Решение № 86 от 05.04.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. П., 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20211230100887 по описа за 2021 година

Производството е образувано по молба на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.П. № 29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я. - управител, чрез юриск.Й. В. М., със съдебен адрес гр.С., ул.П. № 29, ет.3, срещу В. А. Д. от с.С., общ.П., ул.И. № 8 и е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.86 във вр. с чл.79 и чл. 92 ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че на 07.05.2019 г. между В. АЛ. Д. и „И.А.М.“ АД е сключен Договор за паричен заем № 3520935. Съгласно Рамков договор за прехвърляне на парично задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.06.2020 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.К.П.З.“ЕООД, задължението на ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. За извършената цесия се прилага уведомление за извършена цесия от името на „И.А.М.“ АД чрез „А.К.П.З.“ ЕООД, която да бъде връчена на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Излагат се твърдения, че по силата на сключения договор за паричен заем, заемодателят е отпуснал на заемополучателят сумата от 800 лева, която сума е усвоена веднага след сключване на договора. Ответникът се е съгласил при неизпълнение на едно от обезпеченията посочени в договора, да заплати и неустойка. Посочва се, че целият заем е следвало да бъде заплатен на 03.12.2019 г., която е последната падежна дата, но цялото задължение не е заплатено.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „А.К.П.З.“ ЕООД има следните вземания срещу В. А. Д., произтичащи от 1

Договор за паричен заем № 3520935 от 07.05.2019 г., сключен между В. А. Д. и „И.А.М.“ АД, прехвърлен от „И.А.М.“ АД в полза на „А.К.П.З.“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.06.2020 г.: останала и непогасена главница в размер на 589.84 /петстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лв.; останала и непогасена договорна лихва в размер на 60.26 /шестдесет лева и двадесет и шест стотинки/ лв. за периода от 06 юни 2019 г. до 03 декември 2019 г.; 390.48 /триста и деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 66.38 /шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ лв. за периода от 04 декември 2019 г.- датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 26 март 2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира молба, с която моли да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът В.Д. се представлява от процесуален представител адвокат З., която изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Прави възражения за нищожност на неустойката по договора, моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като след връчване на заповедта на длъжника, същият е подал възражение, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

По заявление на ищеца е издадена заповед № 8865 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.04.2021 г. по гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-П., с която е разпоредено на длъжника В. АЛ. Д. да заплати на „А.К.П.З.” АД сумите – 589,84 лв.

/петстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - дължима главница по Договор за паричен заем № 3520935 от 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2021 г., до погасяването, 60,26 лв. /шестдесет лева и двадесет и шест стотинки/ - договорна лихва, за периода 06.06.2019 г. – 03.12.2019 г., 390,48 лв. /триста и деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 66,38 лв. /шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ - законна лихва, за периода 04.12.2019 г. – 26.03.2021 г., 25 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски за заплатена държавна такса по делото и 50 лв.

/петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Заповедта е връчена на длъжника лично, като същият в законоустановения срок е депозирал възражение, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.

От материално-правна страна се установява, че на 07.05.2019 г. между „И.А.М." АД /заемодател/ и В. АЛ. Д. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем № 3520935 /вж. л.6-8 от делото/, по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на 800 лева.

2

Съгласно клаузите на договора, ответникът се е съгласил в три дневен срок от подписване на този договор да представи на заемодателят обезпечение на задълженията му по договора, но предвид обстоятелството, че такива обезпечения не са представени, съгласно уговореното от страните, на заемателят е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 643,44 лева, която страните са постигнали съгласие да бъде разсрочена на 7 равни вноски, всяка в размер на 91,92 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.

На основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на ответника е начислена договорна лихва за периода от 06.06.2019 г. до 03.12.2019 г. в размер на 60,26 лева, както и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 04.12.20219 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 66,38 лева.

От приобщения по делото доказателствен материал се изяснява, че на 01.06.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г./вж. л.л.10-16 от делото/, сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А.К.П.З." ЕООД, ЕИК: ***, и „И.А.М." АД, ЕИК: 13157634, по силата на който вземанията на „И.А.М." АД срещу В. А. Д., произтичащи от Договор за паричен заем № 3520935 от 07.05.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор.

Съгласно §4.5 от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., цесионерът се е задължил от името на цедента за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключените договори за цесия.

С пълномощно „И.А.М." АД е упълномощило „А.К.П.З." ЕООД да уведоми от името на „И.А.М." АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заеми, които дружеството, е цедирало, съгласно Приложение № 1 от 01.06.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен на 30.01.2017 г. между „А.К.П.З." ЕООД и „И.А.М." АД.

„А.К.П.З." ЕООД е изпратила до ответника Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице - цесионер е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора - цедент. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо и не е елемент от фактическия състав на сделката, пораждаща действие между страните по нея, а именно цедента и цесионера.

Но за да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.

Уведомяването ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му, спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Но това не означава, че предишния кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай.

Съгласно чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейния обем се определя според волеизявлението на упълномощителя (чл.39 от ЗЗД) и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията.

Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето (чл.9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новият кредитор за извършване на уведомлението за цесията.

Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 137 от 02.06.2015 г. по г.д. № 5759/2014 г. на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда 3 действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

По делото ищецът е ангажирал доказателства, относно уведомяването на длъжника за цесията, като до същия е изпратено уведомление /л.18 от делото/.

Въпреки че не са представени данни относно датата на връчване на уведомлението /а в самото заявление по чл.410 ГПК е посочено, че длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземането на 04.06.2020 г. посредством писмо с обратна разписка/, решаващият състав приема, че по отношение на длъжника Д. цесията е породила правно действие.

Изводите си в тази насока съдът базира върху задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК/вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК/ съгласно която уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

На следващо място, в хода на производството по делото, ответникът-заемополучател не ангажира никакви доказателства, касателно недължимост на претендираните в процеса суми.

Съобразявайки изложеното, съдът намира предявената установителна претенция по реда на чл.422 ГПК - за основателна, поради което и следва да бъде уважена.

Тези констатации на съда се потвърждават и от прието от съда /и неоспорено от страните/ заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, видно от което сумите платени от ответницата Д. са в размер на 558 лева, от които 45 лева разходи за събиране на вземането, 252,96 лева начислени неустойки, 49,88 лева договорни лихви и 210,1 6 лева главница.