Решение № 1861 от 27.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1861 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100509995 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Н. Й., представлявана от Адвокатско дружество „Милованови“, чрез от адв. Г. В., срещу решение № 10721/21.06.2023 г. по гр. д. № 2786/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Н. Й. срещу Р. Д. Р. и В. Д. С. искове за обявяването на предварителен договор за покупко-продажба от 11.04.2012 г. за окончателен относно общо 1/3 ид.ч. (по 1/6 ид. ч. за всеки от ответниците) от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

София, съгласно заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, със застроена площ 42,43 кв.м, състоящ се от две стаи с бокс и обслужващи помещения.

В жалбата се излагат оплаквания за нищожност, както и за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. В жалбата се излагат доводи за нищожност на обжалваното решение поради абсолютна неразбираемост на волята на съда. Счита се, че от съдържанието на решението не става ясно защо съдът е приел, че договорът е нищожен, както и какви са мотивите му относно давността за предявения иск – прието ли е, че искът е погасен по давност или не. На следващо място се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че по делото не са събрани допустими доказателства, които да установяват симулативността на процесния договор. Счита се, че изслушаните свидетелските показания в конкретния случай са недопустими, доколкото не е налице хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК. Дори да се приемат за допустими, то от тях не се установявала симулация. Сочи се, че по делото е 1 безспорно установено, че цената по предварителния договор е заплатена от ищцата по банковата сметка на прехвърлителя-наследодател на ответниците, поради което съдът неправилно е приел, че процесният договор е симулативен. Оспорва се изводът на районния съд, че процесният договор е нищожен поради липса на съгласие за продажната цена, тъй като такова възражение не е било релевирано в производството.

Въззивницата се позовава на ТР № 1/2020 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, според което съдът не може по свой почин да установи липса на съгласие. В тази връзка се сочи, че волеизявленията на страните по процесния договор относно уговорената продажна цена са обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици на същия. Поддържа се, че уговореният срок за нотариално оформяне на сделката е бил до 31.08.2018 г., поради което към датата на депозиране на исковата молба (20.01.2022 г.) искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е погасен по давност. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни.

Такъв е депозиран една седмица след изтичане на срока за отговор, поради което процесуалното действие по подаването му не се зачита.

С обжалваното решение се приема, че ответниците се явяват наследници по закон на сключилия процесния предварителен договор Д. Р. Д., поради което спрямо тях намира приложение изключението от правилото за недопустимост на свидетелските показания. Въз основа на свидетелските показания, районният съд приема, че по делото не е установена продажна цена на имота, респ. заплащането й по надлежен ред, като възражението за симулативност на сделката следва да бъде прието за основателно. Посочено е, че продажната цена се включва в същественото съдържание на предварителен договор за продажба на недвижим имот, поради което липсата на съгласие между страните по този съществен елемент от договора води до неговата недействителност съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С оглед на уговорените срокове за заплащане на цента на разсрочено плащане, възникналите съпружески отношения между страните по сделката по сключен граждански брак и уговорения краен срок за сключването на окончателен договор, районният съд приема, че процесният предварителен договор е нищожен, като сключен без съгласие за цената на сделката, поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне.

Допълнително са изложени съображения, че по отношение на иска по чл. 19, ал.

3 ЗЗД се прилага общата погасителна давност от пет години, като давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск за всяка от страните по предварителния договор. Когато е уговорен срок в предварителния договор, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се поражда с настъпване на срока, в който е следвало да се сключи окончателният договор, като давността започва да тече от момента на изтичане на уговорения срок. Констатирано е, че в случая предварителният договор е сключен на 01.04.2012 г., при краен срок за 2 изплащане на цената на 30.09.2012 г. и уговорен срок за нотариалното прехвърляне на имота до 31.08.2018 г., като страните по сделката са сключили граждански брак на 18.11.2018 г., поради което искът подлежи на отхвърляне.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищцата твърди, че въз основа на договор за покупко- продажба от 05.12.2011 г., обективиран в нотариален акт № 72, том III, н.д. № 397/2011 г. на нотариус Р.Р., рег. № 203 на НК, е придобила от Д. Д. 1/2 ид. ч. от собствения му апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****.; че на 11.04.2012 г. сключила с Д. Д. предварителен договор за покупко-продажба на останалата 1/2 ид. ч. от посочения апартамент при продажна цена от 16 000 лева, която следвало да бъде изплатена на равни месечни вноски до 30.09.2012 г., като уговореният срок за сключване на окончателен договор бил уговорен не по-късно от 31.08.2018 г.; че продажната цена по предварителния договор била заплатена в пълен размер по банков път в периода:

04.05.2012 г. - 27.09.2012 г., на 10 вноски от по 1600 лева; че на 18.11.2018 г. сключила граждански брак с Д. Д.; че Д. починал на 23.10.2021 г., оставяйки за наследници по закон – нея (преживялата му съпруга) и двете си деца (ответниците). Въз основа на тези обстоятелства, ищцата счита, че всеки от наследниците е придобил по 1/6 ид. ч. от имота, с оглед на което тя притежава общо 2/3 ид. ч. въз основа на покупко-продажба и по наследство, а останалите наследници - по 1/6 ид. ч., поради което иска предварителният договор да бъде обявен за окончателен по отношение на наследените от Р. Д. Р. и В. Д. С. идеални части от имота, възлизащи общо на 1/3 ид. ч, наследена при равни квоти от ответниците.

В срока за отговор ответниците оспорват иска, като поддържат, че процесният предварителен договор е симулативен и прикрива представлява обещание за дарение, което е нищожно. Твърди се, че липсват намерение за продажба на идеалната част от процесния имот и плащане по договора. Счита се, че представените платежни нареждания не установяват извършено плащане със средствата на ищцата. Твърди се, че тя е съжителствала с продавача и е имала пълномощно да се разпорежда с банковите му сметки, поради което не е извършвала преводите със свои средства. За индиция за привидността на сделката се счита и обстоятелството, че уговореният срок за плащане на цената бил до 30.09.2012 г., а срокът за прехвърляне на правото на собственост бил необичайно дълъг - до 31.08.2018 г. Освен това било нелогично Д. да прехвърли единственото си жилище на цена, по-ниска от платената от него при придобиването му. Поддържа се, че договорът за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от имота, сключен на 05.12.2011 г., също е симулативен и прикрива договор за дарение 3 между наследодателя на страните и ищцата.

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците заявява, че оспорва автентичността на представените от ищцата 10 броя вносни бележки, като са изложени твърдения, че те са написани изцяло и подписани от наследодателя на ответниците, който сам на себе си, от името на Р. Й., е внасял сумата от по 1600 лева, теглил я е и пак я е внасял. Заявено е и възражение за прихващане на сумите, внесени по тези бележки, със задължението, което е възникнало за Р. при сделката за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от имота, тъй като тя не е изплатила пълната продажна цена. Заявява се възражение, че Д. Д. не е бил собственик на другата 1/2 ид. ч. от имота, предмет на предварителния договор.

Районният съд не е приел за разглеждане възражението за прихващане като недопустимо, а оспорването на автентичността на приложените към исковата молба вноски бележки е приел за преклудирано.

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, том I, рег. № 614, дело № 39 от 2006 г. на нотариус И.И., рег. № 384, с район на действие СРС, на 03.02.2006 г. Д.М.К. е продала на Д. Р. Д. собствения й апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.****, със застроена площ 42,43 кв.м, състоящ се от две стаи с бокс и обслужващи помещения, заедно с 0,735% ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, за сумата от 19 200 евро.

Установява се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72/05.12.2011 г., том III, рег. № 16830, дело № 397/2011 г. на нотариус Р.Р., рег. № 203, с район на действие СРС, Д. Р. Д. е продал на Р. Н. Й. собствената си 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, община Столична, обл. София, с адрес на имота: гр. София, район „Люлин“, ж.к. „Люлин“, блок ****, ап. № 66, който самостоятелен обект се намира в сграда № 24, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 42,43 кв. м, състоящ се от две стаи с бокс и обслужващи помещения, заедно с 0,735% идеални части от общите части на сградата, за сумата от 18 000 лева, от която продавачът е получил 1800 лева при подписване на договора, а остатъкът от цената в размер на 16 200 лева е следвало да бъде заплатен не по-късно от 30.04.2012 г. Посочено е, че данъчната оценка на целия имот е в размер на 25 081,60 лева, респективно на 1/2 ид. ч. от имота – 12 540,80 лева.

Видно от представеното по делото извлечение от банкова сметка на Д. Р. Д. в банка „ОББ“ ЕАД с IBAN: ****, в периода от 19.12.2011 г. - 09.02.2012 г. Р. Й. е превела на Д. Р. Д. по сметка сумата от общо 16,400 лева на осем вноски, с основание нот. акт № 73, том II рег. № 16830. Видно от справката, в интервал от по между един и осем дни преди седем от тези вноски, от посочената сметка са били теглени суми в размери, равни или надвишаващи извършените след това вноски.

Като доказателство по делото е приет и предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 01.04.2012 г., с нотариална заверка на подписите с рег.

№ 3560/11.04.2012 г. на нотариус Р.Р., рег. № 203, с район на действие СРС, сключен 4 между Д. Р. Д., като продавач, и Р. Н. Й., като купувач, с предмет: 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18~14/ 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, община Столична, обл. София, с адрес на имота: гр. София, район „Люлин“, ж.к. „Люлин“, блок ****, ап. № 66, който самостоятелен обект се намира в сграда № 24, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 42,43 кв. м, състоящ се от две стаи с бокс и обслужващи помещения, заедно с 0,735% идеални части от общите части на сградата, за сумата от 16 000 лева, която сума продавачът следва да получи на равни месечни вноски не покъсно от 30.09.2012 г. Съгласно чл. 5 от договора страните са се договорили, че всички местни, държавни и нотариални такси по прехвърлянето по нотариален ред на собствеността са за сметка на продавача, а нотариалното оформяне на сделката следва да се извърши при снабдяване на страните с необходимите документи, но не по-късно от 31.08.2018 г.