражение относно поставената й годишна оценка за изпълнение на длъжността, а не като искане за определяне на допълнително възнаграждение, по което да е налице бездействие от страна на служители на ответника. В конкретния случай ищцата изобщо не навежда доводи относно наличието 4 на правно основание за увеличаване на месечното и трудово възнаграждение. Отделно от предходното, както е посочено и в писмения отговор от ответника, увеличение на индивидуалните основни месечни възнаграждение на служителите в държавната администрация се извършва само в посочените в Закона за държавния служител случай, по реда на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, но в същите не е предвидена възможност или задължение за това при изготвяне и защита на дисертационен труд.

Предвид гореизложеното относно липса на доказателства за противоправно и виновно действие/бездействие от страна на служители на ответника, не е необходимо да бъде обсъждано наличието на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД.

С оглед предходното предявения иск за претърпени имуществени вреди в размер на 12 000 лева е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Неоснователна и недоказана настоящият съд намира и претенцията на ищцата за претърпени неимуществени вреди. По делото не бяха представени доказателства, от които да се обоснове извод, че ответникът, чрез негови служители, е уронил авторитета и доброто име на ищцата. Основанията за дисциплИ.рна отговорност са регламентирани в ЗДСл като право на органа по назначаване е да започне дисциплИ.рно производство при наличие на предпоставките за това. В настоящото производство съдът не дължи произнасяне относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата. Предходното е предмет на административно производство, но по делото няма данни заповедта да е отменена с влязъл в сила съдебен акт.