Решение № 12387 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12387 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110158287 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от „***********“ ЕООД, чрез адв. К., срещу И. С. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да плати на дружеството сумата от 5 100 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата до окончателното й плащане, представляваща главница по договор за заем от 07.01.2020 г., сключен между „**********“ ООД и И. С. К., вземанията по който са прехвърлени на „***********“ ЕООД по силата на сключен със заемодателя договор за цесия от 20.11.2023 г., както и за сумата от 1 425.17 лева, представляваща мораторна неустойка, начислена върху главницата за периода от 01.01.2022 г. до 02.10.2024 г.

Ищецът твърди, че на 07.01.2020 г. между „**********“ ООД и И. С. К. бил сключен договор за заем, по силата на който дружеството предоставило в заем на ответника сумата от 5 100 лева, която следвало да бъде върната в срок до 31.12.2021 г. Твърди, че до настоящия момент ответникът не е възстановил заемната сума, като вземанията по договора били прехвърлени в полза на „***********“ ЕООД, по силата на сключен със заемодателя договор за цесия от 20.11.2023 г. Сочи, че ответникът бил уведомен за сключения договор за цесия, считано от 27.11.2023 г. Излага доводи, че в т. V от договора за заем било предвидено, че в случай че заемателят не върне в срок заетата сума, същият дължи неустойка в размер на 10% годишно за срока на закъснението. В тази връзка, ответникът следвало да заплати на дружеството мораторна неустойка, начислена върху главницата за периода от 01.01.2022 г. до 02.10.2024 г., в размер на 1 425.17 лева. С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „***********“ ЕООД процесните вземания за главница и неустойка. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца относно получаването в заем на сумата в размер на 5 100 лева. Сочи, че на 27.11.2023 г. бил уведомен, че титуляр на претендираното вземане е цесионерът „***********“ ЕООД.

Посочва, че по силата на трудов договор от 30.01.2018г. бил назначен като служител в „*********“ ООД, като трудовото му правоотношение било прекратено на 10.01.2020г.

1

Около 6 месеца след прекратяване на правоотношението, по телефона му се обадила *********, която му била пряк ръководител, и му заявила, че по време на работата му били установени финансови нарушения. Казала му, че било желателно за него, защото иначе щял да бъде осъден и да лежи в затвора, да подпише документите, които били предварително подготвени. По това време г-жа ****** била народен представител и председател на парламентарната група на ПП „******“. Ответникът посочил, че описаните в договорите и записите на заповед суми не ги е получавал от дружествата, като на тези дати не е бил и в гр. ******, но ****** му заявила, че трябва да подпише документите или „да влезне в затвора“. Ответникът се уплашил и поради това подписал документите. Отрича да е получавал претендираната сума. Ответникът излага съображения, че процесният договор за заем е нищожен, тъй като основанието за сключването му не било свързано с предоставянето на заем, а с връщането на пари, усвоени от него по време на работата му в различни дружества, собственост на *******. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Прави възражение за местна неподсъдност на правния спор, както и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като ответникът прави възражение по чл. 30 вр. чл. 27 ЗЗД. Посочва и че договорът е привиден и е сключен при условията на абсолютна симулация.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 07.01.2020г. между „**********“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника И. К., в качеството на заемател, е сключен договор за заем. Съгласно чл. I и III от него, заемодателят предоставя на заемателя парична сума в размер на 5100лв., която заемодателят се задължава да върне в срок до последния работен ден на м. декември 2021г. Според чл. II, заемната сума е предадена в брой от заемодателя на заемателя при подписване на договора и същият служи като разписка за получаването. В чл. V е предвидено, че ако заемателят не върне на заемодателя заетата парична сума в срока по договора, той дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 10% годишно за срока на закъснението.

По делото е представен договор за цесия от дата 20.11.2023г. /л. 7-9/, съгласно който „**********“ ООД прехвърля на ищцовото дружество вземането си по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии и другите му принадлежности, включително лихви, обезщетения неустойки и разноски.

С уведомление от 23.11.2023г., връчено на 27.11.2023г., ответникът е уведомен за извършената цесия /л. 10/.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Заповед №*********г. към трудов договор №*********г.; обходен лист; писмо-покана към трудов договор №*********г.; заповед №********г. към трудов договор №***********г. и трудов договор №*********г., сключен между „******* ******“ ООД и И. С. К..

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем има реален характер, поради което предаването на сумата или вещите е част от фактическия състав по сключването му.

Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, като изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер.

Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество./ в т.см. Решение № 291 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 / 2

2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 112 от 10.08.2018 г. по гр. д. № 1698 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/.

Договорът за заем е реален, поради което, за да се приеме, че е сключен и е породил действие, е необходимо реалното предаване на заместимата вещ (пари) от заемодателя на заемател. При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема, обективиран чрез подписване на договор, от значение е записаното и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че „заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата”.

Решение № 291 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение.

В настоящия случай, ответникът не оспорва, че е подписал представения по делото договор за заем от 07.01.2020г. В чл. II от него се съдържа свидетелстващото удостоверяване, че заемната сума от 5100лв. е предадена в брой на заемателя при подписване на договора и същият служи като разписка за това. Съдът намира, че това изявление на ответника е достатъчно за установяване факта на предаване и получаване на сумата, а оттук и на сключване на заемния договор. Същото представлява признание от негова страна на този факт, което не се опровергава от събраните по делото и допустими доказателствени източници. За пълнота може да се посочи, че дори паричната сума да не е реално предадена, а да е уговорено връщането й като заем поради налични липси от дружества-работодатели на ответника, с подписването на процесния договор е налице обективна новация на задължението за компенсиране на липсващите суми. Постигнато е съгласие между страните за връщане на сумата от 5100лв. именно като заем. Самото предаване в собственост на парите или другите заместими вещи може да бъде извършено и косвено /например, но не само, когато парите са депозирани за сметка на заемополучателя у трето лице или когато заемополучателят задържа една сума, която вече е имал или получил на друго основание, или когато заеманата сума се предоставя на трето лице по нареждане на длъжника за погасяване на негово валидно възникнало задължение – така Решение № 378 от 30.12.2014г. по гр. д. № 3020/2014г. на ВКС/.

Ответникът е навел преобразуващо възражение за унищожаване на договора поради заплашване. Съгласно чл. 30 ЗЗД, заплашването е основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била принудена от другата или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Съгласно правилото на чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже фактите, изграждащи това основание, както му е указано с доклада по чл. 146 ГПК. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се изгради извод в тази насока. Освен изложените от самия ответник твърдения, включително в депозираната жалба пред ОД на МВР – ******, няма доказателствени източници, които да потвърждават описаните обстоятелства за оказване на въздействие върху психиката му, възбуждащи основателен страх за сключване на договора. Нито в хода на настоящото производство, нито в хода на извършената полицейска проверка, са събрани доказателства, установяващи този факт. Ето защо, съдът следва да приложи неблагоприятните последици при недоказване на твърдян факт в хода на процеса и да го приеме за ненастъпил. Тоест, възражението се явява недоказано и като такова неоснователно. Недоказани останаха и възраженията за абсолютна симулация по отношение на твърдяния договор. В първото по делото открито съдебно заседание настоящият съдебен състав разпредели в тежест на ответника установяването на тези обстоятелства, включително и възможността за поставяне на началото на т.нар. „писмено доказателство, но от ответната страна не ангажира никакви доказателствени искания в тази насока, поради което и това възражения се явява недоказано.

При доказване сключването на договора за заем, в тежест на ответника е да докаже връщане на заемната сума, като същият не твърди и установява този факт. Ето защо, за дружеството се е породило вземане за главницата, като падежът на плащането е настъпил (последният работен ден на м. декември 2021г.).

В настоящото производство от страна се претендира и неустойка за забава в размер на 1 425.17 лв. за периода 01.01.2022г.-02.10.2024г. Както се посочи, в чл. V от договора е предвидено, че ако заемната сума не бъде върната в срок, заемателят дължи неустойка за 3 забава в размер на 10% годишно за срока на закъснението. Клаузата представлява по същността си клауза за неустойка съгласно чл. 92 ЗЗД. Според тази норма, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Предвид че длъжникът не доказва да е погасил задължението на падежа чрез плащане или по друг начин, същият е изпаднал в забава и дължи уговорената неустойка. Съдът намира, че същата отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и не надхвърля обичайните обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, доколкото се равнява на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължима при всяко забавено парично задължение, когато няма друга уговорка. При изчисление на неустойката на основание чл. 162 ГПК, с помощта на общодостъпен интернет калкулатор, същата възлиза на претендираната сума от 1 405,64лв.