Решение № 103 от 29.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ст. Маркова

Членове:

Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000333 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №1933/16.05.2022г. по описа на РОС на „ЕЙМЕН 2018” ЕООД , ЕИК 204989033, седалище село Ясеновец, община Разград, подадена чрез пълномощник адвокат Е. С., РАК , срещу решение №51/11.04.2022г. на Разградски окръжен съд, постановено по гр.д. №17/2021г. по описа на РОС.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателят – ищец в първоинстанционното производство срещу ответника Б. А. И., ЕГН **********, с адрес в село С., обл. Разград, осъдителни искове за сумата 52 000 лева, представляваща левова равностойност на получени без основание в периода от 23.05.2018г. до 24.10.2019г. вкл., чрез 15 (петнадесет) парични банкови превода в евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 25.01.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, като в съответствие с това ищецът е осъден да репарира на ответника сторените разноски за производството в размер на 2 690 лева.

Основното оплакване, което жалбоподателят прави, е за допуснати 1 съществени нарушения на процесуалните правила, свързано с допускане и кредитиране на свидетелски показания за факти и обстоятелства за които законът изисква писмен документ. Обосновани са и оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение като се твърди, че първоинстанционният съд не е зачел заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, не е взел предвид и липсата на представено пълномощно, въз основа на което ответникът твърди, че се е разпореждал със средства на дружеството, съответно не е основал решението си на доказателства, а на предположения и свидетелски показания, недопустими от закона. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът претендира и присъждане на разноски.

Препис от въззивната жалба е надлежно връчен на насрещната страна – ответника Б. А. И.. В срока по чл.263 ГПК същият не е подал писмен отговор.

В изпълнение на указанията, дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК с определение №546/19.08.2022г. ищецът – въззивник „ЕЙМЕН 2018“ ЕООД, чрез пълномощника си по делото адвокат Е. С., е депозирал молба вх.

№5374/07.09.2022г., в която е уточнил, че при направеното изменение на иска по основание – по чл.59, ал.1 ЗЗД, вместо първоначално заявеното основание чл.240, ал.1 ЗЗД, е изоставил и не е поддържал фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Относимите към тази изменена по основание претенция фактически твърдения е изложил в отделна нарочна молба. Наред с това е обосновал оплакване, че като е отхвърлил предявен от ищеца иск „с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД“ първоинстанционният Разградски окръжен съд се е произнесъл по непредявен иск, което, според въззивника, е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на решението.

В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество, въззивникът ЕЙМЕН 2018“ ЕООД чрез пълномощника си по делото адвокат Е. С., АК- Разград, заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания.

Представя списък по чл.80 ГПК за претендираните разноски.

Въззиваемата страна Б. И., представлявана по пълномощие от адвокат Р. К., АК- Разград, обосновава становището за неоснователност на въззивната 2 жалба и моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение. Не претендира разноски за въззивното производство.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявената пред РОС искова защита, след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК на първоначално предявения иск, е изправяне на неоснователното обедняване на ищеца „ЕЙМЕН 2018” ЕООД, ЕИК 204989033 седалище село Ясеновец, община Разград, настъпило в резултат на извършени от ответника Б. А. И., ЕГН **********, с адрес в село С., община К., без основание преводи от банковата сметка на ищцовото дружество до размера на сумата от 52 000 лева.

Претендира се осъждане на ответника да върне на ищеца посочената сума ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда - 25.01.2021г., до окончателно й плащане.

В първоначалната искова молба ищецът „ЕЙМЕН 2018” ЕООД, излагайки пространни твърдения за ирелевантни за предявените претенции (първоначална и допълнително уточнена и изменена) факти относно личните и семейни отношения между ответника Б. И., управителя на ищцовото дружество О. А. О. и неговата съпруга, твърди, че в периода от 23.05.2018г. до 24.10.2019г., вкл., ответникът е получил от банковата сметка на дружеството суми в общ размер на 52 000,00 лева. Според първоначалните твърдения, тези суми са били предоставени в заем във връзка със сложни взаимоотношения между родствениците (и регистрирани от всеки един от тях ЕООД) по придобиване в собственост на недвижим имот в град Разград и реализация на инвестиционни намерения за неговото развитие като сграда за авторемонтни дейности.

С трудов договор 074/13.04.2018г. ответникът бил назначен на работа в ищцовото дружество „ЕЙМЕН 2018” ЕООД като за негово улеснение с изрично писмено пълномощно бил упълномощен да изтегля от банковата сметка на дружеството заплатата си, както и да получи договорения паричен заем, под формата на банкови преводи.

Впоследствие, във връзка и с предприетото изменение на иска това 3 твърдение – че по повод и във връзка със сключения трудов договор ищцовото дружество е предоставило пълномощно на ответника да се разпорежда с парични наличности от банковата сметка на дружеството, не е променено. Същото се поддържа и в молбата, представена пред въззивната инстанция по реда на чл.129, ал.2 ГПК във връзка с изисканото поправяне на обстоятелствената част на исковата молба. Изоставено е единствено твърдението за договорен заем като се твърди, че даденото упълномощаване е само за получаване на трудовото възнаграждение.

В този смисъл, доколкото не е налице изменение в обстоятелствата, на които се основава предявения иск, а само на правното основание за връщане на претендирата сума, направеното в първото по делото открито съдебно заседание изменение на иска не е недопустимо.

Като се имат предвид последователно поддържаните фактически твърдения, с които ищецът обосновава претенцията си, че ответникът е получил процесната парична сума без да е имал основание за това, тъй като това не се обхваща от даденото му пълномощно, дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е правилна.

Настояването на ищеца, поддържано във въззивното производство, че искът е предявен на основание чл.59 ЗЗД, с оглед на което обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, е несъстоятелно.

Общият иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е крайно защитно средство за всички случаи на волни и неволни имуществени размествания. Същият е на разположение на обеднелия само ако не съществува друга възможност за правна защита и в този смисъл искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен (в този смисъл ППВС №1/79 г.). При твърдения, че ищецът е предоставил на ответника право да се разпорежда със средства от банковата му сметка, но извършените преводи на суми надхвърлят обема на предоставената му представителна власт, е очевидно, че се касае за имуществено разместване при начална липса на основание за това и защитата на ищеца може да се осъществи чрез иска по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Даваната от ищеца правна квалификация на предявения иск не обвързва съда.

Задължение на сезирания съд е да определи действителното основание на 4 спорното материално право, изхождайки от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.

В случая по основните фактически твърдения липсва спор между страните.

Ответникът Б. И. не оспорва факта, че е бил назначен на работа в ищцовото дружество по трудов договор, но твърди, че даденото му пълномощно за разпореждане с банковата сметка на дружеството е с оглед организацията на дейността, извършвана в Германия чрез наети работници от България. Като основен ръководител и организатор на труда там, ответникът е нареждал преводи на суми за разплащания към работниците и други разходи, легитимирайки се пред банката – Л., О., с предоставеното му от управителя на дружеството пълномощно.

Ищецът принципно не се противопоставя на това твърдение, но настоява, че даденото пълномощно на ответника е било единствено и само за получаване на неговото трудово възнаграждение. Уточнено е в първото по делото заседание, че това пълномощно е дадено в чужбина, със съответна заверка, за опериране с парични средства от сметки на дружеството в банки в чужбина.

Фактът, че ответникът е бил основен организатор на извършваната в Германия работа от ищцовото дружество чрез наети от България работници, отговарящ за тях (настаняване, извозване до работното място, отчитане на свършената работа, организация на транспортните средства и др.) е установен и от разпитаните по делото свидетели И. И. и В. В..

Въз основа на представено по делото от ищеца извлеченение от банкова сметка на немски език, с превод на български език, вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чиито заключения (основно и две допълнителни) са изслушани и приети без възражения от страните, установява, че от тази сметка по сметките на ответника Б. И. в периода от 23.05.2018г. до 24.10.2019г., вкл., са преведени средства в общ размер на 56 962 евро (111 408 лева). Преводите, за които като основание изрично и само е посочено „заплата“ са на обща стойност 7 007 евро (13 704,50 лв.). Установени са и други преводи в полза на ответника с 5 основание „заплата“, но в преведените суми са включени и други основания, което не позволява да се определи размера на частта заплата. Липсват и доказателства за размера на трудовото възнаграждение, което е следвало да бъде заплатено на ответника за процесния период, като има разлика дали е работил в България или в чужбина. За този период от български банкови сметки на „Еймен 2018” ЕООД няма извършени преводи по сметка на ищеца Б. И..

Сочи се от вещото лице, че справката, въз основа на която е направена тази констатация, не дава яснота кой е титуляря на сметката, какъв е IBAN.

Това твърдение е необосновано. Видно от представените по делото извлечения от банкова сметка за периода 12.02.2018-31.12.2018 г., съотв. за периода 01.01.2019-31.12.2019 г. (л.518 и сл.), по които именно е работило вещото лице, сметката в Л., О. (Landessparkasse zu Oldenburg), от която са извършвани преводи, е с IBAN DE80 2805 0100 0092 4823 89, с титуляр на сметката О. О.. Тези факти – относно IBAN на сметката и нейния титуляр, са удостоверени и в представената от ответника справка от банка Л., О., от 4.10.2021г. (л.637). Изрично в справката е удостоверено, че ответникът Б. И. е „лице, имащо разпоредително правомощие“.

При тези фактически констатации твърдението на ищеца, че без основание ответникът е получил от банковата сметка на дружеството суми в общ размер на 52 000,00 лева в периода от 23.05.2018г. до 24.10.2019г., вкл., се преценява като неоснователно. Както се установява от писмените доказателства, превод на суми по банкова сметка на ответника, открита в същата банка (Л., О.), са извършвани от сметка с титуляр О. А. О., а не от сметка на ищцовото дружество „ЕЙМЕН 2018” ЕООД. В този смисъл твърдяното обедняване на ищеца за сметка на ответника не е доказано.

Дори да се приеме, че независимо от титулярството на сметката, средствата по нея са били на дружеството, а не лични на неговия управител О.