Присъда № 168 от 15.12.2025, Софийски градски съд

МОТИВИ към Присъда № 168/15.12.2025г., постановена по ВНОХД № 1470/2025г. по описа на СГС

Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 19.04.2023г., СРС 105-ти състав е постановил по НОХД № 977/ 2021г.

Присъда, с която е признал подс.Д. Ч. Д. със снета по делото самоличност и ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че на 18.12.2020г. в гр.София, ул.Стефан Караджа пред № 12 на кръстовището с ул.Кузман Шапкарев с посока на движение по ул. Стефан Караджа към ул.Ген.Гурко управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка Мерцедес, модел А180 с рег.№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 4,37 на хиляда, установена по надлежен ред – с протокол за химическо изследване № 738/21.12.20г., изготвен в УМБАЛ Св.Анна АД, поради което и на осн. чл.343б ал.1 вр. чл.54 НК му е наложил наказание Лишаване от свобода за срок от една година и наказание глоба в размер на 500лв., а на осн. чл.343г вр.чл.343б ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. Със същата присъда и на осн. чл.304 НПК подс.Д. е признат за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършване на горното престъпление, след като е осъден с влязла в законна сила на 11.11.2010г. присъда по НОХД № 8873/2010г. на СРС.

Против присъдата в нейната осъдителна част е подадена въззивна жалба от адв.А.В., защитник на подсъдимия, с отправено искане за нейната отмяна и алтернативно отправено искане за намаление размера на наложеното наказание.С депозирано допълнение към въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразена в неправилен доказателствен анализ на приобщените доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.В подкрепа на горното защитата навежда довод за липса на извършена обстойна проверка на състоянието на подсъдимия към инкриминираната дата, като именно това му трайно състояние изключва умисъл при реализиране на процесното Д.ие.Излагат се и аргументи относно завишаване на срока на наложеното наказание, като тези аргументи са свързани с последвалата положителна промяна в личността на подсъдимия, която промяна по мнение на защитата следва да се цени за смекчаващо отговорността обстоятелство.

Депозираната въззивна жалба и Допълнението към нея са подадени от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в рамките на преклузивния срок по чл.319 ал.1 и в срока по чл.320ал.4 НПК; спазени са и изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл.321 НПК.Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК. Т.е. въззивната жалба се приема за процесуално допустима, поради което съдът се произнесе по същество на същата.

В процесния иницииращ въззивното производство документ не се 1 излагат искания за събиране на нови доказателства, но в хода на самото производство такива искания се отправиха от защитата и съответно при проведеното въззивно съдебно следствие към доказателствената съвкупност се приобщиха нови гласни и писмени доказателства.

Защитникът на подсъдимия - адв.А.В. по същество на процесния спор преповтаря доводи си, изложени в Допълнението към въззивната жалба.Застъпва позиция за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и правейки свой собствен прочит на събраните доказателства, акцентира на липсата на безспорни и категорични доказателства касателно вменяемостта на подсъдимия и касателно наличието на пряк умисъл при реализиране на престъпната деятелност и в тази вр. се позовава преимуществено на събраните във въззивното производство доказателства – по мнение на защитата, трайното психично състояние на подс.Д. го е лишило от възможност да разбира свойството и значението на Д.ието и да ръководи своите постъпки.На база горните аргументи адв.В. отправя молба за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна такава.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Излага довод за обосновано формирани фактически и правни изводи от основния съд, като застъпва позиция, че показанията на новоизслушаните свидетели С. и Б. не могат да бъдат проверени и поради това, са недостоверни и не опровергават обвинителната теза.Приема за неоснователни наведените защитни доводи за невменяемост на подсъдимия, тъй като същите са разкрити едва във въззивното производство и тъй като установените зависимости на лицето не са го възпрепятствали при извършване на други Д.ия, за които са постановени осъдителни присъди.При горните съображения прокурорът отправя молба за потвърждаване в цялост на обжалваната присъда.

Подсъдимият Д., в своя лична защита, се придържа към доводите, изложени от защитата, прави изявление за липса на спомен касателно реализираното Д.ие и акцентира на полаганите по настоящем усилия за преодоляване на алкохолната зависимост.В предоставеното му право на последна дума същият отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.2 вр.чл.336 ал.1 т.3 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие с гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото решаване.Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК 2 доказателства основният съд формира фактически изводи, които преимуществено са напълно споделими и от въззивната инстанция, но с оглед новосъбраните доказателства, определени детайли от фактическата обстановка търпят известна промяна.

Подсъдимият Д. Ч. Д. е със снета самоличност и ЕГН **********.

Следва да се отбележи, че същият е осъждан общо четири пъти и всяко едно от наказателните производства е разгледано по реда на гл.29 НПК – съответно по НОХД № 8873/2010г. с влязъл в законна сила на 11.11.2010г. съдебен акт той е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК и му е наложено наказание пробация (за изпълнението на което липсват данни по делото); по НОХД № 12046/13г. и отново за транспортно престъпление по чл.343б ал.2 НК му е наложено наказание ЛСВ за срок от 3 месеца при определен на осн. чл.66 ал.1 НК изпитателен срок от 3 години, като съдебният акт е влязъл в законна сила на 08.05.14г.; по НОХД № 15213/19г. в сила от 27.09.19г. подсъдимият е признат за виновен за извършени две престъпления и след като е наложено отделно наказание за всяко едно от тях на осн. чл.23 НК е определено за изтърпяване едно общо наказание „глоба“ от 1 500лв.; по последното постановено относно подс.Д. осъждане и за престъпление по чл.194 ал.1 НК му е наложено наказание ЛСВ за срок от 6 месеца с 3-годишен изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК, като съдебният акт е влязъл в законна сила на 20.04.22г.

През 2020г. подс.Д. живеел в гр.София.Той често употребявал алкохол, което обстоятелство обективно се отразило и на поведението му в края на годината.Така на 17.12.20г. вечерта св.Д.С. го видял да седи на пейка на бул.Витоша, отишъл при него и направил опит да го заговори, но подсъдимият не го разпознал и несвързано говорел за хора, които го следят.

На следващия ден 18.12.20г. около обяд св.Б. също видяла подс.Д. в парка Заимов, но той не я разпознал, като при тази им среща само й казал „Гони ме някакъв елен“ и се отдалечил.След това подсъдимият отишъл в заведение, находящо се на ул.Шипка, където изпил 3-4 големи водки.В този момент го видял св.Я.Б., който го предупредил да не шофира.

Въпреки обаче отправеното му предупреждение и въпреки употребения алкохол, подс.Д. на 18.12.20г. управлявал собственото си моторно превозно средство – л.а.марка Мерцедес, модел А180 с рег.№ **** и около 14.50ч. шофирал в гр.София на ул.Стефан Караджа пред № 12 на кръстовището с ул.Кузман Шапкарев с посока на движение по ул. Стефан Караджа към ул.Ген.Гурко. На самото кръстовище той спрял автомобила и заспал на шофьорското място, като по този начин блокирал движението на останалите превозни средства.Свидетелите Г.Т. и Зл.В. възприели горното и по този повод последната подала сигнал на тел.112 и отправила молба за помощ към намиращи се в близост лица (с неустановена по делото самоличност), които лица преместили (избутали) автомобила на подсъдимия.Междувременно на място пристигнали свидетелите Н.М., Д.М. и Цв.З., полицейски служители.Те 3 видели подс.Д. да седи на тротоара и отправили искане за съдействие от свои колеги, като на място около 16.00ч. пристигнали и свидетелите Р. и Вл.Д., които извършили проверка на подсъдимия с алкотест дрегер 7510 с инвентарен № АRNA-0149, проба № 148 и било отчетено наличие на алкохол от 3.85 промила.Непосредствено след това на подс.Д. бил съставен АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване, като свидетелите Н. М., Д.М. и Цв.З. го транспортирали до УМБАЛ Св. Анна гр.София. На територията на медицинското заведение около 17:30ч. подсъдимият дал кръв за химическо изследване, в резултат на което било установено наличие на етилов алкохол 4,37 промила.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда, като са добавени обстоятелствени детайли за поведението на подсъдимия преди инкриминираната дата и непосредствено преди предприетото от него действие по управление на л.а.

Фактическата обстановка се приема за установена от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.

По делото, от първата и от въззивната инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, имащи значение за правилното му решаване.Инкорпорираният доказателствен материал обхваща обясненията на подс.Д., дадени пред първостепенния съд; показанията на свидетелите Зл.В., Г.Т., Н.М., Д.М., Цв.З., О.Р., Вл.Д., Хр. С., Я.Б., К.Б. и Д.С.; експертни заключения и приобщените писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

СГС оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна инстанция доказателствен анализ относно обективната съставомерност на инкриминираното Д.ие, като е обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на информация.В съответствие с разп. на чл.305 ал.3 НПК в мотивите към присъдата подробно са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение. В тази вр. се подчертава, че в хипотезата на изразено съгласие с доказателствения анализ и оценъчната дейност на предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно съвкупността от доказателства, а следва да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбата или протеста доводи.Подобна теза е възприета в константната съдебна практика, напр. Реш.№ 372/01.10.12г. по н.д.№ 1158/ 2012 ВКС, III н.о.

В контекста на горното и доколкото по мнение на въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и 4 еднопосочна и от нея с пълна категоричност се установяват обективните съставомерни елементи за време, място и извършена деятелност по управление на МПС, то в настоящите мотиви горните факти ще бъдат обсъдени лаконично, а по-подробни аргументи ще бъдат посочени за обстоятелствените детайли, установени в хода на въззивното производство.Нещо повече – между процесните страни не се спори относно Д.ието по управление на МПС и то на посочената в обвинителния титул дата и място и при установената алкохолна концентрация.Единственият спорен момент се заключава в извършване на горното от страна на подс.Д. в състояние на вменяемост по см. на чл.33 ал.1 НК.