Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 18.07.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 22/2025
Вид
Решение № 59
Подписан
18.07.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Георги Методиев Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, 25, 37, 40, 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, 25, 37, 40, 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, 25, 37, 40, 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, 25, 37, 40, 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, 25, 37, 40, 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за държавния дълг
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 30 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 8 · Закон за защита на търговската тайна
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • Член 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • Член 477 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 28 · Конституция на Република България
  • чл. 29 · Конституция на Република България
  • чл. 30 · Конституция на Република България
  • чл. 32, ал. 1, изречение първо · Конституция на Република България
  • чл. 32, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 34 · Конституция на Република България
  • чл. 37, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 41 · Конституция на Република България
  • чл. 43 · Конституция на Република България
  • чл. 44 · Конституция на Република България
  • чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 56, изречение първо · Конституция на Република България
  • чл. 6, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 1, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
  • чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 7 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Добрич, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20253200900022 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 22/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 694/30.01.2025 г. на регистратурата на Окръжен съд – Добрич, подадена от Ф. М. А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ***, с която при условията на обективно съединяване срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул. „Витоша“ № 89В, ЕИК 121718407 са предявени следните искове: иск за сумата от 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, виновно причинени й при пътнотранспортно произшествие на 30.07.2024 г. от водач на лек автомобил марка „ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената извънсъдебна претенция – 17.12.2024 г. до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск за сумата от 1 740.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно 1 произшествие на 30.07.2024 г. от водач на лек автомобил марка „ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената извънсъдебна претенция – 17.12.2024 г. до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съгласно заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по съдебноавтотехническата експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на 30.07.2024 г., както и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на ответната страна Д. Ж. Г. ( без родство със страните ), около 18.50 ч., в гр. Добрич, по бул. „Русия“, в посока към РДПБЗН се е движел лек автомобил марка „ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***, управляван от Д. Ж. Г., в който са пътували и трима пасажери.

Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и слънчево време, добра метеорологична видимост, по прав участък на пътя.

Платното за движение е с асфалтова настилка, суха, запазена, без неравности и повреди в района на инцидента. Лекият автомобил сее движел в лявата лента за движение. При извършеният оглед на кормилния механизъм, окачване на предния мост, заден мост, ходова част и спирачна система на лекия автомобили не са установени неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.

Наближавайки мястото на произшествието, след като е преминал през кривата на плавен десен завой, чийто края се намира на около 180 м. – 200 м. преди мястото на инцидента, лекият автомобил е навлязъл в прав участък от пътя, като се е движел със скорост 45.20 км./ч. В това време от дясно наляво спрямо посока на движение на лекия автомобил, на разстояние от около 67 м. от МПС, в платното за движение е навлязла Ф. М. А.. Водачът на лекия автомобил е възприел пешеходеца, но не е предприел спиране, като 2 сигнализирал посредством клаксона на автомобила, а след което и извикал на пешеходеца и едва след това, като е видял че А. продължава движението си по платното е предприел спиране, задействайки спирачната система на автомобила си. При създалата се ситуация е последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца в предната лява част на МПС с лявата странична част на тялото на пострадалата, която паднала върху платното за движение.

Според заключението на вещото лице поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка. В конкретната ситуация, времето за реакция на водача на МПС е било 1.0 сек. Ако водачът на МПС е реагирал своевременно и е предприел спиране, в момента в който пешеходецът е навлязъл в платното за движение, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки МПС преди мястото на удара. В непосредствена близост до местопроизшествието – на 50.00 м. се намира маркирана пешеходна пътека. Пострадалата А. имала техническа възможност да предотврати произшествието, ако е пресякла пътното платно на пешеходната пътека, респ. изчакала преминаването на МПС.

При пътно-транспортното увреждания на пострадалата. произшествие са причинени телесни

Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д., по съдебномедицинската експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалата е получила следните травматични увреждания – ***. Счупването *** е довело до затруднение в движението на ляв горен крайник за период от около 2 – 3 месеца, като лечението на травмата е оперативно – открита репозиция и вътрешна фиксация на фрактурата със заключваща се плака с 10 отвора и винтове. Оздравителният период е продължил в рамките на 3 месеца.

Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинноследствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалия травматични увреждания.

Според експертното мнението на вещото лице представените като доказателства по делото фискални бонове са свързани с лечението на получените от пострадалата увреждания.

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите, посочени от ищцата – Н. Н. Н. (роднина на ищцата) и Г. А. Д.а 3

(роднина на ищцата), чиито показания съгласно чл. 172 ГПК се преценяват от Съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост, кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, установяват, че пострадалата изпитва и продължава да изпитва болки и страдания вследствие на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на домашното лечение пострадалата не е била във възможност сама да се обслужва и е била обгрижвана от членовете на семейството си. Вследствие на изживения от ПТП шок същата се е затворила в себе си, станала е неактивна и стресирана.

Според свидетелите е поведението на ищцата коренно се променило, като след инцидента се затворила в себе си. Преди инцидента пострадалата е била жизнен и енергичен човек, но преживения от нея инцидент изиграл ролята на стресор.

Преживеният пътен инцидент, получените от него увреждания и последвалия оздравителен процес, съпроводен с много болки и неудобства в личен и социален план се отразили и на психо-емоционалното състояния на ищцата.

Липсват както твърдения, така и доказателства за патологична реакция на обичайния стрес от изживян като травматично събитие пътен инцидент.

Показанията на свидетелите за промяна в поведението на пострадалата не съдържат убедителни данни за някакво по-съществено засягане на психиката над обичайната адаптация на пациент, преминаващ през възстановителен период и затова не могат да се интерпретират като доказване на ясно проявена промяна на личността на пострадалия, изискваща допълнителна оценка като психотравма. Установените от гласните доказателства девиации в поведението на ищцата следва да се отнесат именно към периода на ограничените движения, когато физическата немощ несъмнено се отразява пряко на психиката и затова те не могат да се отчитат като трайна промяна в личността.

Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие – 14.08.2023 г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***, обективиран в полица № BG/06/124002292958, с начална дата на покритието 18.07.2024 г. и с крайна дата на покритие 17.07.2025 г.

4

Не е спорно, че пострадалата е предявила застрахователна претенция вх.

№ 94-285/16.09.2024 г. към застрахователя, по повод на която е образувана преписка по щета № 43072952400273.

Застрахователят не се застрахователна претенция. е произнесъл в срок по предявената

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност (чл. 104, т. 4 ГПК) и за местната подсъдност (чл. 115, ал. 2 ГПК), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

ІІ. По основателността на иска:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на 5 моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка