Решение № 110 от 23.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Смолян, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500098 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

С постановление от 14.01.2026 г. по изп.дело № 309/2009 г. на Съдебно-изпълнителната служба при Смолянския районен съд държавният съдебен изпълнител прекратява производството по същото дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. За да постанови този резултат, ДСИ приема, че взискателят Областен управител на Смолянска област не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника Ц. Сл. К. в продължение на две години.

Срещу постановлението за прекратяване е подадена допустима жалба от Областния управител на Смолянска област З. С., чието обжалване действието на ДСИ е потвърдено от настоящия областен управител З. М., с искане да бъде отменено.

В жалбата се твърди, че нарочни молби от

Областен управител на област Смолян в качеството на взискател по делото са изпращани не само ррез 2011 г., а и през следващите години в периода 20132025 г., с които изрично е искано да се извършат изпълнителни действия от ДСИ, за които същият е изисквал внасянето на държавни такси, след изпълнение на което обаче такива предприети и извършени действия не са налице. Като примери са изтъкнати изходящи по сигнатура на взискателя молби с изх.№ 27-1510-ДС+Ф от 03.04.2013 г., 12.08.2013 г., 30.09.2013 г., 25.11.2013 г., 16.01.2014 г., 13.02.2014 г., 28.02.2014 г., 07.04.2014 г., 12.06.2014 1 г., 23.06.2014 г., 09.10.2014 г., след което по делото е налице ежемесечно постъпване на суми. Поради спиране на плащанията, следват нови искания и молби от 03.01.2019 г., 23.05.2019 г., 14.06.2022 г., 04.07.2022 г., 26.10.2022 г„ 25.01.2023 г., 19.05.2023 г., 28.12.2023 г., 16.12.2024 г. и от предходната 2025 г. писмата и молбите до ДСИ са както следва: от 22.01.2025 г., 14.03.2025 г., 05.06.2025 г., 24.06.2025 г. и последната такава от 16.07.2025 г. Затова се оспорва приетото от ДСИ, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Възразява се още в жалбата и че ДСИ не е посочил дата, от която да са изтекли повече от 2 /две/ години, в които взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия.

Жалбоподателят моли да се приеме, че в настоящия случай не е налице бездействие на взискателя, тъй като от материалите по делото е видно, че е поискано извършване на изпълнителни действия, но такива не са предприети, още по-малко извършени от ДСИ. В депозираната от взискателя молба за образуване на изпълнително производство са посочени нарочни способи за принудително изпълнение - възбрана, запор, опис и публична продан на недвижимо имущество и движими вещи на длъжника. Поради това, след редовното призоваване на длъжника и неизпълнението на задължението му в срока на доброволната покана, съдебният изпълнител е следвало да премине към провеждане на посочените изпълнителни способи. За такива действия обаче ДСИ не е уведомявал, нито за евентуален отказ от негова страна да извърши надлежно и валидно поисканите от взискателя изпълнителни действия.

Според жалбоподателя, доколкото по делото е налице неизпълнение на изрично поискани от взискателя изпълнителни действия, за което не е бил постановен отказ от съдебния изпълнител, до настоящия момент преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изобщо не е започнал да тече и не би могъл да изтече към датата на постановлението за прекратяване на делото - 14.01.2026 г. В случая не може да става въпрос за проявена незаинтересованост или бездействие на взискателя по образуваното изпълнително дело, тъй като същият е очаквал изпълнение от съдебния изпълнител на поисканите изпълнителни действия, които не са били отказани по установения от закона процесуален ред.

С писмено възражение по чл.436, ал.3 ГПК въззиваемият Ц.

Сл. К., чрез пълномощника си адв.Н. Т., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на прекратителното постановление.

Държавният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Сочи, че по изпълнителното дело са постъпвали суми в изпълнение на наложен запор върху вземанията на длъжника от трето задължено лице - негов работодател. Последното изпълнение на запора (последно постъпилата сума) е на дата 26.06.2017 г. От този момент е започнал да тече нов двугодишен срок, който е изтекъл на дата 2

26.06.2019 г. Депозираните в този период молби от взискателя са единствено за извършване на справки за размера на получаваното от длъжника по делото трудово възнаграждение и не съдържат искане на прилагане на изпълнителни способи, поради които същите не са годни да прекъснат изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Дори от момента на уведомяване на взискателя за резултата от тези справки - на дата 06.06.2019 г., до дата 15.06.2022 г. - когато взискателят е поискал извършване на нова такава справка е нарочна молба, е налице период, надвишаващ три години, в който по изпълнителното дело не са искани или извършвани нито изпълнителни действия, нито каквито и да са други действия - по проучване на имущественото състояние на длъжника и администриране на самото изпълнително дело. Следователно, в разглеждания казус са настъпили правните последици от изтичането на преклузивния процесуален срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което, след като констатира, че същият е изтекъл, съдебният изпълнител следва да прогласи настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителния процес.

За пълнота на изложението отбелязва, че исканията на взискателя за прилагане на изпълнителни способи, направени след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и настъпилото ех lege прекратяване на изпълнителното производство, водят до прекъсване на погасителната давност и могат да се ценят като искане за образуване на ново изпълнително дело (в случай, че молбата отговаря на условията за редовност по чл. 426 от ГПК). За да бъде образувано ново изпълнително дело съдебният изпълнител следва първо да прогласи настъпилото прекратяване на вече образуваното такова, доколкото не е допустимо да съществуват повече от едно висящи изпълнителни дела (макар и едното да е висящо само „формално“, бидейки прекратено по силата на закона), образувани въз основа на един и същ изпълнителен лист. В този смисъл е становището на върховните съдии в мотивите към т. 2 и т. 3 на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, като върховните съдии са указали, че съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване е постановление, което, макар и да не обуславя самото прекратяване, настъпило по право, е необходимо за да се приложат някои предписани последици. Като такава последица следва да се приеме и възможността да се образува ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, което макар да е правно-технически въпрос има изричната си нормативна регламентация в разпоредбата на чл. 426, ал. 5 от ГПК.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 309/2009 г. по описа на Съдебноизпълнителната служба при Смолянския районен съд е образувано по молба на взискателя Областен управител на Смолянска област против длъжника Ц.

Сл. К., действащ като ЕТ „Ц. К. - Б.“-гр.Смолян за събиране парични вземания по изпълнителен лист от 27.07.2009 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.дело 614/2009 г. на Смолянския районен съд.

3

В молбата за образуване на изп.дело взискателят сочи, че иска налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, налагане на възбрана и съответно – публична продан на недвижимо имущество, собственост на длъжника, налагане на запор и публична продан на движими вещи и МПС на длъжника.

На 01.03.2011 г. взискателят изпраща до ДСИ писмо, с което моли да бъде уведомен за предприетите и извършени до същия момент изпълнителни действия. На това писмо не е даден отговор.

На 27.08.2011 г. областният управител изпраща писмо до председателя на Смолянския районен съд, с което го уведомява, че до онзи момент в Областна администрация-Смолян не е постъпила исканата от ДСИ информация по предходното писмо; както и че, след извършена справка по делото в деловодството на СИС е установено, че изп.дело е на доклад. Затова отправя молба до председателя на съда да бъде уведомен извършени ли са и какви точно изп.действия по делото.

По молба от взискателя, на 21.10.2014 г. ДСИ налага запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Въз основа на запора постъпват по сметка на ДСИ суми за периода 17.12.2014 г. – 27.06.2017 г., като последното постъпление по запора е от 26.06.2017 г., видно от отбелязванията върху изпълнителния лист и заповедта за изпълнение и фактури, вносни бележки към бюджета, пл.нареждания и разпореждания на ДСИ за превод на суми от л.117-241 от изп.дело.

На 03.07.2017 г. постъпва писмо от работодателя на Ц. К. ЕТ „Л. - С. С.“-гр.София до ДСИ, с което уведомява последния, че Ц. К. е в неплатен отпуск от 01.06.2017 г. до 15.09.2017 г., поради което няма възнаграждение, от което да се правят удръжки по запора за този период; както и че фирмата е с предмет на дейност „Ученическо столово хранене“ и в същия период няма дейност. По разпореждане на ДСИ взискателят е уведомен за това писмо на 06.07.2017 г. - л. 243 от изп.дело.

Същият работодател изпраща на 21.11.2017 г. писмо до ДСИ, че Ц. К. вече получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата за страната, поради което работодателят спира удръжките по запора.

За това е съобщено от ДСИ на взсикателя на 28.11.2017 г. – писмо на л.246 от изп.дело.

Чак на 04.01.2019 г. взискателят, във връзка с това писмо, отправя до ДСИ молба /л.247 от изп.дело/ да бъде извършена справка относно размера на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника към онзи момент. С резолюция от 17.04.2019 г. ДСИ разпорежда да се укаже на работодателя на длъжника да посочи какъв е настоящият размер на трудовото му възнаграждение. Работодателят отговаря с писмо от 17.05.2019 г., че Ц. К. получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата за страната, поради което работодателят спира удръжките по запора. За това е съобщено на взискателя на 21.05.2019 г.

4

На 27.05.2019 г. взискателят подава молба до ДСИ да бъде извършена актуална справка относно размера на трудовото възнаграждение на длъжника към онзи момент.

На 31.05.2019 г. е получена справка от НАП, че според актуалния трудов договор на длъжника от 22.05.2019 г., сключен с „Посейдон Партнърс“ ООД, основната му заплата е 560 лв. За тези обстоятелства е съобщено на взискателя на 06.06.2019 г./л.259 от изп.дело/.

След това и до 15.06.2022 г. от взискателя не са подавани никакви молби, искания и др.под. На 15.06.2022 г. взискателят подава молба до ДСИ /л.260 от изп.дело/ да бъде извършена справка относно размера на трудовото възнаграждение на длъжника към онзи момент.

При това положение от последното изпълнително действие – постъплението от 26.06.2017 г. по запора, до изтичането на две години на 26.06.2019 г., а и след това чак до 15.06.2022 г., взискателят не е поискал извършването в продължение на две и повече години на изпълнителни действия. Затова и на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГК по изп.дело е настъпила, и то по силата на закона, към 27.06.2019 г. перемпция, както правилно е констатирано от ДСИ в обжалваното постановление. В описаните по-горе молби не се съдържа искане за извършване на такива действия, а само да се извършат справки за актуалното трудово възнаграждение на длъжника. Законът изисква не само да са подавани молби до съдебния изпълнител от взискателя, а те да представляват искания за конкретни изпълнителни действия. Иначе, както е в настоящия случай, настъпва указаната в чл.433, ал.1, т.8 ГПК перемпция и съдебният изпълнител следва да я констатира със своя акт.

С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.