Определение № 3062 от 23.10.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3062 гр. Стара Загора, 23.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530103437 по описа за 2025 година

С определение № 26645/19.06.2025 г. състав на Софийски районен съд е прекратил производството по гр.д. № 33648/2025 г. и го е изпратил по подсъдност на Старозагорския районен съд, защото е приел, че компетентен да разгледа исковата молба с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение подадена от М. М. Д. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е Старозагорския районен съд, тъй като постоянният и настоящ адрес на ищцата е в гр. Стара Загора. Приел е, че не е компетентен да разгледа правния спор, тъй като нито постоянния и настоящия адрес на ищцата, нито местонастъпването на ПТП били в района на Софийски районен съд.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неспазена местна подсъдност. По повод на това възражение е извършена служебна проверка на местната подсъдност от съда на основание чл. 119, ал.

3 вр. чл. 115, ал. 2 ГПК /така и определение № 616/01.08.2023 г. на ВКС по ч.т.д. № 628/2023 г., I т.о./ и вследствие на тази проверка настоящият състав намира, че към настоящия момент не е ясно дали делото е местно подсъдно на Старозагорски районен съд /невъзможна е проверка по реда на чл. 115, ал. 2 вр. чл. 118, ал. 1 ГПК/, тъй като делото е преждевременно изпратено на Старозагорски районен съд и единствената възможност да се коригира извършено от Софийски районен съд процесуално нарушение е повдигане на спор за местна подсъдност за отстраняване на това нарушение.

Съображенията за това са следните:

Местната подсъдност е една от предпоставките за надлежно упражняване 1 на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което, и с оглед нормата на чл. 7 ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта на висящото пред него производство. Ето защо законът с чл. 118, ал. 1 ГПК указва, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Служебно известно е на Старозагорски районен съд постановено определение № 607/11.08.2025 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.т.д.

№ 230/2025 г., в което след събиране на доказателства е установено, че път АМ „Тракия“ преминава през Община Чирпан от км. 170 до км 194 /така и справка по посоченото дело/. В настоящата искова молба се сочи, че ПТП е настъпило на 186 км на АМ „Тракия“, т.е. в съдебния район на Чирпански районен съд. Това означава, че съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК местната подсъдност е възможно да бъде на Старозагорски районен съд или на Чирпански районен съд и избора за това принадлежи на ищцата, а не на Софийски районен съд.

С изпращането на делото на Старозагорски районен съд без да се вземе становището на ищцата, Софийски районен съд е процедирал в директно противоречие с практиката на ВКС обективирана в определение № 536/31.12.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2917/2018 г., I т.о., в което ясно се сочи, че съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Същите искове се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Следователно подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК, предвид спецификата на горепосочените искове, разкрива характеристиките на специална местна подсъдност, която във всички случаи изключва както общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените.

Правото на избор принадлежи на ищеца /т.е. не на съда/.

2

Възражение за неподсъдност на делото на осн. чл. 119, ал. 3 вр. чл. 115, ал.

2 ГПК може да се направи от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен. Сезираният със спора съд не може да определи кой друг съд, измежду алтернативно предвидените в разпоредбата, е компетентен да разгледа спора, без преди това да предостави възможност на ищеца да направи този избор. Едва след указания в изложения смисъл и при липса на уточнение от страна ищеца съдът, пред който е висящо делото по иск за обезщетение по КЗ от увреденото лице, следва да избере една от алтернативните възможности, да прекрати производството по делото и да го изпрати на така определения съд. Така приетия начин на процедиране в посочения съдебен акт на ВКС е потвърдено и в последващата практика – вж. определение № 616/01.08.2023 г. на ВКС по ч.т.д. № 628/2023 г., I т.о. /в него се сочи, че определение № 536/31.12.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2917/2018 г., I т.о. изцяло се споделя/, определение № 179/28.04.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 2411/2020 г., I т.о., определение № 219/27.03.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 491/2019 г., II т.о., определение № 136/20.02.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 280/2019 г., II т.о. и др.

В случая единствено извършените действия от Софийски районен съд след получаване на исковата молба са извършване на справка за адрес на ищцата и прекратяване на производството с изпращането му за разглеждане на Старозагорски районен съд. С тези преждевременни процесуални действия Софийски районен съд неправилно е отнел избора на ищцата между двете местни подсъдности по чл. 115, ал. 2 ГПК, като по същество е направил избора вместо нея. А изборът по чл. 115, ал. 2 ГПК принадлежи на ищцата, не на съда.

В съответствие с горепосочената съдебна практика е следвало преди да прекратява делото пред себе си да даде указания и предостави възможност на ищцата да избере дали в Старозагорски районен съд или Чирпански районен съд желае да бъде разгледана исковата молба и едва ако тя не направи избор за препрати делото по свое решение. За Старозагорски районен съд не съществува процесуална възможност за даване на подобни указания, тъй като 3 ако даде такива на ищцата и тя избере Чирпански районен съд би следвало делото да бъде изпратено там, а това ще бъде нарушение на чл. 122 ГПК даващ единствено възможност за повдигане на спор за подсъдност. Това е така, защото настоящият съд няма правомощие да препрати делото и да изпрати директно по местна подсъдност на Чирпански районен съд, а може единствено да повдигне спор за подсъдност със Софийски районен съд /съгласно обстоятелствата изложени в исковата молба, установените служебно факти и необходимостта ищцата, а не съда да направи избора по чл. 115, ал. 2 ГПК/ и поради това повдига настоящия спор за подсъдност. А след евентуално връщане на делото на Софийски районен съд, той следва да процедира съобразно цитираната по-горе практика на ВКС предоставяйки на първо място възможност на ищцата да направи избор по чл. 115, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран и на основание на чл. 122 ГПК, Старозагорски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА пред Старозагорски окръжен съд спор за местна подсъдност между Софийски районен съд и Старозагорски районен съд за определяне на местно компетентния съд за разглеждане на исковата молба вх. № 203215/10.06.2025 г. подадена от М. М. Д. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

ИЗПРАЩА на основание чл. 122 ГПК делото на Старозагорски окръжен съд по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4