Решение № 14 от 13.07.2021, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Поморие , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Димитър М. Димитров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно наказателно дело № 20202160200181 по описа за 2020 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от АТ. Д.

СТ. от гр.Поморие, чрез пълномощника адв.Я.Н., против наказателно постановление (НП) № 20-0320-000289/08.06.2020 г. началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: глоба в размер 1 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.5 ЗДвП, затова, че на 27.04.2020 г., около 12.30 ч., в общ.Поморие, път първи клас №1-9, като водач на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ..., в района на урегулирано кръстовище с кръгово движение, в близост до бензиностанция „Дега“, по посока от гр.Бургас към гр.Поморие, не изпълнява разпореждане на контролен орган да преустанови работата на двигателя на МПС и потегля с МПС; глоба в размер 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, затова, че по същото време и на същото място при подаден светлинен и звуков сигнал от служебно МПС, водачът продължава движението си по посока с.Каменар, без да отбие вдясно от пътното платно, ускорявайки своята скорост на движение и глоба в размер 150 лв., на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.първо и второ ЗДвП, затова че по път 1-9, в района на КПП 2, гр.Поморие, навлиза в лентата за насрещно движение и създава реална предпоставка за възникване на ПТП с правомерно движещите се МПС.

Като правна квалификация на нарушенията административнонаказващия орган (АНО) е посочил нормите на чл.6, т.2, чл.103 и чл.6, т.1 от ЗДвП.

1

В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в НП като нарушител. НП е връчено на 21.08.2020 г., при спазване изискванията на чл.58, ал.1 ЗАНН, лично на жалбоподателя, видно идно от отбелязването в постановлението. Жалбата е подадена на 27.08.2020г., в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и следва да бъде разгледана по същество.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адвокат, който поддържа жалбата.

АНО не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред него производство, като в придружаващото преписката писмо е изразено становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) бл.№ 118119/29.05.2020 г., съставен от Георги Проданов Димитров – полицейски инспектор пътен контрол в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., на Министъра на вътрешните работи, т.1.3 от същата.

При съставяне на АУАН са спазе н и изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и на свидетели. Подписан е от свидетелите и от нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя, за което също е положен подпис от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.

НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен да издава НП по ЗДвП с посочената № 8121з-515/14.05.2018 г., на Министъра на вътрешните работи, т.2.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.

По отношение на фактическата обстановка по делото съдът намира следното.

Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП . При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, 2 актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя, свидетел и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.

Предвид изложеното съдът приема, че АУАН, като редовно съставен се ползва с презумпция за вярност на установените в него факти.

Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на свидетеля по акта и очевидец на нарушенията Д. Н. ИЛ., изслушан от съда в качеството на свидетел по делото, се установява следната фактическа обстановка:

На посочените в АУАН и НП дата – 27.04.2020 г., във връзка с обявеното извънредно положение в страната била въведена временна ограничена забрана за движение в общ.Поморие, път първи клас № 1-9, в района на урегулирано кръстовище с кръгово движение, в близост до бензиностанция „Дега“, като бил изграден КПП.

На процесната дата – 27.04.2020 г., от назначените в наряд на посоченото КПП полицейски служители, бил спрян жалбоподателя, същият управляващ лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ..., който предоставил за проверка служебна бележка и лична карта.

На водача била извършена и проверка от контролни органи по спазването на правилата за движение, в лицето на св.Д.И., същият мл.автоконтрольор в РУ – Поморие, който уведомил жалбоподателя, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, за целите на която св.И. разпоредил на жалбоподателя да изключи работещия двигател на управлявания от него автомобил и да постави ключовете на таблото.

Жалбоподателят С. не изпълнил разпореждането на контролния орган и потеглил с автомобила в посока гр.Поморие, като бил последван от св.И. с обозначен автомобил на полицията, с включен звуков и светлинен сигнал, но въпреки това С. продължил движението си с управлявания от него автомобил по път 1-9, в посока с.Каменар, общ.Поморие, като в района на КПП 2, гр.Поморие, навлязъл в лентата за насрещно движение, с което създал непосредствена опасност за движението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В случая безспорно се установява, че на посочените в НП, дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ..., т.е. имал е качеството водач на МПС и като такъв не е изпълнил нареждане на орган за контрол, но при ангажиране на отговорността му по чл.175, ал.5 ЗДвП, за извършеното от него нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, както АУАН, така и НП, следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

В случая нито АУАН, нито издаденото въз основа на него НП съдържат 3 посочване на обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил нареждане на контролния орган при въведена временна ограничена забрана за движение, във връзка с обявеното в страната извънредно положение.

При наличното в АУАН и НП описание на нарушението, неизпълнението на нареждането на контролния орган попада под санкцията на общата разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Налагайки наказание на жалбоподателя по специалната норма на чл.175, ал.5 ЗДвП, при посочената непълнота на словесното описание на нарушението, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, по отношение на нарушението по пункт първи от същото.

На следващо място, установява се от доказателствената съвкупност, че деятелността на жалбоподателя, изразила се в неизпълнение на нареждане на контролен орган не е касателна към ограниченията, свързани с въведената временна ограничена забрана за движение, с оглед обявеното в страната извънредно положение.

Със заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изм. и доп. със заповеди №№ РД-01153/25.03.2020 г.,РД-01-167/30.03.2020 г., РД-01-196/10.04.2020 г.,РД-01-239/26.04.2020 г., РД-01-248/01.05.2020 г., РД-01-251/05.05.2020 г. , на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVlD-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение , т.2 от същата, Министърът на здравеопазването нарежда органите на МВР да организират контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове , като съгласно т.3 от заповедта, п рез контролно-пропускателните пунктове с е пропуска преминаването на лица само в случай на неотложност на пътуването, наложено от полагане на труд в населеното място; здравословни причини на пътуващия или на негови близки; завръщане на настоящ или постоянен адрес, или на адрес, на който пътуващия временно пребивава, когато е различен от неговия постоянен или настоящ адрес; необходимост от полагане на грижи за роднини или близки, когато населеното място, в което живеят те е различно от това на постоянния или настоящ адрес на пътуващия; необходимост от снабдяване на себе си или лица, за които пътуващият полага грижа, със стоки от първа необходимост, когато в населеното място по техния постоянен или настоящ адрес няма търговски обекти или аптеки, от които да се снабдят с тези стоки.

В случая не е налице неизпълнение от страна на жалбоподателя на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена та със заповедта временна ограничена забрана за движение, напротив установява се от доказателствата по делото, че С. е изпълнил нарежданията да спре и да удостовери обстоятелствата по т.3 от заповедта, след което не е изпълнил нареждане на органите за контрол в рамките на общата им компетентност за контрол по ЗДвП, конкретно по установяване употребата на алкохол и 4 наркотични вещества от водачите, т.е. процесното нарушение по пункт първи от НП е изначално съставомерно по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП , а не по чл.175, ал.5 ЗДвП, по който е санкциониран жалбоподателя.

По пункт втори от обжалваното НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът не спира плавно в най-дясната част на платното за движение.

Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Нормата на чл.103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.

3 от ЗДвП. Последната задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През тъмната час на денонощието сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в найдясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.