Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 816 от 24.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4608/2025
Вид
Решение № 816
Подписан
24.02.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330104608 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. Г., , чрез ЕАД Е. И., против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Ищцата претендира прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ************ и на съпътстващия го Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с втория ответник. В исковата молба се излагат доводи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и чл.

143, т. 19 от ЗЗП, тъй като кредиторът не е спазил изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК относно правилното посочване на годишния процент на разходите. Твърди се, че посоченият в договора ГПР от 21.77 % не съответства на действителния, тъй като в него не е включено възнаграждението за поръчителя в размер на 1081.51 лева, което представлява разход по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Ищцата поддържа, че е била заблудена чрез невярна информация, което съставлява заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и е лишило потребителя от възможността да вземе информирано решение. По отношение на договора за поръчителство се твърди, че същият е нищожен, тъй като длъжникът не получава престация по него, той противоречи на добрите нрави и прехвърля върху потребителя риска от оценката на кредитоспособността, 1 която е задължение на кредитора по чл. 16 от ЗПК и чл. 8 от Директива 2008/48.

Ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД оспорват исковете, като поддържат, че договорните условия са ясни и съобразени със закона.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, намира, че предявените искове са основателни. От фактическа страна се установява, че на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1000.00 лева. При сключването на договора е поставен акцент върху фиксиран лихвен процент от 19.86 % и ГПР от 21.77 %. Анализът на договорните клаузи обаче показва, че сумата от 1081.51 лева, дължима на „Ай Тръст“ ЕООД като възнаграждение за поръчителство, е пряко свързана с получаването на кредита и представлява част от неговото общо оскъпяване. Неизпълнението на задължението за включване на този разход в ГПР нарушава императивната разпоредба на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до нищожност на кредитната сделка на основание чл. 22 от ЗПК. Потребителят е бил поставен в положение на неравнопоставеност, тъй като не е бил запознат с реалните икономически последици от договора по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и практиката на СЕС по дело С-453/10.

Договорът за поръчителство също е нищожен, тъй като нарушава принципа на справедливост и е сключен в противоречие с добрите нрави по чл. 143, т. 19 от ЗПК. Изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48 и прехвърля задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността върху самия длъжник. Тъй като главният дълг е прогласен за нищожен, то и акцесорният договор за поръчителство не може да породи правно действие съгласно чл. 138 от ЗЗД. Процесуалното представителство на ищцата е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за потребителски кредит № ************** , сключен между С. И. Г. ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД.

2

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 143, т. 19 от ЗПК и чл. 22 от ЗЗД Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между С. И. Г.

ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД като обезпечение по договор за кредит № ***************.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 да заплатят на ЕАД Е. И., Булстат 180978004, сумата за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер на 220 евро/ с ДДС/ .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3