Решение № 137 от 14.12.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Шумен, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500399 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260236 от 19.05.2021г. по гр.д.№1409/2020г. Районен съд-гр.Шумен е признал за установено, че в полза на “Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора, съществуват вземания срещу „Хепс Агро“ЕООД-гр.Шумен, по договор за периодична доставка на продукти от 08.09.2016г., за които са издадени фактури №№2000012510, 2000012568, 2000012569, 2000012633 и 2000012771, в периода 16.06.2017г.-05.09.2017г. в размер на 5183.44лв., представляващи 4001.25лв.-главница по посочените фактури, 1182.19лв.-законна лихва върху главниците по всяка от фактурите от датата на падежа й/17.07., 31.07, 31.07, 20.08 и 06.10.2017г./ до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 4001.25лв., считано от 31.01.2020г. до окончателното плащане. Присъдени са и направените разноски в производството, както и тези по ч.гр.д.№1625/2019г. на ШРС.

Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необсновано, постановено в разрез със събраните в хода на процеса доказателствен материал. В договора за периодична доставка от 08.09.2016г/чл.5.1/ ясно и недвусмислено било посочено, че продавачът предоставя на купувача стоков кредит в размер на 6000лв. с ДДС. Съгласно този договор не съществувала забава на плащанията. Сумата от 4001.25лв. действително се дължала от жалбоподателя , но не по тези фактури и към датата на завеждане на иска те не били в просрочие. Ищцовото дружество не представило валидни документи за наличие на задължение по процесните фактури. Не били представени на съда уведомление за спиране 1 действието на договора за периодична доставка от 08.09.2016г., уведомително писмо до ответното дружествно, с което е увадомено за просрочено плащане. Жалбоподателят своевременно представил платежни документи за плащане на сумите по процесните фактури. Сочи също, че били нарушени правата му в съдебното заседание, тъй като на 05.05.2021г. завел в деловодството на съда искане на отлагане на делото, тъй като следвало да се яви на друго дело в друг съд и съобразно чл.142, ал.2 от ГПК не можел да присъства на делото. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да бъде опстановено друго, с което заявените срещу му претенции бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора, представлявано от К.Н.К. заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №57 от 31.01.2020г. по ч.гр.д№200/2020г. на ШРС , по силата на която е разпоредено ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 4001.25лв.-главница за неизплатена продажна цена на стоки по фактури №№2000012510/16.06.2017г., 2000012568/30.06.2017г., 2000012569/30.06.2017г., 2000012633/20.07.2017г. и 2000012771/05.09.2017г., сумата 1182.19лв.-мораторна лихва върху главницата по всяка от фактурите от датата на падежа й до 31.01.2020г., ведно със законната лихва от 31.01.2020г. , както и 405лв-разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради и което кредиторът , съгласно възможността, предвидена в чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящите установителни искове.

На 08.09.2016г. между страните бил сключен договор за периодична доставка на продукти, по силата на който „Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора, в качеството на продавач, се задължило да продава и доставя по заявки на „Хепс агро“ЕООД-гр.Шумен, в качеството на купувач, допълващи фуражи и фуражни добавки по цени към датата на приемане на заявката. Съгласно р.ІV, чл.41 и 4.2 от договора, продавачът издава данъчна фактура за цената на всяка продажба/доставка с посочен падеж на задължението за плащане, и предоставя на купувача за плащане на цената на доставката, заедно с дължимия ДДС, при условията на отложено плащане в срок до 30 дни от датата на издаване на съответната данъчна фактура. Съгласно чл.4.4 от договора плащането се извършва чрез банков трансфер по посочената във фактурата банкова сметка, като плащане в брой се приема само ако такова е изрично посочено в потвърждението на заявката и само на изрично оправомощен представител на продавача-снабден с пълномощно и срещу касов бон/касов ордер. Страните са уговорили също, че продавачът предоставя на купувача стоков кредит в размер на 6000лв. с включен ДДС, която сума е максималният размер, до който могат да достигнат всички задължения на купувача към продавача. Съответно заявките над този лимит, не се 2 изпълняват до неговото пълно или частично погасяване. Продавачът има правото по своя преценка да откаже изпълнение на следващата поръчка на купувача при условие, че купувачът не е платил предходна доставка и е надвишил половината от стоковия кредит по чл.5.1. Съгласно чл.7.1, в случай на забава на плащането от страна на купувача, извън договорение срок на отложено плащане; в срока по чл.4.3 или при условията на чл.8.2, същият дължи на продавача неустойка за забава в размер на 0.1% на ден върху непратената сума за всеки ден от просрочието, до датата на плащането й, като освен правото на неустойка, купувачът си запазва и правото по чл.5.2 и чл.8.1, б.“б“ и „в“ от договора, сочещи, че договорът може да бъде прекратен едностранно , от която и да е от страните със 14-дневно писмено предизвестие-в случай на неизпълнение на договорно задължение и без предизвестие-при забава на дължимо плащане с повече от 30 дни от датата на изискуемостта. Уговорено е и че във всички случаи на прекратяване на този договор, паричните задължение на купувача по издадени от продавача данъчни фактури стават незабавно изискуеми, независимо от датата на посочения в тях падеж, като купувачът губи договорените стоков лимит и срок за отложено плащане. Договорът е подписан от представители на двете страни.

На 16.06.2017г. ищцовото дружество издало на ответното фактура №2000012510 за сумата 1320лв./с ДДС/, на 30.06.2017г. издало фактура №2000012568 за сумата1320лв./с ДДС/, на 30.06.2017г. издало фактура №2000012569 за сумата 49.25лв./с ДДС/, на 20.07.2017г. издало фактура №2000012633 за сумата 996лв. с ДДС и на 05.09.2017г. издало фактура №2000012771 за сумата 1320лв. /с ДДС/, отразяващи получаването на стоката. И петте фактури са осчетоводени в счетоводството и на ищцовото и на ответното дружество.

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, и петте процесни фактури са с начин на плащане „по сметка“, като по същите има извършено само едно плащане по банка на 25.05.2018г. в размер на 1500лв., с основание „по фактури“. Със същото, в счетоводството на ищцовото дружество са осчетоводени погасявания на вземания/найстарите/ по фактура №2000012385/05.05.2017г. с падеж 04.06.2007г. на стойност 496лв./остатък по фактурата/ и

1004лв.-частично по процесната фактура

№20000125/16.06.2017г. с падеж 16.07.2017г. В счетоводството по процесните фактури липсвали други осчетоводявания, като размерът на вземането по тях възлизал на 4001.25лв..

В счетоводството на ответното дружество, с превода от 1500лв. били погасени 635.25лв. по фактура 2000012568/30.06.2017г., 864лв. по фактура 2000012633/20.07.2017г. и 0.75лв. по фактура 2000012771/05.09.2017г. Другите суми по процесните фактури били осчетоводявани като платени в брой със суми, идентични със суми по издадени други фактури с начин на плащане в брой. Салдото по процесните фактури при ответното дружество било на стойност 132лв. по фактурата от 20.07.2017г..

В двете дружества счетоводствата се водели от правоспособни счетоводители/счетоводството на „Хрансервизинженеринг“АД се заверявало от регистриран одитор/, салдата на вземанията и задълженията в двете дружества били еднакви. Годишните счетоводни отчети били обявени в търговския регистър, за периода счетоводствата били 3 водени текущо, но поради това че в „Хепс агро“ЕООД били погасявани задължения по стари фактури със суми по издадени текущи фактури с начин на плащане „в брой“, по отношение на сделките с процесните фактури то не отразявало обективно и вярно източника на задължението/по кои фактури точно е задължението/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на присъдената със заповед за изпълнение №57 от 31.01.2020г. по ч.гр.д№200/2020г. на ШРС суми/, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК. Съгласно чл.

154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителни установителни искове, ищeцът твърди съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника.

Ето защо и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в конкретния казус - наличието на договорни отношения между страните относно продажбата на соченото количество фуражни добавки, изпълнение на задълженията по договора, както и че стойността на продадените фуражни добавки е в претендирания размер , а по претенцията за дължимостта на лихвата за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума; Ответната страна следва да докаже твърденията си за изпълнение на насрещните си задължения за заплащане на продажната цена.

Установи се, че страните са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за периодична доставка на продукти. Установи се също, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договорите, като е предало на ответното заявеното количество фуражни добавки по процесните пет фактури:

№№2000012510/16.06.2017г.,

2000012568/30.06.2017г.,

2000012569/30.06.2017г.,

2000012633/20.07.2017г. и 2000012771/05.09.2017г.. Фактурите са осчетоводени в счетоводството и на ищцовото и на ответното дружество.

Ответното дружество не оспорва, че е получило стоката по процесните фактури, а твърди, че задълженията по процесните фактури били погасени, като претендираната сума се дължала, не по процесните фактури, а по други от по-късен етап. Сочи също, че сумите не били дължими и не били платени, защото ползвал уговорения кредит.

Въпреки тези твърдения, същото не е ангажирало доказателства досежно изгодния за него факт, че е погасило задължениета по процесните пет фактури изцяло.

С плащането по банков път на 25.05.2018г. в размер на 1500лв., с основание „по фактури“, правилно ищцовото дружество е осчетоводило погасявания на вземания/найстарите/ по фактура №2000012385/05.05.2017г. с падеж 04.06.2007г. на стойност 496лв./остатък по фактурата/ и

1004лв.-частично по процесната фактура

№20000125/16.06.2017г. с падеж 16.07.2017г.. Това процедиране е в съответствие със соченото основание и с оглед разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.

4

Не би могло да се приеме, че с превода от 1500лв. били погасени 635.25лв. по фактура 2000012568/30.06.2017г., 864лв. по фактура 2000012633/20.07.2017г. и 0.75лв. по фактура 2000012771/05.09.2017г., доколкото е налице вземане по по-стара фактура-тази от 05.05.2017г., което следва да бъде погасено първо с оглед правилото на чл.76 от ЗЗД.

Не се ангажираха доказателства ответното дружество да е извършвало плащане на остатъка по процесната фактура №20000125/16.06.2017г както и по останалите четири фактури.