Определение № 797 от 21.10.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. София, 20.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500363 по описа за 2023 година

Софийският окръжен съд е сезиран с молба от въззивника Б. К. чрез адв. Б. за допълване на решение № 397/05.07.2023 год. на СОС в частта на разноските, като му бъдат присъдени направените разноски в производството пред РС-Ихтиман, както следва: сумата 1800 лева – адвокатско възнаграждение и 600 лева – внесен депозит за съдебно-техническа експертиза.

Ответницата чрез адв. Й. оспорва молбата като неоснователна.

С решение № 397/05.07.2023 год. СОС е отменил решение № 71/31.03.2023 год. по гр.д. № 567/2022 год. на РС-Ихтиман в частта, с която съдът е уважил молбата за защита, подадена от К. Л. И. лично и като мйка и законен представител на малолетните деца К. К. и Р. К. против Б. Б. К. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлли изцяло молбата за защита срещу домашно насилие за твърдяните актове на домашно насилие на 12.05.2022 год. и за периода от 28.05.2022 год. до 29.05.022 год., като неоснователна. В съдебния акт съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските.

В първоинстанционното производство пълномощникът на ответника адв. Борисов е поискал присъждане на направените от доверителя му разноски, включителни тези за адвокатско възнаграждение съобразно договора за правна защита /о.с.з. на 21.03.2023 год./.

Видно от материалите по делото, ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева в производството пред ИРС /договор за правна защита и съдействие от 19.07.2022 год. на л. 23 по делото/, както и разноски за СТЕ в размер на 600 лева /платежно нареждане от 29.12.2022 год. на л. 144 по делото/.

В проведеното о.с.з. на 21.03.2023 год. пълномощникът на молителите адв. Й. е направила възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Молбата е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и е допустима – подадена е в 1 едномесечен срок от постановяване на съдебното решение. Непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК в производството пред ИРС не обуславя недопустимост на същата.

Разпоредбата на чл. 80 ГПК има предвид случаите, когато страната е поискала присъждане на разноски, не е представила на съда списък на разноските и съответният съд се е произнесъл за разноските. При тази хипотеза страната няма право да иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, ако то не я удовлетворява. В чл. 248, ал. 1 ГПК са предвидени две възможности - допълване на решението в частта за разноските или изменение на решението в частта за разноските. С настоящата молба се иска допълване /а не изменение/ на въззивното решение в частта за разноските, тъй-като настоящият съд не е постановил диспозитив, съдържащ произнасяне за разноските. Искането е подчинено на правилата по чл. 250 ГПК и според първата алинея, страната има процесуално право да иска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Правилото възпроизвежда принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, че всяко производството започва по молба на заинтересованото лице, което определя обема на дължимата защита. С въззивната жалба страната е поискала да се отмени постановеното решение на ИРС и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН и на ответника да бъдат присъдени всички направени по делото разноски, което включва и тези, направени в първоинстанционното производство.

С оглед това молбата е допустима и настоящият състав следва да разгледа по същество искането за допълване на решението в частта за разноските, като обсъди доводите на другата страна за прекомерност на заплатеното възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

На първо място, съдът намира за доказано извършването на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Видно от договора за правна защита и съдействие на л. 23 ответникът Б. К. е заплатил на адв. Пламен Борисов цялата уговорена сума в посочения размер, като без значение е обстоятелството, че сумата е предоставена чрез трето лице, както изрично е посочено в договора. Липсва и законово изискване сумата да е преведена по банков път, поради което възражението в този смисъл на насрещната страна е неоснователно.

Основателно е обаче възражението за прекомерност, направено от адв. Й. в о.с.з. на 21.03.2023 год. По делото са проведени общо 6 открити съдебни заседания, от които в първото не е даден ход на делото; в о.с.з. на 07.02.2023 год. е даден ход, но същото е отложено, без да се събират доказателства /не е изготвено заключение на вещото лице по видео-техническата експертиза/, а проведеното последно о.с.з. на 31.03.2023 год. е било насрочено единствено за обявяване на решението, като не са извършвани други процесуални действия. Към момента на образуване на производството по делото и сключването на договора за правна защита от страна на ответника, минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. /ред. Д.В. бр. 68 от 31.07.2020 г./ е в размер на 600 лева.

Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. /ред. Д.В. бр. 68 от 2020 год./, поради което за явяване в проведеното на 25.10.2022 год. съдебно заседание на адв. Борисов се дължи допълнително сумата 100 лева, а за явяване в проведеното на 20.12.2022 год. о.с.з. му се дължи допълнително сумата 250 лева адвокатско възнаграждение, съгласно новата редакция на ал. 9 на чл. 7 от Наредбата /Д.В. бр. 88 от 04.11.2022 г./.

Пълномощникът на ответника адв. Борисов не се е явил в проведените о.с.з. на 07.02.2023 год. и 31.03.2023 год., поради което за тях допълнително възнаграждение не се дължи.

Следователно, общият размер на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника пред първата инстанция, възлиза на 950 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото не следва да присъжда адвокатско възнаграждение в по-висок от минималния размер, като възражението на пълномощника на 2 молителите адв. Й. по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно. На въззивника следва да се присъди и сумата 600 лева деловодни разноски – внесен депозит за СТИ.

По изложените съображения постановеното въззивно решение следва да се допълни, като въззиваемата бъде осъдена да заплати на въззивника сумата 1550 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В останалата част молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 397/05.07.2023 год. на СОС в частта на разноските, като ОСЪЖДА К. Л. И. ЕГН ********** от гр. Е.П. да заплати на Б. Б. К. ЕГН ********** от гр.

Е.П. сумата 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски в производството по гр.д. № 567/2022 год. по описа на РС-Ихтиман, на основание чл. 248, ал.

1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ молбата на Б. Б. К. по чл. 248, ал. 1 от ГПК в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3