Решение № 4934 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4934 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110211680 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****************************, със седалище и адрес на управление: г***************************** представлявано от Л. Ц. Н., действаща чрез пълномощника си адв. Р. П. Р. от АК- Благоевград срещу електронен фиш (ЕФ) № 8504779540 на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) , с който на дружествотожалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за съществено нарушаване на процесуалните правила, накърняване на правото на защита на жалбоподателя и допуснато противоречие с общностното право. Поддържа се на първо място, че в случая, на осн. чл.3, ал.2 от ЗАНН са приложими разпоредбите на чл.10б, ал.7 и ал.8 от ЗП /изм.

ДВ бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, като по-благоприятни за жалбоподателя, макар и влезли в сила след датата на деянието, за което е санкциониран, доколкото са приети преди влизането в сила на обжалвания ЕФ.

На второ място се претендира, че е опорочена процедурата по ангажиране 1 отговорността на дружеството-жалбоподател, предвид липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Твърди се, че с издаването на ЕФ, вместо да приложи общите правила за развиване на административнонаказателното производство, наказващият орган е лишил жалбоподателя от правото му на възражения, както и от възможността му да ангажира доказателства извън съдебното производство, с което било нарушено правото му на защита. Нарушение на процесуалните правила е открито и в описанието на нарушението и неговата квалификация.

Претендира се, че сочените за нарушени разпоредби противоречали на общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения.

В заключение се прави възражение за изтекла погасителна давност, като се счита, че обжалваният ЕФ е издаден след изтичане на сроковете, предвидени в чл.34 ЗАНН. По тези съображения се моли за отмяна на атакувания електронен фиш. Претендира се присъждане на сторените в хода на производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв. Р., който поддържа подадената жалба и изложените в нея възражения. Допълнително акцентира на това, че видно от представените от АНО доказателства се касае за незаплатена такса в размер на 14 стотинки и цялото дело се води за това. На второ място, поддържа възражението за издаване на обжалвания ЕФ след изтичане на предвидената давност, като посочва, че ЕФ е издаден на 15.12.2022 г. за нарушение, установено през август 2021 г. и е връчен на 05.07.2024 г. Представя писмени бележки и списък за разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, считайки я за неоснователна и недоказана. Поддържа, че обжалваният ЕФ е правилен и законосъобразен, счита, че отговаря на всички законови изисквания, че съдържа изискуемите реквизити и е издаден по утвърдения образец от оправомощен орган. Нарушението счита, че е доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2021 г. в 06:58 часа, пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил „**********“, с рег. № *******, с технически допустима 2 максимална маса 43000 кг., брой оси 5, екологична категория Евро 6D, без ремарке, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП .

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че ползвател на заснетото превозно средство е „****************************. Поради това, на 15.12.2022 г. на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № 8504779540, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от страните, както и от трети лица, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението ***********************, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението.

3

Видно от изготвения доклад, плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, не е постъпило. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при споделяне на преимуществената част от посочените в нея възражения.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на ползвател на ППС, като му е наложена предвидената в чл.

187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП . Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени на л. 80-82 по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП , в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.

Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния 4 номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 09.08.2021 г. в 06:58 часа, пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил „**********“, с рег. № *******, с технически допустима максимална маса 43000 кг., брой оси 5, екологична категория Евро 6D, без ремарке, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, този път е включен в обхвата на националната платена пътна мрежа, като част от Северна скоростна тангента.

От снимките, генерирани посредством устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък, без да е била заплатена, дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , с размер 0,14 лева, съгласно представеното становище от АПИ /л.100 от делото/.

Необосновано представителят на жалбоподателя се позовава на липса на елементи от фактическия състав на конкретното нарушение. Очевидно е присъствието на изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на 5 нарушението, а именно – дата, място и точен час на неговото извършване, регистрационен номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за конкретната локация от пътния участък и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други. Направеното словесно описание на деянието съответства смислово на сочената за нарушена правна норма, а твърденията за неяснота относно начина на формиране на размера на незаплатената такса и категорията на използваното ППС останаха недоказани и необосновани.