Решение № 1683 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1683 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110101212 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., искове, както следва:

- срещу „***“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., вх. ...., ет. .. с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за приемане на установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г., сключен между ответника, в качеството на кредитор, и ищеца, в качеството на кредитополучател, е недействителен ; в евентуалност, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г., предвиждаща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение по кредита, като сключи договор за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с последния лице, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави;

- срещу „****“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., ет. .., ап. ..., с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на поръчителство от 26.03.2024 г., сключен между тях за осигуряване на обезпечение по Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г., е нищожен, поради противоречие със закона; в евентуалност, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на поръчителство от 26.03.2024 г., сключен между тях за осигуряване на 1 обезпечение по Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г., е нищожен, поради накърняване на добрите нрави;

- срещу „***“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., вх. ...., ет. .. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 775,17 лева, представляваща платена от ищеца без основание сума над главницата по недействителния Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; в евентуалност, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща платено от ищеца без основание възнаграждение по нищожния Договор за предоставяне на поръчителство от 26.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът Е. О. С. излага, че на 26.04.2024 г. между него, като кредитополучател, и „***“ ЕАД, като кредитор, бил сключен Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г. за предоставяне на сумата от 2000 лева за срок от 10 месеца. Сочи, че с чл. 1, ал. 2 от договора, кредитополучателят се задължава да осигури обезпечение по кредита, като сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество и свързано със същия лице, а именно „****“ ЕООД, срещу възнаграждение за поръчителя.

Поддържа, че Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него ГПР е посочен само като цифрова величина, без да са посочени основните данни, които са послужили за изчисляването му. Отделно твърди, че договорът е недействителен и тъй като посоченият ГПР е неточен, доколкото в него не е включено възнаграждението за поръчителя, явяващо се разход по кредита, известен на кредитора към сключване на договора, при чието включване би била нарушена разпоредбата и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Позовава се на Решение на Съда на ЕС по дело С-714/2022 г.

За нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗПК, счита и клаузата начл.

1, ал. 2 от договора, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.

Изразява становище за нищожност и на свързания с договора за кредит Договор за предоставяне на поръчителство от 26.03.2024 г., сключен с „****“ ЕООД, като сключен при липса на свободна инициатива, респективно неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, накърняващ добрите нрави и противоречащ на чл. 16 ЗПК.

Твърди, че за погасяване на кредита е заплатил сумата от 2775,17 лева, внесена на 10 погасителни вноски в брой в офиса на кредитора, за което от последния са издадени разписки. Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК, счита внесената за погасяване на кредита сума над размера на главницата за платена при липса на основание, с оглед на което настоява кредиторът да бъде осъден да му я върне, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В евентуалност счита, че на същото основание кредиторът дължи връщане на сумата от 300 2 лева, платена като възнаграждение по договора на предоставяне на поръчителство.

Настоява за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост, в евентуалност за неоснователност на предявените срещу него искове. Твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г. с ищеца в качеството си на кредитен посредник, а не на кредитор, поради което не е пасивно легитимирана страна в настоящото производство.

В евентуалност поддържа, че исковете са неоснователни. Изтъква, че при извършване на посредническа дейност, дори да е получил парични средства от клиенти по финансови услуги, това става от името и за сметка на възложителите, като впоследствие получените суми се превеждат на така посочените лица.

Настоява за прекратяване на производството по отношение на него, евентуално за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „****“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявения срещу него иск, като настоява за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Твърди, че с извънпроцесуалното си поведение не е давал повод за завеждане на иска, с оглед на което не следва в негова тежест да се възлагат разноски. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът Е. О. С. не се явява лично, представлява се от адвокат С.

К. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „***“ ЕАД не се представлява.

В съдебно заседание ответникът „****“ ЕООД не се представлява.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Императивно с чл. 22 от ЗПК законодателят е въвел изискуемо съдържание на договорите за потребителски кредит, чиято липса е порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – уредил е, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За да бъде установена обаче недействителността, съдът следва да изследва конкретния договор за кредит – какъвто в случая по делото не е представен. Нещо повече, от ответника по иска по чл. 22 от ЗПК е направено възражение, че твърденият договор въобще не съществува в правния мир, доколкото „***“ ЕАД не е сключвал договор с ищеца в качеството на кредитор, а в качеството на посредник, с оглед на което не се явява надлежен ответник по предявения иск.

При така направеното възражение, в тежест на ищеца е било да докаже съществуването на твърдения договор, като въпреки изричното указание на съда, че не сочи доказателства за горното, такива по делото не са представени.

Доводът на процесуалния представител на ищеца, поддържан в молба вх. № 8034/02.02.2026 г., че достатъчно доказателство за сключения именно с „***“ ЕАД договор са представените с исковата молба 10 бр. разписки за извършени погасявания по кредита 3 към дружеството, е неоснователен. Видно от представените разписки, във всяка от тях част от отразените плащания по кредит 100793857 са извършени към ответното дружество, част – към „****“ ЕООД, и част – към „*** мобайл“. Предвид това, за съда е невъзможно да прецени само въз основа на тях дали „***“ ЕАД се явява кредитор, при това недобросъвестен, каквито са твърденията на ищеца, или посредник, каквито са твърденията на ответника.

По изложените съображения, както предявеният главен иск срещу „***“ ЕАД по чл.

22 ЗПК, така и предявеният в евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, подлежат на отхвърляне.

С оглед така отхвърлените искове, на отхвърляне подлежат и обусловените от тях главен и евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД към същия ответник.

Предвид изцяло акцесорния характер на договора за предоставяне на поръчителство, без наличието на основния договор – респективно без яснота и относно предмета на договора за гаранция, който от своя страна също не е представен по делото, и главният иск срещу „****“ ЕООД по чл. 26,ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, и евентуалният по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, с които се иска прогласяване на нищожността на договора, също следва да бъдат отхвърлени.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ответниците. Ответникът „****“ ЕООД обаче не е поискал присъждане на такива, а ответникът „***“ ЕАД е поискал с отговора на исковата молба присъждане на адвокатско възнаграждение, доказателства за договорено и платено каквото по делото не са представени. Предвид това, съдът не присъжда разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к.

...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „***“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., вх. ...., ет. .. иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК за приемане на установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г., сключен между ответника, в качеството на кредитор, и ищеца, в качеството на кредитополучател, е недействителен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к.

...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „***“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., вх. ...., ет. .. евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.

1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г., предвиждаща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение по кредита, като сключи договор за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с последния лице, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к.

...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „***“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., вх. ...., ет. .. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 4

ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 775,17 лева, претендирана като платена от ищеца без основание сума над главницата по недействителния Договор за потребителски кредит № 100793857/26.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к.