Решение № 4465 от 12.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4465 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330119262 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Витоша, ул. „Околвръстен път” № 260, представлявано от **** **** П. Н. Д. и Д. Б. Ш., **** М. И. В. и пълномощника адв.М. Ц., против М. П. П., ЕГН **********, с адрес: село Б., община Р., област П., ул. „О.“ № **.

Ищецът твърди, че въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от него, било образувано ч.гр.д. № ****/2023 г., по описа на PC- П., срещу М.

П. П., като в рамките на същото производство, съдът разпоредил подаденото заявление да бъде изцяло отхвърлено. Поради това и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК, за „Юробанк България“ АД било налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответника. Излага се в исковата молба, че М. П. П. ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България“ АД съгласно Договор за кредитна карта № *****, като на дата **** г. било преустановено плащането на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, с оглед на което длъжника по договора за кредит изпаднал в забава. Заявява се, че било формирано просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава за главница и лихва - **** г. Релевира се, че с оглед формираното просрочие, банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 23.10.2023 г., като до длъжника била изпратена покана. След 1 направени три посещения на единствения адрес на длъжника, всяко едно с интервал от поне една седмица, на 09.10.2023г. на адреса било залепено уведомление, като след изтичане на законовоустановения срок, а именно 23.10.2023г., поканата до длъжника била счетена за връчена. Излага се в исковата молба, че с поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита, но същият към настоящия момент не бил изплатил дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с „Юробанк България“ АД. Сочи се, че към датата на депозиране на заявлението в съда, размерът на задължението по договора бил следният: 989,34 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, 239,42 лева – договорна лихва за периода от 02.09.2022г. до 23.10.2023г., 366,40 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.2022г. до 15.11.2023г. Твърди се от ищеца, че дължимите по кредита суми се претендират като изцяло и предсрочно изискуеми, като счита вземането за предсрочно изискуемо считано от дата 23.10.2023г. Към настоящият момент задължението не било изпълнено доброволно от ответника. Отправя се искане ответникът да заплати на ищеца следните суми: 989,34 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, 239,42 лева – договорна лихва за периода от 02.09.2022г. до 23.10.2023г., 366,40 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.2022г. до 15.11.2023г.

Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника М. П. П..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца с нарочна молба за първото открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – призовка на л. 57 от делото, като е и редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК – л. 42. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – призовка на л. 34 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото 2 съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените с исковата молба писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № ****/**** г. и приложенията към него, данни за връчено уведомления за предсрочна изискуемост, както и заключение по ССчЕ, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният установителен иск да се уважи изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски в исковото производство в общ размер на 268,10 лв., от които 118,10 лв. – заплатена държавна такса и 150 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице, както и 551,42 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – 31,90 лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с адрес: село Б., община Р., област П., ул. „О.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Витоша, ул.

„Околвръстен път” № 260, следните суми: 989,34 лева – главница, дължима по Договор за кредитна карта № **** от **** г., 239,42 лева – договорна лихва за периода от 02.09.2022г. до 23.10.2023г., 366,40 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.2022г. до 15.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,

ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с адрес: село Б., община Р., област П., ул. „О.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Витоша, ул.

„Околвръстен път” № 260, сторените разноски в исковото производства, а именно сумата от общо 268,10 лева за съдебно-деловодни разноски и 551,42 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски в заповедното производство - 31,90 лева за държавна такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 17268/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN: ***********, BIC: ******

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси 3 защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4