Решение № 240 от 19.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110104809 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *, с която срещу Г*, са предявени обективно кумулативно съединени искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 655,20 лв.

/седем хиляди шестстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща сбор от дължимо допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, осъществена на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 14.11.2022 г., дължимо през м. декември 2022 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл.

58а ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.04.2023 г./, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 229,66 лв. /двеста двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху допълнителното възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. – 18.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът К. К. К. излага, че е назначен в системата на МВР през 1990 г. на длъжност „*“, като от 31.10.2014 г. до настоящия момент е на длъжност „командир на екип“ в група „*т“ в *Посочено е, че със Заповед № 574 от 13.09.2007 г. на Директора на НС „ПБЗН“ ищецът е включен в обучителен курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спасителна дейност под вода, откогато е извършвал и водолазна дейност, като част от служебните си задължения, независимо, че не е назначаван на такава длъжност. Допълва, че за периода от 2013 г. до 2022 г. придобитата от страната квалификация е повишавана, като към момента е „инструктор водолаз“. Със Заповед № 1983з-797 от 24.10.2022 г. последната е потвърдена, с оглед на което и по заповеди на Директора на РД „*“ твърди да е извършвал водолазни спускания на 04.10., 05.10., 06.10. и 14.11.2022 г., вписани в дневник за водолазните спускания на сектор „СОД“ към РД „*“ – Варна. Счита, че съобразно предвиденото в чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР му се следва допълнително възнаграждение за изпълнение на възложените му специфични служебни дейности, като условията, редът и размерът на същото се определя с наредба на министъра на вътрешните работи – в случая 1

Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. В исковата молба ищецът твърди, че в чл. 10, ал.

2, т. 13 от Наредбата са предвидени разграничения на видовете водолазна дейност, осъществявана от държавните служители, която подлежи на допълнително възнаграждаване ежемесечно, както и начинът на определяне на неговия размер, като в настоящата хипотеза се касае за посочената такава в б. „б“ от текста – държавен служител, който притежава допуск за водолазни спускания за извършване на водолазна дейност, при извършена аварийно-спасителна или служебна дейност. Намира, че осъществява водолазна дейност повече от петнадесет години, поради което приложение при определянето размера на следващото му се допълнително заплащане, извън това по чл. 10, ал. 2, т. 13 от Наредбата, следва да намери чл. 14, ал. 2 от същата, а именно към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, през която се извършва дейността, в размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. Твърди се, че между страните по делото е налице предходно производство на същото основание, което е приключило с влязло в сила Решение № 1684 от 10.11.2021 г. по в.гр.д. № 2005/2021 г. по описа на ВОС, в мотивите на което е прието, че ищецът извършва водолазна дейност повече от десет години. Изложено е, че през 2022 г. основаната заплата на служителя е 1 367 лв. плюс добавка за прослужено време и трудов стаж от 546,80 лв., въз основа на което е определен и размерът на претендираната по делото главница и обезщетение за забава. Съобразно изложеното моли за уважаване на така предявените искове и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ГД „*“ – МВР е депозирала отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за допустимост на заявените претенции, но оспорва същите по основание и размер. Счита, че доколкото за процесния период ищецът е заемал длъжност „командир на екип“ към РД „*“ – Варна при ГД „*“ – МВР, а от 01.02.2023 г. – „*“, то дейностите му са изцяло пожарогасителни. Не се оспорва, че заплащането на допълнително възнаграждение за осъществена водолазна дейност се извършва по реда на Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. и по-конкретно на чл. 14 и чл. 15 от последната.

Твърди се от ответника, че с оглед дадената в пар. 1 на Инструкция № 8121з-33 от 10.01.2019 г. дефиниция на „водолазна дейност“, осъществяваната от ищеца такава не попада в обхватното поле на понятието. Посочените в исковата молба дати на спускания през 2022 г. при действително отработено време в часове намира, че не обосновават твърденията в исковата молба за осъществяването на дейността за период от поне 15 години, още повече, че допускането на служителите до извършването на посочената дейност се осъществява само при наличието на заповед за спускане и за период от м. октомври на съответната година до м. октомври на следващата. Разяснено е от работодателя, че водолазната дейност представлява съвкупност от действия и мероприятия, като доказването на реалното им осъществяване е обусловено от кумулативното наличие на посочените предпоставки, като счита, че твърдяните в исковата молба пет спускания на ищеца през 2022 г. не попадат в обхватното поле на посоченото понятие. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на ищцовите претенции и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Уточнява, че е осъществявал водолазна дейност от 2007 г. до днешна дата, като само през 2021 г. не е осъществявал водолазни спускания, поради неявяването му на медицински преглед. Представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Представя писмена защита.

В съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за забава до размера от 262,27 лв.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

2

Предявен е иск за заплащане на допълнително брутно трудово възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, който е квалифициран по чл. 178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 58а ЗМВР, вр. чл. 14, ал. 2 Наредба № 8121з-1060 от 26 септември 2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. Предявен е и иск за заплащане на обезщетение за забава върху незаплатеното възнаграждение.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 14.11.2022 г. му е възложено и е извършил водолазна дейност, че осъществява специфичната дейност от повече от 15 години, размера на претендираното възнаграждение за това, че ответникът е изпаднал в забава за изплащане на възнаграждението и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е било да докаже, че е заплатил претендираните суми за възнаграждения и обезщетения за забава или да докаже наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са се намирали в служебни отношения в процесния период и ищецът е бил назначен на длъжност „командир на екип“, което се потвърждава и от платежна бележка за месец декември 2022 г.

/л. 5/, от която е видно и получаваното възнаграждение. Не следва да се коментират обстойно представените писмени доказателства (кадрова справка, длъжностни характеристики, протоколи, заповеди, дневници за водолазни спускания за предходни периоди, правила за водолазна дейност) в тази връзка /л. 31 – 151/, освен относно оспорванията на ответника.

Представено е извлечение от дневник за водолазните спускания /л. 6 -13/, от който е видно, че ищецът е осъществявал такива през октомври и ноември 2022 г. Със Заповед № 1983з – 797/24.10.2022 г. на директор: главен комисар на ГД „*“ към * /л. 14-17/ е потвърдена водолазната квалификация и е допуснато извършване на водолазни дейности на посочени служители за срока 01.11.2022 г. – 01.11.2023 г., измежду които и ищецът К. К. в качеството му на командир на екип, с квалификация инструктор-водолаз. Представен е и дневник за извършване на проверка на водолазно оборудване, докладни записки, заповеди за провеждане на лагери и изпити, разпореждания за неотложни водолазни спускания и графици /л. 179-203/

От разпита на допуснатия по делото свидетел * се установява, че е колега на ищеца, като последният изпълнява водолазна дейност в системата на МВР от 2007 г., която дейност се състои в това, че при произшествия по заповед на директора се явяват и реагират на ситуацията. Посочва, че в началото не били голям екип, като имат водолазен бус, с който осъществяват дейността. Специфично за ищеца излага, че през 2022 г. е осъществявал водолазна дейност, защото имали тренировки и издирвателни акции, както и са били на лагер в гр. Балчик. Сочи, че ищецът изпълнявал водолазни задачи при всяко едно произшествие, като ако това е по време на дежурство не се заплаща трудът допълнително, а само ако е извънреден труд. Посочва какви са задълженията на водолаза. Не му е известно ищецът да е прекъсвал дейността си като водолаз, като и към днешна дата участва в такива мероприятия. Не знае през 2022 г. колко пъти е участвал във водолазни спускания, но е имало поне 4-5 такива и ако е имало произшествия, е участвал. Разказва, че ищецът е инструктор водолаз и има правомощия да идва да им помага, дори и да не е допуснат до водолазни спускания. Посочва, че ако са дежурни не се разписват на документ, че са отишли на местопроизшествието.

Основният спорен въпрос по делото е дали на ищеца му се дължи допълнително брутно трудово възнаграждение за 2022 г. за изпълнение на водолазна дейност повече от 15 години, съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР.

3

Между страните е било проведено гр.д. № 12657/2020 г. на ВРС, по което е постановено решение, което е било частично потвърдено с Решение № 1684 от 10.11.2021 г. по в.гр.д. № 2005/2021 г. на ВОС, и е осъдена Главна дирекция „*“ в МВР да заплати на К.

К. дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР за месец декември 2019 г., както и обезщетение за забава. Този период предхожда процесния, но в мотивите към това решение се разглеждат основни правопораждащи факти между страните, от които същите са обвързани.

Настоящият състав споделя изложеното в това решение по отношение на приложението на закона и подзаконовите нормативни актове, като следва същото да се прецизира предвид измененията на някои разпоредби и съобразно процесния период.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности.

В чл. 179, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.