Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 65704 от 08.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 23434/2024
Вид
Разпореждане № 65704
Подписан
08.05.2024
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 65704 гр. София, 08.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно гражданско дело № 20241110123434 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по заявление вх. № 130362/19.04.2024г., подадено в СРС от „А“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. Г. Й. с ЕГН ********** въз основа на договор за кредит и договор за поръчителство, като за част от сумите, претендирани по договор за кредит № 2155166 от 28.12.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За останалата част от сумите, които се претендират като дължими по договор за поръчителство, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и длъжника по договора за кредит на 28.12.2019г., за който се твърди, че обезпечава вземането по договора за кредит, искането следва да се остави без уважение, поради следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави, и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

В случая съдът счита, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Съдът счита, че въведените в договора за поръчителство условия като изисквано обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора за кредит. Посочената уговорка влиза в противоречие с 1 предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая възнаграждението по договора за поръчителство е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер равен на погасителната вноска по договора за кредит като кредитора „К“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението по този договор.

Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Поради изложеното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за сумите от: 755, 32 лв. – главница по договор за поръчителство от 28.12.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението – 19.04.2024г. до изплащане на вземането и 115, 75 лв. законна лихва за забава по договора за поръчителство от 28.12.2019г. до 13.02.2024г.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението на „А“ ЕООД с вх. № 130362/19.04.2024г., подадено в СРС, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т., по което е образувано настоящото ч.гр.д. № 23434/2024г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. Г. Й. с ЕГН ********** въз основа на договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2019г. за сумите: 755, 32 лв. – главница по договор за поръчителство от 28.12.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението – 19.04.2024г. до изплащане на вземането и 115, 75 лв. законна лихва за забава по договора за поръчителство за времето от 28.12.2019г. до 13.02.2024г.

Разпореждането може да се обжалва от заявителят с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

2

На осн. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК се указва на заявителя, че за посочените по – горе суми, за които е отказано да се издаде заповед за изпълнение /заявлението е отхвърлено/ може да се предяви осъдителен иск, в едномесечен срок от съобщението за настоящото разпореждане.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3