Решение № 256 от 30.06.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Карлово, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100608 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно член 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД чрез представителите си твърди, че на 07.07.2023г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 194656 срещу И.

К. К. с ЕГН **********, за сумата от 1732.36 лева, от които 1468.43 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 31.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до изплащане на вземането, 195.18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 20.06.2023г., както направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и суми за дялово разпределение: 56.85 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 11.90 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 20.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът бил уведомен, че срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК в срок е постъпило възражение от длъжника, поради което в срок предявява установителен иск за вземането си.

Ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ 1 и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М.” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Ответникът използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Бруната“ ООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период 2 са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Бруната“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че И. К. К. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумата от 1732.36 лева, от които 1468.43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - ап.13, находящ се в гр.С., ***, за периода 01.05.2020г. до 31.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 07.07.2023г.; 195.18 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 20.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 56.85 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 07.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 11.90 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 20.06.2023г., за които суми е била издадена заповед №843/29.08.2023 г. по ЧГрД № 1519/2024 г. по описа на КрлРС.

Ответникът И. К. К. оспорва иска.

Не оспорва доставка на топлинна енергия и количеството на доставената енергия.

Понеже установяването на основанието и давността е от компетенцията на съда не било необходимо назначаването на експертизи.

В исковата молба, ищецът признавал неизгодния за него факт, че сумата е в погасителна давност съгласно чл. 111, б.В от ЗЗД, като претендирал суми от 01.05.2020г.

Сумата в давност била в размер на 198.87лв. от 01.05.2020г. до 31.05.2020г., съгласно фактурите за периода.

Давността на тези вземания била три годишна, съгласно наложената съдебна практика на ВКС.

С решение № 168 от 22. 12. 2009 г на ВКС по гр.д. № 408/2009 г. Тази практика била задължителна за всички съдилища в Република Б., потвърдена и от Решение №111 на ВКС по гр.д. 1068/2009г.. Решение №173 на ВКС по гр.д.1095/2009г. и Решение № 172 от 23.12.20 Юг. пот.д. №180/2010г.

Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия в имота.

Нямало представени никакви категорични и безспорни доказателства, ответникът да е собственик и вещен ползвател на имота.

Оспорва всички представени документи от ищеца в тази насока.

Нещо повече, безспорен факт било, че ответникът живее в град К., ул. „*** и не е вещен ползвател на процесния имот.

Фактът, че нямало доказана собственост и вещно право за процесния имот и за процесния период до момента, не предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./, чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение.

От буквалното, граматическото и логическото тълкуване на посочените разпоредби следвало, че задължението за заплащане на 3 топлинната енергия се свързва с притежанието на правомощие за ползването на имота, където се доставя енергията. Затова при съществуването на вещно право на ползване относно топлоснабдявания имот, неговият титулярпотребител би бил задължен за плащане на доставяна топлинна енергия, а не формалния собственик.

Също така, нямало основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.

Според чл.33, ал.2 от Общите условия, клиентите били длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 от ОУ за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33,ал.4 от ОУ от 2014г. било предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. Следовател но, въпреки, че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл.32,ал.1 от ОУ от 2014г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т.е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Сумите за дялово разпределение били неоснователни, след като трето лице водело дяловото разпределение.

За да бъдат уважени исковете по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение било в тежест на ищцовото дружество да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответниците е да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение.

Трябвало да се докаже както размера на това задължение, така и, че същото е в рамките на процесния период. Също така трябвало да се докаже датата на която възнаграждението е следвало да бъде платено.

От страна на ищеца не били ангажирани доказателства, от които да се установят при условията на пълно доказване всички тези предпоставки, поради което се налага извода, че исковете по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение се явяват неоснователни и трябвало да бъдат отхвърлени.

4

По делото ищецът не представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, каквото било изискването на чл.36, ал.2 ОУ, поради което искът бил неоснователен и недоказан.

С оглед неоснователността на главният иск, неоснователен бил и акцесорният такъв за мораторната лихва.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

На 07.07.2023 г. дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу И. К. К. за дължими суми за доставена, но неизплатена топлинна енергия: 1468.43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - ап.13, находящ се в гр.С., ***, за периода 01.05.2020г. до 31.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 07.07.2023г.; 195.18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 20.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 56.85 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 07.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 11.90 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 20.06.2023г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. След изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Карлово е образувано ЧГрД № 1519/2023 г., по което срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. С оглед постъпилото възражение от длъжника, на ищеца е указано да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението.