Решение № 19 от 04.02.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Провадия , 04.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена И. Стоилова при участието на секретаря Н. Т. С. като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело № 20203130100856 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу М. Р. А. с ЕГН **********, с адрес гр.Провадия, ул.***.

В исковата молба се твърди, че на 29.03.2013г. между ответницата и „Теленор България“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги с клиентски номер № 004661214 и титуляр по мобилен номер ***.

Отношенията между страните по титулярния мобилен номер са подновявани многократно, като настоящата претенция на ищеца се основава на сключеното Допълнително споразумение от 09.08.2018г. по силата, на което абонатът е избрал абонаментна програма Тотал 30.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 09.08.2020г.. Страните са сключили Договор за лизинг от 09.08.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy А6 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 18.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 18.59лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. На ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от страндарната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва:

1

-Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 699.90 лв.;

-Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 30.99лв. е 446.16лв., следователно отстънката от страндартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 253.74 лв.

Въз основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 004661214.

За отчетния период на потребление 01.09.2018г.-30.09.2018г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на 54.96лв.

С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесиите фактури за отчетния период на потребление 01.09.2018г. - 30.09.2018г., е ангажирана договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.

След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура /Кредитно известие/ №7280001538/01.11.2018г.. в която са начислени суми в размер на 275.82 за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, от която ищеца претендира сумата в размер на 273.56 лв., както и други суми, които ищеца не претендира в настоящото производство.

Твърди се, че неустойката се претендира на основание т.11 от договора за мобилни услуги и е уговорена съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018 г., по която страна е „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и според която „Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок па договора.““В случаите. в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ. чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната йена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа. действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова йена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. " Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 04.10.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано 2 плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Твърди се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 30.99лв. за мобилен номер *** до 09.08.2020г..

Неустойката в размер на 273.56 е формирана, както следва:

-За абонаментен план Тотал 30.99лв. се дължи неустойка в размер на 77.46лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв.

-Към абонаментен план Тотал 24.99лв. е начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 196.10 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на М. Р.

А.. „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“,

В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

3

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.411/2020г. по описа на РС Провадия и издадена Заповед по чл.410 ГПК, по която длъжника е подал възражение. Поради това се предявява настоящия иск.

Иска се постановите Решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника М. Р. А., ЕГН: **********, адрес: 9200 гр.Провадия, ул.***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град Димитровград, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в общ размер на 273.56 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги от дата 09.08.2018г., от които:

-77.46 /Седемдесет и седем лева и 46 ст./лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;

-196.10 /Сто деветдесет и шест лева и 10 ст./лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG модел Galaxy А6 Black, както и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него ответницата признава иска и моли да се постанови решение при признание на иска.

Представя вносна бележка, с която е заплатила на ищеца претендираната сума за неустойка.

Прави възражение за прекомерност на заплатените разноски от ищеца, в случай, че те надхвърлят минималния размер предвиден в Наредбата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява, в писмена молба моли съда да се произнесе с решение съобразно с признанието. Ответникът не се явява.

Съдът приема за установено следното:

Предявен е от ищеца срещу ответника установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: в размер на 273,56 лв. (двеста седемдесет и три лева и 56 ст.)представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от 29.03.2013 г. и сключено допълнително споразумение към него от 09.08.2018 г., за която е издадена фактура 7280001538/01.11.2018 г. за мобилен номер 359896199120, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 177/09.06.2020 г. по ч.гр.д. № 411 по описа за 2020г. на ПРС.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. Ответникът, е направил изрично изявление за признание на предявения иск. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за 4 разглеждане на делото и правната квалификация на предявения иск, като те не са възразили.

С оглед направеното признание на иска и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК е основателен и доказан относно суми: в размер на 273,56 лв. (двеста седемдесет и три лева и 56 ст.)представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от 29.03.2013 г. и сключено допълнително споразумение към него от 09.08.2018 г., за която е издадена фактура 7280001538/01.11.2018 г. за мобилен номер 359896199120.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно признатите права.

Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай безспорно е налице признание на иска. Съдът обаче намира, че липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на иска. В конкретния случай неизпълнението на задължението на ответника по договора, е довело до подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в защита на субективните права на ищеца, а връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 ГПК е довело до образуване на настоящото производство. Поради това съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на иска. С оглед на това чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска. Според доказателствата за сторени разноски от ищеца те са следните: 25 лева – държавна такса, 180 лева – адвокатско възнаграждение, 25 лева – държавна такса в заповедното производство и 180 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство. На ищеца следва да се присъдят сторените разноски по исковото и заповедното производство в общ размер на 410 лева.