Решение № 1179 от 05.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ІІ – 144 05.08.2020г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На двадесет и първи юли 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

Русева-Маркова гражданско дело номер 1206 по описа за

2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 17 от 07.02.2020г., постановено по гр. дело № 641/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на РБ да заплати на З.А.К. сума в размер от 1 791, 32 лева, представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 258, 54 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на 1 808 часа нощен труд, положен по служебно правоотношение между страните в периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска – 27.08.2019г. до окончателното й изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, в който се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. В жалбата се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1, 143, за да се приравни на дневен. В жалбата се сочи, че по отношение на организацията на работната заплата и полагане на нощния труд приложение намират правилата на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В жалбата се сочи, че в МВР има три категории служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР, като за всяка категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация, като за полицейските органи (служителите по ЗМВР) е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и алтернативно), тоест – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените в производството по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – З.А.К. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – З.А.К. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмено становище, в което изразява становище по основателността на претенцията.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от З.А.К. против Областна дирекция на МВР – Бургас, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сума в размер от 1 512 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 252 часа за целия процесен период от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, както и законната лихва върху главницата от 1 512 лева от датата на предявяване на иска – 27.08.2019г. до окончателното плащане на сумата.

В хода на производството – ищецът З.А.К. е направил изменение на претенцията, като я е увеличил от сума в размер на 1 512 лева на сума в размер от 1 791, 32 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения през процесния период нощен труд.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът ОД

МВР – Бургас, чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск като неоснователен и по размер. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд е бил надлежно начислен и отразен в съответните протоколи, както и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР. В тези наредби липсвал текст, по който да се прилага претендираното от ищеца преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143, като е изложено становище, че съгласно приложимата специална правна уредва, действаща в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е 1 : 1, а не както е по КТ и по

НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд.

Посочено е, че във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от министъра на МВР заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, поради което е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Прието е, че липсата на изрична норма не означава, че е налице забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като в противен случай ще се поставят държавните служители в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Поради това и съобразно приетото експертно заключение, първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен и доказан в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена като основателна в претендирания размер, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на Районен съд - Бургас за основателност на предявения осъдителен иск по чл. 179, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от КТ, като препраща към мотивите на решение на основание чл. 272 от ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че районния съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3 ЗМВР). А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР. Така, за процесния период са действали правилата на Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г. и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл.31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

Разпечатката съдържа 42 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9cdb11d9-6a63-4358-b864-4a5f747e7ffc