Решение № 884 от 01.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300503144 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Д. С. чрез адв. Б.

М., против решение №4074 от 12.10.2023 г., постановено по гр.дело №16906/2022 г. на ПдРС, І гр. състав, с което е осъден И. Д. С. по предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, да върне на Д. А. Т. сумата от 1350 британски лири, представляваща заплатената от ищеца стойност на поръчан смесител марка Grohe, модел Blue Home Duo от неръждаема стомана, с номенклатурен номер на търговец – 31455DС0, поради разваляне на неформален договор за поръчка, сключен на 17.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на входиране на исковата молба в съда – 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в исковото производство в размер на 1092 лв., като е посочена и банковата сметка.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че решението е постановено, въпреки възражението за изтекла давност. Излагат се и подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, претендира се и присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като 1 се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Цитира се съдебна практика, като се претендират и разноски. Не се правят доказателствени искания.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

С оглед наведените във въззивната жалба съображения, следва да се отбележи и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Д. А. Т. против И. Д. С. за осъждането му да заплати сумата от 1350 британски лири, представляваща заплатената от ищеца стойност на поръчан смесител марка Grohe, модел Blue Home Duo от неръждаема стомана, с номенклатурен номер на търговец – 31455DС0, която предвид развалянето на договора поради неизпълнение следва да му бъде върната обратно.

Претендира законна лихва и разноски. Излагат се твърдения за сключен неформален договор за доставка на смесител марка Grohe, модел Blue Home Duo от неръждаема стомана, с номенклатурен номер на търговец – 31455DС0 на стойност 1350 британски лири, която сума била преведена от ищеца на ответника, чрез системата PAY Рall, по посочен от ответника акаунт във водена между страните ел. кореспонденция. През пролетта на 2018 година продуктът бил доставен, като се оказало, че същият няма нищо общо със заявения - нито бил смесител, нито бил поръчания модел смесител. Ищецът веднага уведомил ответника за сгрешената доставка, върнал му погрешно доставения продукт и го поканил да му достави нов, съответстващ на заявката, което ответникът не направил, след което ищецът развалил договора и поискал връщането на сумата.

2

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Отрича да е получил по сметката си сумата от 1350 британски лири за доставка на смесител, отрича между страните да е имало уговорка за доставка на смесител марка Grohe, модел Blue Home Duo от неръждаема стомана, с номенклатурен номер на търговец – 31455DС0, твърди да е имало уговорка за доставка на смесител марка Grohe. Не отрича, че смесителят му е върнат, но при опит да го върне в магазина, откъдето бил закупен, последвал отказ, тъй като било установено, че смесителят е бил монтиран, а след това демонтиран.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Във въззивната жалба не са наведени доводи за неправилно установени факти, като въззивната инстанция е обвързана с приетата фактическа обстановка, която е и правилно възприета. Оспорват се изводите на съда въз основа на посочените от него факти.

Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че между страните не е сключен договор. Между тях е постигнато съгласие за сключване на договор за поръчка, като въззиваемият е възложил и въззивникът е приел да достави смесител марка Grohe, модел Blue Home Duo, с номенклатурен номер на търговец – 31455DС0, което се установява и от приложената кореспонденция. В случая не се твърди, а и съдът не е приел, че се касае за търговска сделка. В изпълнение на задължението си по договора, въззиваемият е заплатил цената на вещта, като въззивникът е следвало да закупи и достави конкретната стока. Доставената обаче не е отговаряла на заявената, като е върната.

Не отговаря на обективната истина и на доказателствата по делото, че на жалбоподателя е посочена единствено марката на вещта, тъй като в приложената кореспонденция изрично е посочен и модел на същата, като доставената вещ е от съвсем различен модел. Не отговаря на действителността и твърдението, че смесителят е бил монтиран и демонтиран, поради което и не е приет в търговския обект за връщане. Налице е противоречие в тезата на страната, която твърди, че не е имала задължение за връщане, а същевременно, че е опитала да върне смесителя. Експертизата е категорична, че не се установяват следи от монтаж и демонтаж.

Не се възприемат и твърденията, че ответникът не може да носи отговорност при обстоятелствата, при които е поел ангажимента, както и, че по делото няма доказателства за неизпълнение. Експертът е категоричен, че доставеното не може да се използва по предназначение поради неокомплектованост на стоката – липсват филтър и бутилка за въглероден двуокис. Не е спорно и, че още след установяване на разликата вещта е върната на бащата на жалбоподателя и се намира при него и до момента. В този смисъл не се възприема и твърдението, че не може да се върне от жалбоподателя нещо, което не е у него.

Ето защо, доколкото се касае за пълно неизпълнение на договор за 3 поръчка, развален от въззиваемата страна, всяка от страните дължи връщане на това, което е получила. В изпълнение на това въззиваемият е върнал доставения смесител, който не е отговарял на заявеното, но жалбоподателят не е изпълнил задължението си за връщане на получената от него сума по разваления договор, която се явява получена на отпаднало основание.

Както правилно е приел и състава на районния съд, не е установено по делото изявление на ищеца за разваляне на договора. Предмет на делото е връщане на даденото по договора, а не – заплащане на обезщетение. Същото се погасява с общата петгодишна давност, както е посочил и районния съд, а не – с тригодишна, както се твърди. Освен това, дори и да не се приеме, че петгодишната давност тече от изявлението за разваляне, то и от момента на сключване на договора до предявяване на иска отново не е изтекъл период от пет години. Ето защо възражението за давност е неоснователно.

Въз основа на гореизложеното жалбата е неоснователна, а решението на първостепенния съд – правилно и законосъобразно в атакуваната му част, като следва да се потвърди.

Разноски са поискани от страните, но, с оглед изхода на делото, следва да се присъдят единствено на въззиваемата страна съгласно списъка по чл.80 от ГПК в размер на 724.80 лв. за адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е заплатено по банков път.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №4074 от 12.10.2023 г., постановено по гражданско дело №16906/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, І граждански състав.

ОСЪЖДА И. Д. С. от град ************, ЕГН **********, да заплати на Д. А. Т. от град ************, ЕГН **********, сумата от 724.80 (седемстотин двадесет и четири лв. и осемдесет ст.) лева разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4