Решение № 33 от 31.01.2024, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Монтана, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500317 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Р. П. И. против решение на МР С № 266 /16.06.2023 г. по гр. дело № 2494/22г.

Поддържа,че атакуваното решение неправилно, като съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства, а мотивите му са общи,без конкретика по случая. Твърди,че в случая ответникът безспорно затруднява тя да ползва спокойно и безпрепятствен имота, поради което и исковата й претенция е основателна. Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което да уважи исковата претенция.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника О М , който чрез процесуалния представител твърди,че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.Тази теза се поддържа и в съдебно заседание .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение , първоинстанционният съд е приел ,че от доказателства не се установяват неоснователни действия от страна на ответника, което да ангажира отговорността му по чл.109 ЗС,поради което и е отхвърлил предявения иск.

Настоящата инстанция не споделя становището на РС-Монтана,като съображенията за това са следните:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищцата Р. П. И. е собственик на поземлен имот с идентификаторххх по кадастралната карта на град М местност „ххх.

Видно е, че този имот е земеделска земя, попадаща в терен по параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

1

Не се спори също така,че път с идентификатор *** по КККР на гр. М е общинска публична собственост/това обстоятество се установява от доказателствата по делото , а не се оспорва и от ответника/.

Безспорно е установено също така,че към настоящия момент не е възможно да се стигне до имота на ищцата по път 360.

Спорът в случая се концентрира върху въпроса доколко тази невъзможност пречи на ищеца да ползва имота си по предназначение с оглед наличието на друг път .

Видно от заключението на вещото лице , достъп до имота на ищцата е имало по път с №654, 653 и 360, където има и единична порта, няколко масивни стълби за поемане на денивелацията, която е незначителна като височина и като разстояние,а по настоящем единственият възможен път е 403, но и той е в лошо състояние ,тъй като който е с прокопани на 2-3 места с напречни канавки . Път 360 се намира над процесния имот и е с прокопан канал, по цялата дължина на оградата с имот 536.Тази констатация на вещото лице се потвърждава и от показанията на св.Г.Д

Тезата на ответника е,че ищцата би могла да достигне до имота си по път 403, още повече, че там е и единствения достъп чрез металния портал.

Настоящата инстанция не приема това твърдение за основателно. На първо място ,от извършената експертиза се установява,че откъм път 360 също има достъп до имота, а именно единична порта и няколко масивни стълби за поемане на денивелацията.Установява се също така,че постройките на ищцата се намират от страната на път 360 и достъпът до тях се осъществява от портичката,а с оглед голямата денивелация на имота трудно може да се достигне до тях от път 403 . Освен това вещото лице в съдебно заседание пояснява,че от път 403 може да се стигне до постройките при сухо време, но при мокро е доста проблемно.

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2015 от 06.11.2017 год. по тълкувателно дело No 4 по описа за 2015 г. На ОСГК/

В настоящата хипотеза тези неоснователни действия се изразяват в създаване на затруднение /дори невъзможност/ от страна на ответника ищцата да достигне в своя имот и за неговото пълноценно ползване чрез неподдържането на селскостопанския път в състояние, годно за експлоатация по предназначение .

А след като това е така, предявеният иск с правно основание 109 ЗС е основателен.Като е достигнал до друг правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено,вместо което се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск .

При този изход на делото ответникът следва да заплати направените в производството разноски за двете съдебни инстанции ,които са в размер на 377 лв. .От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е постъпило възражение за прекомерност ,което е неоснователно-същото е дори под законовия минимум, определен в разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,поради което ответникът следва да заплати и сумата 800 лв.адвокатски 2 хонорар или общо 1177 лв. Предвид горното Д Г П следва да заплати на всеки един от ответниците направените от последните разноски в размер на 500 лв.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ на МРС № 266 /16.06.2023 г. ,постановено по гр. дело № 2494/22г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА О М ,ЕИК 000320872,представлявана от кмета З Ж да разчисти и възстанови общински път с идентификаторхххх по КККР на гр. М в състояние, годен за експлоатация по предназначение.

ОСЪЖДА О М ,ЕИК 000320872,представлявана от кмета З Ж да заплати на Р. П. И. сумата 1177 лв. разноски по водене на делото пред двете съдебни инстанции .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3