Решение № 40 от 27.06.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Дулово, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20213410200215 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Производството е по реда на чл. 59 и чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба на "****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя А. Д.Ал., срещу Наказателно постановление №****г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява законен представител, вместо него се явява адв. П. от АК- Силистра, надлежно упълномощен.

Въззиваемата страна Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция По Труда“ – Силистра, редовно призована, явява се юрисконсулт И. А., надлежно упълномощен.

Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в протИ.речие със закона. Навеждат се доводи, че е било налице паралелно производство по чл. 210 КТ за търсене на ограничена имуществена отговорност от работника, което е довело до задържане на част от дължимото трудово възнаграждение, поради причинени от него вреди. Излага се становище, че не са настъпили вредни последици за работника и е било възможно прилагането на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди НП.

От събраните писмени и гласни доказателства, включително показанията на актосъставителя и свидетеля Ш. Ф., съдът приема за установено, че при проверка на **** г. е констатирано, че „****“ ООД не е изплатило възнаграждение на своя служител за месец *** *** г. в 1 срок, установен от чл. 128, т. 2 КТ. Установено е, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, считано от **** г., а начисленото възнаграждение е останало неплатено до датата на проверката.

Работодателят твърди, а и доказателствата по делото потвърждават, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е бил установен недостиг на имущество и причинени вреди от страна на служителя, във връзка с което е започнало производство по чл. 210 КТ. Издадена е заповед за търсене на ограничена имуществена отговорност, с която работникът се е запознал и съгласил. Представен е приемо-предавателен протокол, от който е видно, че служителят е възстановил част от вредите. От своя страна, работодателят не е извършил изплащане на възнаграждението именно с цел компенсиране на вредите, като е налице съгласие от страна на работника за задържане на сумата.

Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от приетите и приобщени като надлежни доказателства по делото: Копие на Заповед №*****г. за разрешаване на платен отпуск, издадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - **; Заверено копие на АУАН № ***** г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“- **; Заверено копие на Наказателно постановление №***** г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“-**; Заверено копие на Обратна разписка; Заверено копие на Сигнал/Жалба за нарушение на трудовото законодателствотрудови правоотношения, безопасни и здравословни условия на труд, хигиена на труда и др. с № ***** г.; Заверено копие на Разплащателна ведомост за месец *** г. издадена от „******Заверено копие на Обяснения от **** г. на управителя на „****“ ООД; Заверено копие на Обяснения от *** г.; Заверено копие на Трудов договор от *****г.; Заверено копие на Допълнително споразумение на трудов договор № **** г.; Заверено копие на Заповед за прекратяване на трудов договор № **** г.;

Заверено копие на Заповед №**** г. издадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; Заверено копие на Заповед № ****г. издадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; Заверено копие на Заповед № **** г. издадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; Заверено копие на Заповед № **** г. издадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; Разписка от куриерски услуги на Български пощи ЕАД; Заверено копие на Заявление по заповед за търсена ограничена имуществена отговорност от **** г.; Заверено копие на Заповед по чл.210 от КТ от *** г.; Копие на Разплащателна ведомост за месец *** г.;

Копие на Разплащателна ведомост за месец *** г., издадена от „****“ ООД; Заверено копие на Приемо-предавателен протокол от **** г.

Няма спор по това, че неизплащането на трудово възнаграждение в предвидения срок представлява административно нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ. Въпросът е дали в конкретния случай е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, както и дали наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 ЗАНН за преценка по същество относно възможността да се приложи чл. 28 ЗАНН.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН, административно нарушение се счита за маловажно, когато с оглед на липсата на вредни последици или наличието на изключително смекчаващи обстоятелства, извършеното деяние има по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение. Съдът намира, че в конкретния случай са налице именно такива обстоятелства.

Първо, установи се, че служителят е съгласен с извършеното задържане на възнаграждението.

Второ, работодателят е предприел действия за обезпечаване на интереса си от причинените вреди чрез законосъобразна процедура по чл. 210 КТ. Трето, липсват каквито и да било данни за настъпили вредни последици за служителя. Четвърто, трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие. По този начин не се установява по-висока степен на обществена опасност, напротив – работодателят е действал в условията на правна несигурност, породена от паралелното развитие на две различни процедури – административнонаказателна и дисциплинарна.

2

Наказващият орган не е обсъдил нито едно от горните обстоятелства. В наказателното постановление отсъства преценка по чл. 28 ЗАНН. Това протИ.речи на задължителната практика на Върховния административен съд (например Решение № 1405/09.02.2015 г. по адм. д. № 12642/2014 г., V о.), съгласно която органът е длъжен да се произнесе по приложението на чл. 28 ЗАНН във всеки конкретен случай.

Дори при формално извършено нарушение, съдебната преценка за маловажност не е изключена (Решение № 1274/02.02.2016 г. по адм. д. № 10122/2015 г., ВАС, V о.). В случая, когато възнаграждението е задържано за репариране на вреди, без служителят да претърпи имуществени или неимуществени вреди, съдът намира, че извършеното нарушение е с изключително ниска степен на обществена опасност и попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

Следователно, издаването на наказателно постановление при наличието на такава хипотеза е незаконосъобразно. НП следва да бъде отменено изцяло.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № **** г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „*****“ ООД, ЕИК *****, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Силистра в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

3