Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1316 от 14.10.2020, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1687/2020
Вид
Решение № 1316
Подписан
14.10.2020
В сила
07.04.2021
Състав
РУМЕН НИКОЛОВ ЙОСИФОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№:1316 14.10.2020г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав

На шести октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен

Йосифов

Секретар: Сийка

Хардалова

Прокурор: като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело

№ 1687 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Масив Динамик-2012“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес управление: гр.Бургас, ж.к.Славейков, бл.55, вх.И, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Марио Павлов Кръстев, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-70-0357726/03.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), потвърдена с решение № ГДФК-68/22.07.2020г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – пицария Бонисимо, находящ се в гр.Бургас, ул.Св.Св.Кирил и Методий №51, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се счита, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се нейната отмяна. Изложени са възражения, като е акцентирано на неточната правна квалификация изразяваща се в посочването на множество приложими норми. Също и на издаването на процесната заповед преди акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП), поради което дружеството не е могло да се възползва от правната възможност на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че в заповедта не била посочена точно коя от предпоставките за налагане на мярката е имал предвид административния орган и с какво извършването на търговската дейност би застрашило фиска. Счита заповедта за немотивирана, тъй като в нея липсват конкретни фактически основания за налагането на мярката, а се съдържа единствено бланкетни фрази, които нямат отношение към конкретното нарушение. Липсват мотиви и за продължителността на срока. Намира също, че наложената мярка не съответства на целта на закона и ще нанесе значителни вреди на дружеството. Пред съда дружеството-жалбоподател не изпраща представител, не ангажира доказателства и не прави искания.

Ответната страна – началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната преписка за издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения юрисконсулт Д.И.-К. пред съда, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на оспорената заповед.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Административното производство по издаване на обжалваната заповед е започнало по повод извършена проверка на 28.06.2020г., в 13:30 часа в обект – пицария Бонисимо, находящ се в гр.Бургас, ул.Св.Св.Кирил и Методий №51, стопанисван от дружеството-жалбоподател.

За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 035776/28.06.2020г.

В него е отразено, че при извършена в 13:20 часа контролна покупка на храна и напитки – пица, паста, кока кола, айран и кафе, на стойност 21,40 лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, не била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Сумата по покупката била заплатена от инспектора по приходите Димитър Иванов Желев, а плащането, прието от служителя в дружеството Соня Миткова Христова, ЕГН-**********, на длъжност сервитьор. След легитимацията на контролните органи бил отпечатан дневен финансов отчет от фискалното устройство, видно от който посочената продажба не била отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален бон. С протокола за проверка представляващият дружеството бил поканен да се яви на 08.07.2020г. в ТД на НАП-Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

За констатираното неиздаване на фискален бон срещу дружеството-жалбоподател впоследствие бил съставен и АУАН № F557939 от 08.07.2020г., с което същото било квалифицирано по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За разлика в касовата наличност бил съставен АУАН № F557932 от 08.07.2020г., квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Въз основа на констатациите в протокола, преди съставянето на двата акта, административният орган – ответник в настоящото производство, издал заповед № ФК-70-0357726/03.07.2020г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Масив Динамик-2012“ООД търговски обект – пицария Бонисимо, находящ се в гр.Бургас, ул.Св.Св.Кирил и Методий №51 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Освен на неиздаването на касов бон, при определянето на продължителността на мярката органът се позовал на установеното при проверката от контролните органите, че дружеството имало средно-дневен оборот от 289,62 лева, наличие на непогасени публични задължения в размер на 9579,44 лева към 30.06.2020г. Посочени са декларираните финансови резултати от дейността на дружеството: за 2019г. и 2018г. – 0,00 лева и за 2017г. – 473,48 лева, които са намерени за нереално ниски предвид местонахождението на обекта на оживена улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти от този вид дейност. Направен е извод, че създадената организация на работа в обекта, позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, което води но невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Според органа това обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

По делото наред с цитирания протокол за проверката, са представени извършените отчет на касовия апарат, справки за регистрираните данни за апарата, декларираните финансови резултати на дружеството, справки за задълженията на дружеството-жалбоподател и двата издадени при проверката акта.

Първо „Масив

Динамик-2012“ООД е оспорило процесната заповед по административен ред пред директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с решение № ГДФК-68/22.07.2020г. е отхвърлил жалбата. Горестоящият орган е обсъдил установената при проверката фактическа обстановка, констатирал е, че процесната заповед е издадена в предвидената форма, от компетентен орган, който е действал в условията на обвързана компетентност. Намерил е за доказано, че за контролната покупка не бил издаден фискален бон, поради което атакуваната пред него заповед е преценена като законосъобразна и целесъобразна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок (решението на горестоящия орган е връчено на 05.08.2020г. като жалбата е подадена на 17.08.2020г.), срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед №

ФК-70-0357726/03.07.2020г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.

(л.43) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС, поради което заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да издаде такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с неиздаването на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от данъчно облагане.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта работещата в него Соня Христова от името на търговеца е бездействала правнорелевантно, като не е издала касов бон за извършеното плащане от контролните органи на стойност 21,40 лева. Този факт се установява от изготвения протокол за проверката и не се оборва от жалбоподателя.

При това положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.

Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената заповед № ФК-70-0357726/03.07.2020г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката протокол за нея, а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. Неиздаването на фискален бон, установените при проверката ниски дневни обороти, съпоставени с факта на наличието на касова разлика и непогасени значителни публични задължения, правилно е оценено като индиция за трайно отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби чрез фискалното устройство в обекта. Посочено е също, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен с извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване и преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. Целта на наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, а целените резултати – правилно отчитане на оборотите от продажби и недопускане на вреда за фиска.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им. Поради това възражението на жалбоподателя за посочването на множество приложими норми се отчита като неотговарящо на установените факти.

Липсата на съставен акт и издадено наказателно постановление към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете производства – административното по ПАМ и административно-наказателното. Взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС, предвиждащ че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“. Тази обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност и е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.