Определение № 526 от 17.09.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Варна, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000392 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени съвместно от А. Х. М., Т.

Ф. А. и Т. Ф. А., като наследници на починала в хода на процеса ищца П.Р.А. срещу определение № 126/16.04.2025 г., постановено по електронно дело № 20223200900142 (ТД142/2022) на ОС – Добрич, с което е прекратено производството по иска на наследодателката им след като е отхвърлено искането на наследниците й да я заместят във висящия процес, както и срещу определение № 170/27.05.2025 г., с което е било оставено без разглеждане искане на тези наследници по повод продължаване на процесуалните действия по иска на починалата наследодателка.

Частните жалби, са депозирани в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, считано от уведомяването на пълномощника на лицата, заявили свои права като универсални правоприемници на починала ищца. Представителната власт на адвоката е надлежно удостоверена с представени пред първа инстанция пълномощни, издадени от лица, посочени и в удостоверението за наследници на П.Р.А., поради което въззивната инстанция намира, че е сезирана от надлежно процесуално легитимирани правоприемници на страна по делото.

Първото от обжалваните определения препятства в цялост развитието на процеса по иска на общата наследодателка П.А., а с второто определение е отречена легитимацията на наследниците като страни във висящия процес, поради което въззивния съд преценява, че и двете жалби имат за предмет обжалваеми прекратителни актове (чл. 274 ал.1 т.1 ГПК). Внесена е авансово дължима държавна такса в нормативно установен размер и по двете жалби.

Осъществена е размяна на книжа между насрещните страни. Обжалването и на двете определения е допустимо.

1

Връзката на обусловеност на легитимирането на наследниците като страна в процеса от нА.чието на висящо производство по иска на починалата ищца, налага съединяване на въззивното производство по двете частни жалби, а еднаквия съдопроизводствен ред позволява общото им разглеждане от въззивния състав.

Жалбоподателите, универсални правоприемници на починала ищца, чрез общия им пълномощник адв. К. излагат оплаквания за неправилна преценка на момента, в които е било упражнено правото на иск на починалата П., насочено в евентуалност срещу двамата ответници – чуждестранни застрахователи. Сочат, че още при първоначално сезиране на съда претенцията е била основана на твърдения за възникнала гражданска отговорност на автомобилист, покрита от чуждестранен застраховател и е било формулирано искане за евентуално осъждането именно на такива застрахователи да платят търсеното от пострадалата обезщетение. Позовават се на поредица от молби, с които пълномощникът на ищцата е предприел уточнение и отстраняване на техническата грешка, допусната при посочването като ответници в адресната част само на български търговски дружества – местни кореспонденти на отговорните застрахователи, и допълнителното уточняване след като нередовността на сезирането е било констатирано от съда в указания от 30.11.2022г. Въпреки изричното потвърждение в молба от 19.12.22г. че искът е бил насочен само към чуждестранните застрахователи, уточненията според жалбоподателите са били игнорирани от първата инстанция, която е възприела изявлението не като поправка на нередовно сезиране, а като искане за замяна на ответници и това е довело до неправилно отчитане на момента на предявяване на иска едва от 29.11.2024г., когато по делото е била депозирана изисканата допълнително нова искова молба насочена само срещу застрахователя К.

Ф. АГ. Допълнително са изложени и оплаквания относно преценката на отпадане на представителна власт на адв. К. след настъпила смърт на упълномощителката й, в нарушение на правилото на чл. 42 ал. 2 ЗЗД (разяснено в ТР5/2014г на ВКС), гарантиращо на представлявано лице да потвърди извършени от негово име действия от пълномощник без представителна власт. Считат, че вместо да даде възможност на правоприемниците на вече починалата ищца да потвърдят правата на адвоката, или сам да вземе мерки да установи и призове тези лица, първоинстанционният съд тенденциозно е възприел възраженията на ответника и е отрекъл правото на жалбоподателите да продължат участието си в процеса. Молят за отмяна на прекратителното определение и връщането на делото с указания за продължаването му по иска, предявен от наследодателката им приживе.

Оплакванията по второто определение се свеждат до неправилно отчетено стабилизиране на прекратително определение към 27.05.25г, въпреки подадена жалба срещу него на 23.05.25г. Иска се отмяна на обжалвания акт и разглеждане на основателното искане на правоприемниците на ищцата, след връщането на делото в първата инстанция.

Като насрещна страна ответникът К. Ф. АГ, чрез адв. К., в срока по чл.276 ГПК оспорва частните жалби, с доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното прекратително определение.

2

Позовава се въззивно определение № 405/31.05.23г. по ВЧТД298/2023г на АпС-Варна, с което е дадено задължително за първата инстанция указание, след отмяна на предходно прекратяване, за продължаване на производство спрямо новопосочени ответници, заменили българските дружества по искане на ищцата. Счита за изцяло съобразено с практиката на съдилищата и възприемането именно на постъпването на новата искова молба в съда на 29.11.2024г. като момент на предявяване на новия иск и следващият от това логичен извод за липса на каквото и да е правоприемство във висящ процес след вече настъпилата на 02.11.2023г смърт на ищцата.

В отговора си по втората жалба тази страна отрича интереса на наследниците на страна по вече прекратено производство да участват в съдопроизводствени действия, като изрично моли за спиране на производството по въззивен контрол по постановения акт до стабилизиране на по-рано постановеното прекратително определение.

За да се произнесе по така поставените в двете частни жалби спорни процесуални въпроси, въззивния съд съобразява следното:

Производството е било образувано по искова молба на П.Р.А. и А.С. А., в която са изложени обстоятелства за понесени неимуществени вреди от всяка от ищците, причинени от автомобилист при ПТП, съответно поради смъртта на близък родственик (син на ищцата А.) и поради телесното увреждане на ищцата А., които са пътувА. в небрежно управляван от застрахован водач автомобил, регистриран в чужбина. Изложени са твърдения за покриване на гражданската отговорност на виновния автомобилист от чуждестранен застраховател, както и за неяснота по точната му индивидуА.зация, поради противоречивите данни за един от символите на регистрационния номер на автомобила(********* – посочен като по- вероятен от ищците или ********** – цитиран в присъдата), удостоверени в хода на разследването на транспортното престъпление. Съответно на тези посочени от ищците обстоятелства ищците са обосновА. и извършените действия по уведомяване на две различни чуждестранни застрахователни компании, чрез съответните им представители за уреждане на претенции в България и са формулирА. нарочни доказателствени искания за снабдяване с конкретни документи и фотоалбуми, от които да се установи еднозначно регистрацията на застрахования автомобил. Съответни на тези твърдения са и предявеното искане за осъждането за изплащане на застрахователните обезщетения, на един от двамата посочени застрахователи, чрез кореспондентите им, след изясняването на въпроса относно поемането на задължителната застраховка от някой от тях, съответно Alianz Versicherung AG за водачите на МПС с рег. № ********** или Cosmodirect за водачите на МПС с рег. № **********. Така подадената искова молба е била адресирана обаче само до двете български дружества ЗАД А.АНЦ БЪЛГАРИЯ АД и ДЖЕНЕРА. ЗАСТРАХОВАНЕ АД, описани недвусмислено като представители на чуждестранните застрахователи. Без да е изяснена личната им легитимация като ответници по този спор, съдът е пристъпил към размяна на книжа, в хода на която и двамата призовани ответника са оспорили изрично пасивната си легитимация. Без да разгледа възраженията по допустимото насочване на иск срещу представители, чиито правомощия са ограничени до извънсъдебно уреждане на претенции, първоинстанционният съд е продължил процедурата по 3 търговския спор, като е връчил отговорите на пълномощника на ищците адв.

К.. С молба от 29.09.22г. от името на и на двете ищци, пълномощникът е пояснил, че исковете са били насочени именно срещу двамата чуждестранни застрахователи, а посочването само на българските им кореспонденти в адресната част е технически пропуск. По повод на въззивен контрол на последвало прекратително определение, тази молба е била приета за искане за насочване на исковете и към чуждестранните застрахователи като ответници по реда на чл. 228 ГПК, като с определение № 405/31.05.2023г. по ВЧТД298/2023 на Варненски апелативен съд въззивната инстанция е потвърдила прекратяването само по отношение на ненадлежно легитимираните като ответници български кореспонденти и е върнала делото с указания за продължаване на производството по исковете, вече насочени срещу двамата чуждестранни застрахователи, след съответно изпълнение на задължението на съда да изиска отстраняване на нередовностите по индивидуА.зирането на тези юридически лица с наименования и адреси на български език.

Настоящият въззивен състав съобразява, че дадените при връщането на делото указания са задължителни за първата инстанция(чл. 278 ал.3 ГПК), а те недвусмислено сочат, че макар и при нередовно сезиране, вече е било създадено и съхранено към този момент, процесуалното правоотношение между двете ищци и двама чуждестранни застрахователи, които обаче са били неясно индивидуА.зирани като евентуални ответници (не чрез регистрацията им като правосубектни юридически лица, а чрез оповестени в публичен регистър данни за поет застрахователен риск по задължителна застраховка за конкретно МПС). Макар и да има резерви по отношение на обосновката на този резултат от въззивния контрол, настоящият състав намира, че така дадените указания за продължаване на процеса във висящата му част изцяло съответстват на процесуалните правила. Това е така, предвид началния пропуск на първата инстанция да констатира противоречието в адресната част на исковата молба (съдържаща индивидуА.зация на страните) и легитимацията на ответниците според заявеното искане, основано на недвусмислени твърдения за евентуална защита на правото на обезщетение, търсено само от един от двама чуждестранни застрахователи. Пренебрегнати са не само граматическия израз на искането (визиращо както застрахователите така и кореспондентите им) но и подробното обосноваване на фактите, пораждащи задължението именно на застрахователи, сключили полици за автомобили с чуждестранна (впоследствие пояснена като германска) регистрация. При такова разминаване на искането на защита на материално право, очертаващо процесуалната легитимация на немски застрахователи и индивидуА.зацията на ответниците само като български търговци - техни представители или кореспонденти за територията на България, сезирането на първата инстанция е изначално нередовно. При такава хипотеза въззивният съд следва сам да извърши дължимите от първата инстанция действия по обезпечаване на вА.ден процес. В този смисъл са разяснени правомощията на въззивната инстанция в мотивите към т. 5 от ТРОСГТК 1/2013 на ВКС.

Именно такъв характер имат и указанията за продължаване на делото, извън вече стабилизираната прекратителна част, касаеща недопустимата част от исковете срещу кореспондентите. Задължаването на първата инстанция да 4 продължи да отстранява нередовностите по вече започнатия процес спрямо описаните в исковата и уточнителната молба титуляри на спорните задължения отчита и извършените до този момент действия от ищците по конкретизиране на пасивната легитимация на двамата немски застрахователи, но без точна индивидуА.зация на юридическите лица като правосубектни страни. Затова и настоящият състав, макар и по други съображения, споделя извода, че производството по изначално нередовния иск, макар и вече уточнен като недвусмислено насочен срещу двамата немски застрахователи, ще може да продължи едва след като бъде проведена процедура по чл. 129 ал. 4 вр. чл.