Решение № 275 от 19.06.2017, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 275 гр. Русе, 19.06.2016 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Русенски окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА при секретаря Тонка Филипова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 177 описа за 2017 г., за се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът И.С.И. твърди, че на 31.03.2011 г. с постановление на разследващ полицай от ГД „БОП“ бил привлечен като обвиняем за участие в организирана престъпна група на територията на Р България за периода от неустановена дата до 30.03.2011 г. – структурно трайно сдружение на три лица, създадена с цел да върши престъпления по чл. 277а, чл. 278 и чл. 278а от НК – престъпление по чл. 321, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, както и за това, че на

30.03.2011 г. в туристически комплекс „О.“, находящ се в землището на с. А., общ. С., държал археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – престъпление по чл. 278, ал.

6 от НК. Със същото постановление му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 72 часа. Мярката била отменена с постановление на прокурор при СГП от 03.04.2011 г., като била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв., изменена с определение от 08.06.2011 г. по ЧНД № 342/2011 г. на СГС, на 3 000 лв. С постановление от 04.04.2011 г. на прокурор от СГП на ищеца била наложена и мярка по чл. 68 от НПК – „забрана да напуска пределите на Р.

България“. Така наложените мерки били отменени с постановление на прокурор от СГП на 12.04.2013 г. След връщане на досъдебното производство от страна на СпНС с определение от 13.02.2014 г., с постановление от 07.04.2014 г. на следовател в СО-СГП ищецът повторно бил привлечен в качеството на обвиняем за горните престъпления. В СпНС бил внесен обвинителен акт срещу ищеца и още три лица, съдебното производство по който било прекратено и делото върнато на Специализираната прокуратура, за изпълнение на дадените указания, след което на 20.08.2014 г. бил внесен нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 1125/2014 г. по описа на СпНС. На 21.03.2016 г. била постановена присъда, влязла в сила след обжалване пред АпСпНС на 24.10.2016 г., с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Като следствие от наказателното преследване, приключило с влязлата в сила оправдателна присъда, претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в множество негативни преживявания като стрес, притеснения, безпокойство, неудобства поради изнесеното в медиите и предизвикания голям обществен интерес, които довели до развод със съпругата му и накърнили неговия доходоносен преди това бизнес, които вреди оценява на 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата – 24.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, с която сума ищецът счита, че ще бъдат репарирани причинените му неимуществени вреди, тъй като са в причинно следствена връзка с наказателното производство. Претендира разноските по делото.

Ответникът – Прокуратурата на РБ в писмения отговор счита предявения иск за допустим, но недоказан по основание и размер, тъй като не се установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението, за което ищецът е оправдан, както и поради недоказаност на негативните последици в личен, професионален и семеен план по причина на обвинението. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между обвинението и прекратяване на брака на ищеца със съпругата му, което било по взаимно съгласие на страните. Недоказани били и твърденията за отлив на клиенти и затрудненията в дейността на фирмата по същата причина. За претърпените вреди по повод наложената на ищеца мярка „забрана да пътува извън пределите на България“, както и за продължителността на разследването, ищецът бил обезщетен с влязло в сила решение по гр. д. № 430/2013 г. на РОС по чл. 2б от ЗОДОВ, със сумата от 7 000 лв., поради което претендира тези вреди да бъдат изключени от обема на вредите, които подлежат на обезщетяване в настоящото производство. Счита, че размерът на претенцията е прекалено завишен.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните по делото, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 31.03.2011 г., И.С.И. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 170/2010 г. по описа на ГД „БОП“ за това, че за периода от неустановена дата до 30.03.2011 г. на територията на Р. България участвал в организирана престъпна група, структурно трайно сдружение на три лица, създадена с цел да върши престъпления по чл. 277а, чл. 278 и чл. 278а от НК – престъпление по чл. 321, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и за това, че на 30.03.2011 г. в туристически комплекс „О.“ с прилежащи стопански и търговски помещения, находящ се в землището на с. А., общ. С., държал археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. С постановление от същата дата на прокурор при СГП по преписка № 4-5085/2009 г. по описа на СГП, ищецът е задържан за срок до 72 часа за довеждането му пред съд с оглед определяне мярка за неотклонение „задържане под стража“, която принудителна мярка е отменена и му е определена такава „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. с постановление на прокурор при СГП от 03.04.2011 г. Същата е изменена на 3 000 лв. с определение № 39/08.06.2011 г. по ЧНД № 342/2011 г. та СГС. Не е спорно по делото и обстоятелството, че с постановление от 04.04.2011 г. на ищеца е наложена и принудителна мярка „забрана за напускане пределите на Р. България“, която е отменена две години по-късно.

Няма спор, че с постановление от

07.04.2014 г. на следовател при СО-СГП, И. повторно е привлечен като обвиняем за посочените престъпления по чл. 321, ал. 2 от НК и чл. 278, ал. 6 от НК.

Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт в съда, въз основа на който е образувано НОХД № 1125/2014 г. по описа на СпНС. С Присъда от 21.03.2016 г. по същото дело ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения за това, че от неустановена дата в началото на 2006 г. до 30.03.2011 г. на територията на Р. България участвал в организирана престъпна група, структурно трайно сдружение на повече от три лица, създадена с цел да върши в страната и чужбина престъпления по чл. 277а, чл. 278 и чл. 278а от НК – престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК и за това, че на 30.03.2011 г. в туристически комплекс „О.“ с прилежащи стопански и търговски помещения, находящ се в землището на с. А., общ. С., държал археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред – престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 1 от НК. Присъдата, в оправдателната част, касаеща ищеца, е потвърдена с Присъда от 07.10.2016 г. по образуваното ВНОХД № 166/2016 г. по описа на АСпНС и е влязла в сила на 24.10.2016 г.

Изложените факти са установени въз основа на приложеното НОХД № 1125/2014 г. по описа на СпНС.

По делото е установено още, че по гр. д. № 1102/2011 г. по описа на РОС с определение от 16.11.2011 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу И.С.И. и срещу Ц. М. И., с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) с цена 1 811 474 лева, чрез налагане на обезпечителни мерки върху притежаваното от тях имущество. Обезпечението е отменено с определение № 1573/29.12.2016 г. по същото гражданско дело.

Видно от представеното по делото

Решение № 1751/12.10.2011 г. по гр. д. № 8211/2011 г. по описа на РРС, гражданският брак между ищеца и съпругата му Ц. М. И. е прекратен с развод по взаимно съгласие.

С Решение № 788/26.11.2013 г. по гр. д. № 430/2013 г. по описа на РОС е уважен предявеният от настоящия ищец срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ до размера от 7 000 лв., като е отхвърлен до пълния претендиран размер от 30 000 лв.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Ц. И., св. В. В. и св. М. М., се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие незаконното обвинение. От показанията на св. И. – бивша съпруга на ищеца, чиито показания съдът, съгласно чл. 172 от ГПК, преценява с оглед на всички други данни по делото, се установява, че след образуване на наказателното производство и привличане на съпруга й като обвиняем, между тях възникнали лични проблеми, които се отразили на психичното му състояние, ищецът бил съсипан, сринал се, прибягнал до хапчета, срамувал се, познатите го отбягвали, вече не бил същия човек. Бизнесът му бил извън страната и затова като му забранили да пътува това повлияло на финансовото им положение, били наложени запори на банковите сметки и на имуществото им, семейството останало без средства, нито ядял, нито спял, започнал да прибягва до алкохол, карали се. За да предпазят дъщеря си от всички тези разправии между тях, решили да се разделят. Унижението било пълно и заради изнесеното в медиите, от което и дъщеря им, тийнейджърка по това време, се затворила в себе си. Свидетелката изнася данни за това, че сред бизнес партньорите си ищецът се ползвал с голямо уважение, защото бил много честен човек, а след образуване на делото, започнали да го отбягват, защото не знаели дали да му вярват или не.

Според св. В., който е бил в бизнес отношения с ищеца в Южна Африка и го познавал от 1991 г. - 1992 г., ищецът е развивал дейността си в бижутерийния бизнес, имал агенция за модели и бизнес с недвижими имоти. Дейността му била основно в Южна Африка, където живее и свидетелят. Познавал партньора му в бижутерийния бизнес и знаел, че в тези среди се говорело за ищеца с респект и уважение, ползвал се с добро име, както сред българите, така и сред местните хора. За делото срещу ищеца разбрал от бизнес партньора му, след като дълго време нямал никакъв контакт с него, като мислел, че това се дължи на здравословни причини. Свидетелят изнася данни за отражението, което е дало наказателното производство върху бизнеса на ищеца – поради забраната да напуска държавата, изгубил някакви пари, тъй като не можел да участва лично в бизнеса. От партньора му в бизнеса с имоти разбрал, че предстои ликвидация, тъй като не могат да поддържат офиса и разходите по самия бизнес, което било свързано с отсъствието на ищеца. Свидетелят се видял с ищеца едва през 2015 г., а преди това се чули по телефона. Звучал много притеснено, бил обезверен, не можел да ползва средствата си, тъй като били блокирани, а телефоните и компютрите му – иззети. Свидетелят го познавал като много деен и ентусиазиран човек, а сега загубил желанието си да прави каквото и да било, говорел сякаш животът е свършил, не се чувствал добре и здравословно. Разбрал от ищеца, че всичко това се отразило и на семейството му и с жена му се разделили. Преди делото ищецът бил вегетарианец, живеел много здравословно, не употребявал алкохол, а когато се видели това се било променило, поръчал си питие, защото трябвало да има някакъв отдушник.

Св. М., съпруг на сестрата на ищеца, познава същия като честен, уравновесен, почтен и лоялен. Изнася данни за психическото и емоционално състояние на ищеца след повдигане на обвинението срещу него. В следствие на забраната да пътува извън страната, загубил партньорите си в чужбина. Станал раздразнителен, обикалял по цели нощи, имал стомашни болки. Ищецът придобил имот в близост до гр. С. и направил ваканционен комплекс, който се посещавал от много хора, а след образуване на делото започнали да гледат с недоверие на него, подронен бил авторитета на целия бизнес, стигнало се до там свидетелят да продаде личното си стопанство, за да се издържат, тъй като И. нямал доходи, не можел да осъществи контакт и с чуждестранните партньори, страхувал се, че ще влезе в затвора. Преди делото, семейството му било задружно, а след това, заради липсата на финанси, започнали караници и за да не рефлектира всичко това върху детето, ищецът и жена му се развели.

Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9cd18c45-5066-4ad1-93bd-0dedfb84115f