Решение № 163 от 07.04.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пещера, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100053 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск за развод от Я. Х. Ч. с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ срещу П. Й. Н..

В съдебно заседание, проведено на 03.04.2025г., ищцата се явява и изрично заявява желанието си за прекратяване на брака поради постигнато между нея и ответника сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като с изрично упълномощения процесуален представител на ответника излагат споразумение по чл.51 от СК. Ответникът не се явява, но е упълномощил представител с изрично пълномощно, по смисъла на чл. 34, ал. 2 от ГПК, съгласно което последният може да сключва от негово име споразумение във връзка с брачния иск при конкретно разписани клаузи. В същото време в отговора на исковата молба ответникът е посочил, като уважителна причина за неявяването си - че от години не живее в страната, и изложил съгласието си относно всички клаузи на представеното споразумение по чл. 51 от СК. В този смисъл не се установиха пречки за разглеждане да делото (така Определение № 534 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 703 от 18.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 711/2009 г., III г. о., Определение № 21 от 21.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6242/2015 г., I г. о., ГК.) Предвид наличието на постигнато споразумение по чл. 51 от СК, с протоколно определение от 03.04.2025г. производството по делото е преобразувано в охранително - по чл. 50 от СК, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак с № 082378 от 26.09.2014г. /оригинал/ издадено от Община Брацигово въз основа на акт за граждански 1 брак № 14/26.09.2014г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на 26.09.2014г., като след брака съпругата запазила фамилното си име Ч..

От Удостоверение за раждане № 0000000125, издадено на 02.02.2015г. от Община Пазарджик, въз основа на акт за раждане № 0127/02.02.2015г., се установява, че молителите са родители на малолетното дете П.а П.ова Й.а, родено на 28.01.2015г.

В проведеното на 03.04.2025г. съдебно заседание е изложено споразумение между страните, с което молителите са уредили въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на малолетното дете, личните отношения и издръжката на детето, ползването на семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Подадена е молба по чл. 50 от СК по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Молбата, депозирана устно в съдебно заседание, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Представено е и споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на съпрузитемолители. Същото трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно - да е изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение при съзнаване на последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на съгласието е изискването волята на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е двукратно заявена – веднъж писмено чрез молбата по чл. 50 от СК и втори път устно пред съда в съдебно заседание. В настоящия случай са налице горепосочените условия.

Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, което е заявено чрез представеното споразумение и е потвърдено в открито съдебно заседание пред съда.

Съгласно чл. 50 от СК мотивите на молителите за прекратяването на брака им са ирелевантни - не са предмет на издирване от съда. Същевременно не са налице недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено под някакво условие.

Наред с изразеното съгласие молителите са представили споразумение за последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод въз основа на взаимно съгласие. Допълнено от тях в съдебно заседание - то урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала и е в интерес на детето им, последното видно и от представения по делото социален доклад. По изложените съображения следва да бъде утвърдено изцяло.

С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че молбата на Я. Х. Ч. с ЕГН ********** и П. Й. Н. с ЕГН **********, се явява 2 основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между двамата да бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 51, ал. 2 СК.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв. Така общо дължимите по делото държавни такси – по чл. 6, т.1 и т.3 от ТДТКССГПК възлизат на 65 лв. Доколкото по делото е представена разписка за внесена като държавна такса сума от 50 лв., то съгласно заявеното от молителите в съдебно заседание – остатъка от 15 лв. следва да се възложи в тежест на Я. Х. Ч..

На основание чл. чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по одобреното споразумение в частта за издръжката молителят П.

Й. Н. следва да заплати държавна такса в размер 252 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 26.09.2014г. в с.

Исперихово граждански брак между Я. Х. Ч. с ЕГН ********** и П. Й. Н. с ЕГН **********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:

Съпрузите са съгласни бракът им, сключен на 26.09.2014г. в с. Исперихово, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 14/26.09.2014г., да бъде прекратен с развод, без съдът да издирва мотивите за прекратяването му и без да се произнася по въпроса за вината.

1. Упражняването на родителските права по отношение на детето П.а П.ова Й.а с ЕГН ********** се предоставя на майката Я. Х. Ч., като местоживеенето на детето се определя на адреса на майката – с.Исперихово, ул. „Четиринадесета“ №5.

2. Определя се следния режим за осъществяване на лични отношения между бащата П. Й. Н. с ЕГН ********** и детето П.а П.ова Й.а с ЕГН ********** – бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

3. Бащата П. Й. Н. с ЕГН ********** се задължава от 1. до 15. число на съответния месец да заплаща на детето си П.а П.ова Й.а с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба /23.01.2025г./ до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.

4. Семейното жилище в с. Исперихово, ул. „Четиринадесета“ № 5, собственост на 3 родителите на Я. Х. Ч., се предоставя за ползване на Я. Х. Ч..

5. След прекратяване на брака Я. Х. Ч. ще продължи да носи предбрачното си фамилно име – Ч..

6. По време на брака им страните нямат придобити недвижими имоти, а движимите вещи са поделили помежду си и за в бъдеще няма да имат претенции един към друг.

7. След прекратяване на брака Я. Х. Ч. и П. Й. Н. няма да си дължат издръжка един на друг.

8. Страните твърдя, че нямат общи дружества, фирми на еднолични търговци и общи банкови сметки.

9. Разноските, сторени в настоящото производство, остават в тежест на всяка страна – така, както ги е направила.

ОСЪЖДА Я. Х. Ч. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Пещера сума в размер на 15 лева, представляваща държавна такса за допускане на развода в съответната част.

ОСЪЖДА П. Й. Н. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Пещера сумата от 252 /двеста петдесет и два/ лева – държавна такса по споразумението в частта относно издръжката.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

4