Решение № 3838 от 13.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3838 гр. София, 13.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110216680 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. И. И. (подадена чрез адв. Б.) срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-006442 от 18.04.2022г., издадено от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП - СДВР), с което за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Отрича се жалбоподателят да е извършил описаното в Акта. Обяснява се, че превъртане на предните задвижващи колела е възможно само при автомобили с предни задвижващи колела или предно предаване, а посоченият в НП автомобил е със задно задвижване и задни задвижващи колела, поради което било практически невъзможно да се реализира описаното в НП поведение на автомобила. В жалбата се сочи, че на 02.04.2022г. времето е било дъждовно, а пътната настилка съответно била мокра и е осигурявала по-малко сцепление на гумите на автомобила. Ноторно било известно, че автомобилите със задно предаване са с изразена склонност за по-лесна загуба на контрол върху задната си част, което в съчетание с мокра пътна настилка и несъобразена скорост при завой прави много вероятно поднасянето на автомобила, но това не било умишлено поведение на водача. В жалбата се посочва още, че дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завой, осъществено под 1 влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, т.е. преплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства. Дори и да е имало занасяне на автомобила, в жалбата се твърди, че то не е било преднамерено, а е настъпило при навлизане на автомобила в завоя с по-висока скорост, която се явява несъобразена с пътната обстановка, но целта на водача била да се прибере до дома си, а не да демонстрира или изпитва способностите на автомобила. Поради това се претендира за несъставомерност по чл.104Б, ал.2 от ЗДвП на поведението на жалбоподателя и се иска съдът да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно. С жалбата се иска да бъдат присъдени направените по делото от Н. И. разноски за адвокатско възнаграждение.

Пред СРС – 10 състав жалбоподателят Н. И. И. се явява лично и с адв. Б.. В съдебно заседание на 29.03.2023г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 16.05.2023г. адв. Б. пледира за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалния закон и материалните правила. Според защитата има съществено разминаване между описанието на нарушението, посочено в АУАН и НП /от една страна/ и показанията на свидетеля Х. /от друга страна/. Адвокатът заявява, че поддържа доводите от жалбата и иска да се присъдят на жалбоподателя направените от него разноски по делото. Жалбоподателят И. в съдебно заседание пред СРС на 16.05.2023г. заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат и че няма какво да допълни.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР не изпраща представител пред СРС и не взема становище по спора.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 02.04.2022г. около 23:30 часа полицейските служители от ОПП – СДВР (свидетелите П. Х. и М.Т. ) се намирали в град София и се движили със служебен автомобил по посока ул. „Бели Дунав“. Точно пред тях на самата улица „Бели Дунав“, с посока на движение по ул. „Златен клас“ към бул. „Ген. Никола Жеков“, се намирал лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Н. И.. Последният бил сам в автомобила и на кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“ форсирал двигателя на управляваното от него превозно средство, поднасял задната част на автомобила и с нея описвал кръгови движения на пътното платно, превъртал гумите и въртял автомобила в кръг. Полицаите възприели това поведение на пътя на Н. И. от разстояние от около 50 метра и тъй като приели същото като използване на пътя за други цели освен в съответствие с неговото предназначение, полицаите спрели за проверка Н. И.. Свидетелят Х. (в присъствието на св. Т. ) съставил срещу Н. И. И. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 593959 от 02.04.2022г. за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Срещу подпис Н. И. И. получил препис от Акта на 02.04.2022г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-006442 от 18.04.2022г., с което Началник Сектор към ОПП – СДВР е санкционирал Н. И. И. на основание чл.175А, 2 ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Наказателното постановление е получено от Н. И. срещу подпис на 07.12.2022г. и е обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 20.12.2022г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - АУАН Серия GA № 593959 от 02.04.2022г.; прогноза за времето на 02.04.2022г.; технически характеристики на лек автомобил „***“; справка картон на водача; Заповед № 513з-9369 от 03.06.2020г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, както и от показанията на разпитаните от СРС, НО, 10 състав свидетели – П. Х. и М.Т..

Справката картон на водача, както и цитираните по-горе Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи представляват официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира напълно. Въз основа на справката – картон на водача съдът установява, че жалбоподателят не е имал други предишни нарушения по ЗДвП към датата на процесното деяние – 02.04.2022г. От Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че Д.Д.Д. е заемала длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и по силата на точка 3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП. От Заповед № 513з-9369 от 03.06.2020г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че св. П. като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал правото да съставя АУАН, включително и този от 02.04.2022г. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.

Показанията на св. М.Т. се явяват неинформативни, тъй като този свидетел няма съхранен спомен за нарушението и за проверката на жалбоподателя. Поради това СРС не постави в основата на фактическите и правните си изводи тези гласни доказателства.

Същевременно думите на св. Т., че в АУАН има негов подпис като свидетел № 1, доколкото намират опора в самия АУАН, съдът кредитира само в тази част показанията на св. Т. и съответно приема, че пред него е бил съставен АУАН на Н. И..

Показанията на св. П. Х. се характеризират като информативни, относими, достоверни, вътрешно логични и обосновани. Освен това те намират опора и в АУАН.

Поради това съдът кредитира изцяло тези гласни доказателства и приема за безспорно доказано, че жалбоподателят така е управлявал автомобила, че е превъртал гумите преднамерено, поднасял е задницата на возилото и е описвал кръгови движения с автомобила си като е измествал задницата по начин, че тя е образувала полукръг.

В случая съдът приема, че при съставянето на Акта не са допуснати съществени 3 пороци. Доколкото констатациите от Акта намират опора в кредитираните по-горе показанията на св. Х., както и предвид нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът кредитира и АУАН Серия GA № 593959 от 02.04.2022г.

Предоставените с жалбата и приложени на лист 7 и лист 8 от делото писмени доказателства (прогноза за времето на 02.04.2022г. и технически характеристики на лек автомобил „***“) се характеризират като достоверни, непредубедени, обективни писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира, макар да счита, че нямат съществено значение за решаването на спора по същество. Това е така, защото пред СРС св. Х. достатъчно ясно и подробно описва действията на водача и траекторията на автомобила, поради което техническите спецификации на превозното средство в случая са без значение.

Обстоятелството каква е била прогнозата за времето на 02.04.2022г. е също ирелевантно, тъй като от една страна прогнозата не доказва какво реално е било времето на 02.04.2022г. около 23.30 часа на ул. „Бели Дунав“ при кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“, още по-малко пък доказва каква е била настилката на пътя. На второ място, каквото и да е било времето и/или пътната настилка в случая е без значение, тъй като от кредитираните по-горе показания на св. Х. и от АУАН се налага изводът, че в случая става въпрос да преднамерено въртене на гуми, а не за превъртане на гуми в следствие на мокър път. Поради това и релевираните в жалбата доводи, оневиняващи жалбоподателя на база техническите характеристики на автомобила и състоянието на пътната настилка, се приемат от съда като неоснователни.

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед датата на съставяне на Акта (в деня на извършване на нарушението и установяване на дееца – 02.04.2022г.) и датата на издаване на НП (18.04.2022г.) – съдът приема, че в случая са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и този по чл.52, ал.1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав счита, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от компетентни лица - с оглед на изложените по-горе мотиви относно анализа на Заповедите на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР.

Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват формално основание за отмяна на Наказателното постановление. И в Акта, и в Наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било реализирано и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушението в Акта и Наказателното постановление.

Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Поради 4 това СРС счита, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на оспореното Наказателно постановление.

Разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари”, което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза (в този смисъл : Решение № 2453/13.04.2021г. на АССГ, XVI касационен състав по адм. дело № 376/2021г.). В процесния казус в АУАН и в НП е посочено, че И. използва пътя за други цели освен в съответствие с неговото предназначение, като е пояснено, че водачът форсира двигателя на автомобила, превърта предните колела, поднася задната част по посоката на движение на автомобила. Така описаното поведение на водача на автомобила в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Поради това СРС счита, че в случая нарушението е достатъчно ясно и пълно описано, посочени са обстоятелствата, при които то е реализирано и санкционираното лице е наясно какво поведение му се вменява.