Решение № 4311 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4311 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100501107 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение №17675 от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. 38144/2023 г., по описа на СРС, 78-ми състав, е отхвърлен предявеният от „Линдер България“ ЕООД против „Стартранс 81“ ЕООД, осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 8241,60 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1300,00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата „Линдер България“ ЕООД, чрез пълномощника си - адв. Д.Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Сочи, че съдът неправилно е приел, че по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД е уредена поредност на претенцията първо към застрахователя по ГО по смисъла на чл. 411 КЗ.

Изтъква, че настъпилото събитие не е ПТП, тъй като не е възникнало в процеса на движение на товарната композиция на територията на републиканската пътна мрежа, не бил съставен протокол за ПТП или двустранен такъв. Поддържа, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, а размера на вредите е установен от изслушаната в производството по чл. 207 ГПК САвТЕ. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявения иск.

Въззиваемият „„Стартранс 81“ ЕООД, чрез пълномощника си - адв. Д.П., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата, поддържайки че постановеното решение в обжалваната му част е правилно и 1 законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещо допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон следва да се отбележи, че ищецът основава своята претенция на увредено собствено имущество – преден капак на челен товарач марка „Крамер“, модел 750, № 346032034, следствие на противоправно поведение на служител при ответното дружество, който като водач на товарна композиция, състояща се от влекач с рег.

№ ********* и ремарке с рег. № ********* на 21.07.2022 г. при движение на заден ход със задната част на ремаркето е ударил предната част на товарача следствие на което му е причинил увреждане. При така заявените твърдения предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД не въвежда изискване за поредност, а нормата на чл. 411 КЗ, на която се е позовал първоинстанционният съд, касае хипотеза на встъпване в правата на застрахования /суброгация/, когато застрахователят по имуществена застраховка е заплатил застрахователно обезщетение, което в случая не е налице. В този смисъл изводът на районния съд е неправилен, тъй като за увреденото лице не съществува задължение първо да предяви претенцията пред застрахователя по ГО на виновния водач.

С оглед твърденията в исковата молба настоящият състав на съда намира за правилна дадената от СРС квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за отговорност за вреди, причинени при или по повод на възложена работа, който се явява специална хипотеза на общия институт на непозволено увреждане. Съгласно нормативната уредба в чл. 49 ЗЗД отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и с регламентирането й законодателят е целял да гарантира обезпеченото лице, като предвиди реализиране на отговорността спрямо лицето, което е възложило извършването на конкретната работа в негова полза. Делинквент в хипотезата на непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД може да бъде й юридическо лице, за разлика от общия случай по чл. 45 ЗЗД, от което следва и обективната възможност в конкретния случай да бъде ангажирана отговорността на „Стартранс 81“ ЕООД като юридическо лице в качеството му на възложител по извършване на определена работа в негова полза /в този смисъл е и възприетото в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС/. За да бъде ангажирана извъндоговорна отговорност за чуждо поведение е необходимо да е налице възлагане на работа от отговорно лице, както и вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата. Вредите се считат за причинени при изпълнението на работата, когато са последица от действие, което е извършване на възложената работа, или от 2 бездействие, при което е налице неизпълнение на задължение, предвидено в диспозицията на съответната норма.

В конкретния случай следва да бъде посочено, че ответното дружество не е оспорило, а и дори в отговора на исковата молба е признало обстоятелството, че водач на товарна композиция, състояща се от влекач с рег. № ********* и ремарке с рег. № ********* на 21.07.2022 г. е неговият служител - К.К. като по делото е представена и командировъчна заповед от 18.07.2022 г., от която се установява, че ответното дружество в качеството му на работодател е възложил на К. на 21.07.2022 г. управлението на посочената товарна композиция. Следва да се отбележи още, че противно на поддържаното в жалбата, посочения в исковата молба инцидент е пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, тъй като е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на пътно превозно средство и материални щети.

Липсата на съставен протокол за ПТП не води до обратния извод, нито изключва отговорността по чл. 49 ЗЗД. Относно механизма на осъществяване на твърдяното ПТП следва да се отбележи, че от показанията на св. П.Н. – служител при ищеца, които преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК съдът намира за непосредствено възприети и последователни, и кредитира с доверие, се установява, че произшествието е реализирано на територията на строителен обект на ищцовото дружество по вина на водача на товарна композиция, който при движение на заден ход удря и уврежда капака на жълтия товарач собственост на ищеца, следствие на което му причинява материални щети – счупен капак на двигателя.

Показанията на св. Н. се подкрепят и от заключението на вещото лице по изслушаната в производството по чл. 207 ГПК по ч.гр.д. № 4590/2023 г. по описа на СРС, 39-ти състав, САвТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От същото се установява наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията на товарач марка „Крамер“, модел 750, № 346032034 и удара на товарната композиция при движение на заден ход. В случая водачът на товарна композиция, състояща се от влекач с рег. № ********* и ремарке с рег. № ********* на 21.07.2022 г. е допуснал нарушение на чл. 40 ЗДвП, поради което е установено противоправното поведение на К., служител при „Стартранс 81“ ЕООД. Показанията на св. К. К. не противоречат на показанията на св. Н., тъй като свидетелят К. дава показания, че не е разбрал за удара в товарача. Показанията му в останалата им част нямат отношения към реализираното ПТП.

Изложеното налага обоснован извод, че са налице визираните в разпоредбата на чл.

49 ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество. По отношение на размера на претенцията следва да се посочи, че от заключението на вещото лице по изслушаната в производството по чл. 207 ГПК по ч.гр.д. № 4590/2023 г. по описа на СРС, 39ти състав, САвТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява, че стойността на възстановяване на вредите по товарач марка „Крамер“, модел 750, № 346032034 по средни пазарни цени възлиза на 8241,60 лв., поради което искът е доказан за пълния предявен размер. Като законна последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като настоящата инстанция достига до различни правни изводи обжалваното решение следва да се отмени изцяло и да се постанови ново, с което предявеният иск следва да се уважи за пълния предявен размер заедно със законна лихва от подаване на исковата молба.

При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззивника ищец следва да се присъдят направените в производството пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1124,60 лв., предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и своевременно направеното и основателно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско 3 възнаграждение, 350 лв. заплатена ДТ, 300,00 лв. депозит за вещо лице в производството по чл. 207 ГПК или общото сумата от 1774,60 лв. Не следва да се присъждат претендираните разноски в размер на 68,40 лв. за превод от немски на български, тъй като по настоящето дело не са представени такива документи. За въззивното производство в полза на въззивника-ищец следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 164,83 лв., тъй като останалите разноски по представения списък по чл. 80 ГПК, касаят разноски в първоинстанционното производство, които съдът присъди.

С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на страните.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №17675 от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. 38144/2023 г., по описа на СРС, 78-ми състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Стартранс 81“ ЕООД, ЕИК 114653724, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Метро № 3, да заплати на „Линдер България“ ЕООД, ЕИК 121586343, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. София парк 16 Д, офис 2.1, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 8241,60 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди по товарач марка „Крамер“, модел 750, № 346032034, следствие на реализирано на 21.07.2022 г. по вина на водача на товарна композиция, състояща се от влекач с рег. № ********* и ремарке с рег. № *********, служител в „Стартранс 81“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК и сумата от 1774,60 лв., представляваща разноски в производството пред СРС и сумата от 164,83 лв., представляваща разноски в производството пред СГС.