Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 06.02.2026, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Административно наказателно дело 550/2025
Вид
Решение № 6
Подписан
06.02.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Галина Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал.1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 149 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 181, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 181, ал.1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Нови пазар, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20253620200550 по описа за 2025 година

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят Ю. В. А. от гр. Ш., представляван от адв. С. С. от АК Ш., обжалва издаденото НП № 25-0307000948/11.11.2025 г. издаденото от Началника на РУНови пазар, с което му са му наложени административни наказания за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 3 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 30 лв. и за нарушение на чл. 181, т. 1 ЗДвП в размер на 100 лв.

Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита.

Моли издаденото НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание. В съпровождащото жалбата писмо и в становище се настоява обжалваното НП да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това се явява процесуално допустима.

1

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4482070/06.10.2025 г., затова че на 06.10.2025 г. около 21,35ч.в град Нови пазар по ул. „Цар Шишман“ пред дом № 52 в посока от ул. „Трети март“ към ул. „Чавдар войвода“ управлява т.а „***“, с рег. № ***, собственост на П.С.Г. като извършил следните нарушения: водачът управлява МПС без да носи документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност на Автомобилистите“ и управлява МПС-то без ГТП.

Актът е съставен от П. С., с длъжност мл.автоконтрольор и в присъствието на свидетеля, К. Б..

В АУАН са посочени нарушените норми чл. 100, ал.1, т. 3 ЗДвП и чл. 181, т. 1 ЗДвП.

Акта е подписан от нарушителя без възражения по него.

Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № НП 25-0307000948/11.11.2025 на Началник на РУ Нови пазар, с което са му наложени административни наказания за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 3 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 30 лв. и за нарушение на чл. 181, т. 1 ЗДвП в размер на 100 лв.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.11.2025 г.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Разгледано по същество се установи следното:

Жалбоподателят не притежава свидетелство за правоуправление на МПС за никоя категория от посочените в чл. 149 ЗДвП.

Жалбоподателят работел при собствениците на заведение „***“ гр. К..

На 06.10.2025 г. вечерта, жалбоподателят взел без знанието на собственика П.С.Г. товарен автомобил „***“, с рег. № *** и го подкарал, въпреки, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС.

Жалбоподателят пристигнал в гр. Нови пазар, където около 21,35ч. движейки се по ул. „Цар Шишман“ пред дом № 52 в посока от ул. „Трети март“ към ул. „Чавдар войвода“ предизвикал ПТП, блъскайки паркиран л.а „Тойота“. Случилото се било видяно от намиращи се в близост свидетели, собствениците на ударения автомобил, които подали сигнал на тел. 112.

На място пристигнали полицейските служители П. С. и К. Б., които установили 2 водача и настоящ жалбоподател до автомобила. Водачът на автомобила бил изпробван с дрегер за употреба на алкохол и било отчетено наличие на алкохол над 1,2 на хиляда.

Установено било, че автомобилът, управляван от жалбоподателя бил спрян от движение.

Актосъставителя и свидетелят по акта установили, че автомобилът не е преминал годишен технически преглед, както и водачът не носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на Автомобилистите“ („ГО“).

След като проверяващите установили отчетената с техническото средство стойност на алкохол в кръвта, отвели водача в ЦСМП гр. Нови пазар за даване на кръвна проба.

Водачът бил задържан след това.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта. Двамата са категорични, че пред тях жалбоподателят сам е признал, че е управлявал автомобила, както и че е ходил първо на „панаира“ в града, а след това бил тръгнал към свой приятел за да си допива. Полицейските служители сочат, че жалбоподателят е бил до автомобила, не е напускал местопроизшествието и сам е казал, че той е управлявал автомобила. Това заявяват актосъставителя С. на л. 54 от делото и св. Б. на л. 54-55.

На място, пред свидетелите жалбоподателят посочил, че причина за възникналото ПТП е щанга, която излязла от скоростната кутия на управлявания автомобил, което се било случвало „многократно“. На място жалбоподателят дори се опитвал да я ремонтира.

Съдът намира, че доколкото свидетелските показания са последователни, непротиворечиви и съответни на настъпилите последици, същите в своята логическа цялост сочат, че именно жалбоподателят е управлявал товарният автомобил. Доказателство за това е и посоченото в АУАН, че той не е направил възражения относно описаната фактическа обстановка. Обстоятелството, че актосъставителя и свидетеля по акта не са видели лично жалбоподателят да управлява МПС-то и след това да се удря в паркирания автомобил е несъмнено, тъй като те са пристигнали по сигнал за ПТП и не са били на мястото на инцидента преди неговото настъпване. Цялостното поведение на самия жалбоподател, описано от двамата служители на РУ Нови пазар, съответства на поведението му като водач на т.а. „***“, с рег. № ***, вкл. и това че бил заявил, че проблемът с щангата не е инцидент, а се е случвал многократно, и когато полицейските служители пристигнали на място той се опитвал да го поправи. Лично водачът след като бил проверен с техническо средство бил отведен до ЦСМП за даване на кръв за химически анализ за наличие на алкохол.

Обстоятелството, че водачът е неправоспособен се установява от справката за нарушител/водач, а отразените в нея нарушения сочат, че нарушаването на правилата на движение по пътищата, установени от ЗДвП не е единичен случай.

Установено по делото е по безспорен начин и това, че управляваният от 3 жалбоподателя автомобил е имал сключена застраховка „ГО“, валидна от 30.07.2025 г. до 29.07.2026 г., съгласно справката на л. 32 от делото.

Съгласно същата справка, управляваното от жалбоподателя МПС е било спряно от движение.

Установено е по делото по несъмнен начин и това, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил преминал годишен технически преглед. Съгласно справка от ИА“АА“ от 18.12.2025 г., последно е преминал преглед на 20.04.2023 г.

Съгласно чл. 147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

Доказването на извършен технически преглед, и наличието на изправно МПС се доказва посредством издадено съгласно чл. 38, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства удостоверение за техническа изправност буква А (приложение № 7).

Жалбопадателят не е притежавал удостоверение за техническа изправност на управляваното МПС, а то се установи по несъмнен начин е било преминало за последно преглед през 2023 г.

Съдът намира, че фактическата обстановка е доказана по несъмнен начин.

От обективна страна, извършеното от жалбоподателя представлява нарушение на ЗДвП:

1/ чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДвП, съгласно който водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.

За посоченото нарушение, се предвижда наказание по чл. 181, ал.1, т. 3 ЗДвП, глоба 30 лв.;

2/ Чл. 181, ал.1, т. 1, пр.3 ЗДвП, съгласно който наказва се с глоба, или имуществена санкция 100 лв.: собственик, а когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – ползвател, чието пътно превозно средство, подлежащо на периодичен преглед за проверка на техническата изправност, участва в движението без извършен преглед, както и водач, който управлява такова пътно превозно средство.

Посочената норма предвижда и материално правни разпоредби задължаващи водачите на МПС да управляват такива, които са технически изправни, т.е да са преминали годишен технически преглед.

Неизпълнението на посоченото задължение има пряко отношение към настъпилото ПТП с материални щети.

4

Съдът намира, че извършените нарушения не представляват маловажен случай по чл.

28 от ЗАНН. Нарушението на императивните разпоредби на закона относно изискванията за носените от водачите на МПС документи и управлението на технически изправни превозни средства крият висок риск от обществена опсаност, особено последното. Такава висока опасност е била налице след настъпване на ПТП-то причинено от жалбоподателя.

Единствено обстоятелството, че на пътното платно или в ударения лек автомобил е нямало пешеходци или пътници е довело само до материални щети. В противен случай, вредите биха могли да бъдат непоправими.

Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.

Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното:

Жалбоподателят не е направил разноски. Искане за разноски е направено от неговия защитник на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., като предоставена правна помощ и съдействие на материално слабо лице.

Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна.

Предвид на изхода от делото, с което се потвърждава издаденото НП като правилно и законосъобразно, то на жалбоподателят не се дължат разноски и искането му следва да се отхвърли.

Относно искането на въззиваемата страна по делото за разноски, съдът установи следното:

Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна. Съдът намира искането за разноски за основателно, доколкото по делото становище относно предявената жалба е изразил гл.юрисконсулт В. Д..

Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела е от 130 до 190 лв.