Решение № 5044 от 16.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5044 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330113911 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. М. П. против „Кредит Йес“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща получена сума от ответника при начална липса на основание, а именно: недействителност на договор за паричен заем № ******г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –******., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *******, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 700 лева, при ГПР в размер на 47,855 %. Посочва се, че съгласно чл. 6 от договора, от ищеца следвало да бъде представено обезпечение, а именно: гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора. При неизпълнение на посоченото задължение, в чл. 8 от договора била предвидена клауза за заплащане на неустойка в размер на 477,70 лева. От правна страна се посочва, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че ищцата е заплатила цялата главница, уговорена лихва и неустойка, като е 1 надплатена сума от 50 лева. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредит Йес“ ООД, с който не оспорват сключването на договора за потребителския договор, както и това че във всяка погасителна вноска е била включена и размер от дължимата неустойка в общ размер на 477,70 лева.

Считат, че клаузата на чл. 8 от договора е индивидуално уговорена, доколкото е съобразена с желанието на ищеца, изразено в молбата му за кандидатстване за заем. Същата била под отлагателно условие – в случай, че не представи обезпечение. Уговорката за заплащане на неустойката била в съответствие с принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД за свобода на договаряне. Освен това ищецът имал право на отказ от сключване на договора, в случай, че не може да предостави уговореното обезпечение. Според ответното дружество уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави, доколкото съответства на поетия от кредитора риск при предоставяне на заемната сума. Предвидената неустойка не следвало да се включва в ГПР, предвид на това, че същата била начислявана за неизпълнение на задължение на потребителя.

С оглед изложеното се претендира предявения иск да бъде отхвърлени.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил на ******. с ответника – финансова институция договор за паричен заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 700 лв.

От изслушаното заключение по ССЧЕ, което не е било оспорено от страните, и което съдът цени като компетентно и обосновано, се изяснява, че общата сума платена по договора за заем е 1274,19 лева. След изслушване и приемане на заключението е допуснато изменение в размера на исковата претенция от 50 лева на 574,19 лева.

Налице е спор относно действителността на договора и неговото 2 съответствие със сочените от ищеца разпоредби на ЗПК.

В договора е посочено, че предоставената в заем сума е в размер от 700 лв., като същата следва да се върне в срок от 7 месеца. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заем, месечен лихвен процент от 3,330 %, лихвен процент на ден и обща сума за плащане от 796,30 лева. В член 3, т. 5 от договора е посочен годишен процент на разходите – 47,855 % . Посочен е размер на погасителната вноска от 113,76 лв. и дата на плащане на всяка погасителна вноска. В договора е предвидено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: заемателят не трябва да прави и не дължи никакави допълнителни плащания, които не са посочени в договора за заем, заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор.

Съгласно чл.6 от договора страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора и с още едно от посочените обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В член 8 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 477,70 лв. разсрочено, съгласно погасителен план, представен по делото.

От представения погасителен план, в който са отразени месечните погасителни вноски и падежните дати, се установява оскъпяването на кредита в случай на непредставяне на обезпечение и общата дължима вноска в този случай с падеж, настъпващ на падежа на задължението за връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва.

Между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, транспонирано в българското законодателство, и 3 по-конкретно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Целта на законодателната уредба е защитата на потребителите, като е гарантирана възможността на националните съдилища да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното е непосредствено приложимо, имащо превес на над правото на отделните държави членки.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски заем, а последиците от тази недействителност са изразени в член 23 от ЗПК, който гласи че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Налице е нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочените в договора годишен процент на разходите от 47,855 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 796,30лв. не съответстват на действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора, че неустойката по чл.8 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сума от 68,24 лева, като общият размер на неустойката представлява 68 % от предоставената в заем сума.

Непредставянето на обезпечение по договора не води до претърпяването на вреди за кредитора, който е длъжен да провери кредитоспособността на потребителя. С кумулирането на неустойката към погасителните вноски по 4 кредита се стига до скрито оскъпяване на кредита, като по този начин неустойката не изпълнява обезпечителната и обезщетителната си функция.

Неустойката представлява разход по кредита, който не е бил включен при изчисляването на ГПР, като реално приложимият ГПР е в размер на 76,56 %.

Представянето на невярна информация относно действителния ГПР, който е измерител на общите разходи по кредита, е нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Тя мами потребителя по отношение на цената на договора и по този начин го подтиква да вземе кредит, който при информиран избор не би изтеглил.

Неточното посочване на размера на ГПР и обстоятелството, че в процесния случай ГПР надвишава пет пъти размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България води до недействителност на договора за потребителски кредит на осн. член 22 вр. чл. член 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Чистата стойност на кредита е 700 лева, потребителят е внесъл 490 лева, ето защо престираната сума от 574,19 лева се явява платена без основание и подлежи на връщането й от ответника.

Искът като основателен и доказан ще се уважи.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски за платени държавни такси в размер на 50 лв. – държавна такса и 250 лв.- съдебно счетоводна експертиза, които следва да му се присъдят изцяло. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.

38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер, съдът определя на 400 лева, които следва да се присъдят в полза на адв. Г. Г. М. от АК П..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, „Кредит Йес“ 5

ООД, ЕИК 200688545 да заплати на П. М. П., ЕГН ********** сумата от 574,19 лв. (приета след допуснато с Определение от 6.12.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо платена сума по недействиелен договор за паричен заем № ****** от 11.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 8.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Кредит Йес“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на П. М. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 300 лв. – съдебноделоводни разноски в производството по гр. д. № 12970/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав.

ОСЪЖДА „Кредит Йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. . Г. Г. М. от АК Пловдив, сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 13911/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 6