Решение № 13970 от 15.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13970 гр. ***, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И Д. К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110170378 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „**** ***“ ЕАД съществуват вземания от следните лица за следните суми: от Ц. Й. К.: за сумата от 1707.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 144, находящ се в гр. ***, ж. к. „**** 1“, бл. 90, вх. 7, за сумата от 263.26 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 17.11.2021г., за сумата от 7.32 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.51 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 17.11.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.12.2021г. до окончателно изплащане на задължението; от М. Б. М.: за сумата от 1707.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 144, находящ се в гр. ***, ж. к. „**** 1“, бл. 90, вх. 7, за сумата от 263.26 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 17.11.2021г., за сумата от 7.32 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.51 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 17.11.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.12.2021г. до окончателно изплащане на задължението; от Г. Б. К.: за сумата от 1707.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 144, находящ се в гр. ***, ж. к. „**** 1“, бл. 90, вх. 7, за сумата от 263.26 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 17.11.2021г., за сумата от 7.32 лева, представляваща цена на предоставена в 1 периода от м. 11.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.51 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 17.11.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.12.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 69748/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „**** ***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците оспорват исковете, твърдейки, че радиаторите в процесното жилище били демонтирани много преди исковия период. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „**** ***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за 2 енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Ответниците не са оспорили правнорелевантното обстоятелство, че през исковия период са били страни по облигационно отношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди по повод на процесния имот, представляващ апартамент № 144, находящ се в гр. ***, ж. к. „**** 1“, бл. 90, вх. 7, както и че като потребители на топлинна енергия по смисъла на закона са по правило отговорни за заплащане на цената й, както и че дяловете им от общото задължение за цената на топлинната енергия са равни- по 1/3 част. Наред с това, за установяване на тези факти с правно значение по делото са приобщени Договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 49, том VII, съгласно който на 03.12.1974г. Марко Г.ев К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, впоследствие преминало към наследодателя на ответниците Б. М. К., като в тази връзка следва да се изясни, че последните не са оспорили и техният баща да е наследил приобретателя по договора за покупко- продажба.

Същевременно, от приобщеното като писмено доказателство удостоверение за наследници на Б. М. К. се установява, че след смъртта си на 26.01.2014г. е оставил като свои наследници по закон съпругата и двете си деца, наследили правото му на собственост върху процесния имот при равни квоти- арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.

С оглед на изложеното и доколкото конкретното оспорване от ответниците в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК по същество съдържа имплицитно признание на факта, че същите са клиенти на топлофикационното дружество по отношение на процесното жилище, вкл. през релевантния период, последният следва да се приеме за установен за целите на настоящия процес. Това, от своя страна, обосновава извод, че всеки от ответниците е материално легитимиран да отговаря за заплащане на по 1/3 част от цената на топлинната енергия съобразно дела си в съсобствеността.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „**** сървисис“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период радиаторите в имота са били демонтирани, поради което на абоната не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, а доколкото през този период в имота не е имало 3 узаконен водомер, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно на база брой живущи по 140 л/денонощие на лице за 4 лица. Вещото лице е пояснило въз основа на тези свои констатации, че за процесния период не са съставяни документи за главен отчет, тъй като в имота не е имало какво да се отчита. На абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 4968.08 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.