Решение № 268 от 01.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Плевен, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. П. при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. П. Административно наказателно дело № 20264430201007 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от П. С. С., ЕГН ********** от *** чрез адв. М. Р. от *** против НП № 26-0257-000106/20.04.2026г. на *** в ОДМВР-Плевен, РУДолни Дъбник, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание: глоба в размер на 1533,88 евро (3000,01 лева). Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – *** в ОДМВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

1

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПО

СЪЩЕСТВО,

СЪЩАТА

СЕ

ЯВЯВА

На 26.03.2026г. в 11:36 часа длъжностни лица при РУ-Долни Дъбник – свидетелите Р. Р. Ж., Д. М. П. и Г. Н. Д. – констатирали, че жалбоподателят П.

С. С., като водач управлява товарен автомобил марка „МАН“, модел „***“ /вид ППС: влекач/ с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, модел „***“ с рег. № *** и движейки се в с. Садовец, на ***, с посока на движение към центъра на селото, извършва следното: Управлява горепосоченото МПС като навлиза след пътен знак, който забранява навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.

За констатираното нарушение бил съставен в присъствието на водача АУАН Серия „GА“ № 4315016/26.03.2026 г., с който му вменили нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, без да изложи възражения по него.

Въз основа на съставения АУАН, на 20.04.2026г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание: глоба в размер на 1533,88 евро (3000,01 лева).

Горната фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите Р. Р. Ж., Д. М. П. и Г. Н. Д., ценени от съда като обективни и логични, както и от писмените доказателства по делото, а именно: НП № 260257-000106/20.04.2026г. на *** в ОДМВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник /л.14/; съставения АУАН Серия „GА“ № 4315016/26.03.2026 г. /л.15/; справка за нарушител/водач /л.16-20/ и заповед на АНО на л.21-23 от делото.

АУАН И НП СА ИЗДАДЕНИ ПРИ СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА

ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА И МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН, КАТО

СЪОБРАЖЕНИЯТА НА СЪДА СА СЛЕДНИТЕ:

От приложените по делото АУАН и наказателно постановление се 2 установява, че на жалбоподателя е вменено нарушение, изразяващо се в това, че на 26.03.2026 г. управлявал товарен автомобил в ***, като навлязъл след пътен знак, забраняващ навлизането на пътни превозни средства с размери, маса или натоварване на ос над означените. В наказателното постановление е прието, че с това водачът е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. За установяване на твърдяното нарушение в съдебното производство бяха разпитани актосъставителят Р. Ж. и свидетелите Д. П. и Г. Д.. От показанията на актосъставителя Ж. се установява единствено, че същият е участвал в проверка на товарния автомобил и е съставил АУАН. Показанията му обаче не установяват по категоричен начин самото изпълнително деяние, вменено на жалбоподателя. Свидетелят заявява, че не си спомня конкретно всички обстоятелства по случая, а възпроизвежда основно съдържанието на съставения от него акт. В хода на разпита той сочи, че нарушението касаело пътен знак за забрана за движение на автомобили над 12 тона, но при въпросите на съда и защитата се установява, че в АУАН и НП не е отразено ясно къде точно се намира този знак, на кой път е поставен, какъв е неговият обхват на действие и по какъв начин жалбоподателят е преминал след него.

Съществено значение има обстоятелството, че актосъставителят фактически разграничава мястото на проверката от мястото, на което според него е извършено нарушението. От показанията му се установява, че товарният автомобил е бил спрян и проверен в с. Садовец, на ул. „Захари Стоянов“, но пътният знак, чието действие се твърди да е нарушено, не се е намирал на това място, нито непосредствено преди него. Свидетелят посочва, че знакът се намирал значително по-рано по маршрута, като в различни моменти от разпита сочи различни ориентири – пътен възел, път I-3, отклонение към друг пътен участък, посока към автомагистрала „Хемус“ и други. Това създава съществена неяснота относно точната локализация на знака и съответно мястото на твърдяното нарушение.

Съдът отчита, че административнонаказателната отговорност не може да се ангажира въз основа на приблизителни географски ориентири и предположения относно маршрута на движение. Когато на водач се вменява нарушение, изразяващо се в навлизане след забранителен пътен знак, следва да бъде безспорно установено както къде се намира този знак, така и че водачът действително е преминал покрай него и е навлязъл в участъка, за който забраната действа. В конкретния случай тези обстоятелства не са доказани по несъмнен начин. От 3 особено значение е и признанието на актосъставителя, че той лично не е възприел преминаването на процесния товарен автомобил покрай забраняващия знак. Изводът, че водачът е преминал след знака, е направен въз основа на предположение за маршрута, по който автомобилът е достигнал до мястото на проверката. Това обаче не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателна отговорност. В административнонаказателното производство, както и в наказателния процес, нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага от последващото местонахождение на превозното средство. Показанията на свидетелката П. също не установяват съставомерното поведение. От тях се установява, че тя е участвала в проверката, но няма преки възприятия относно преминаването на жалбоподателя покрай конкретния пътен знак. Свидетелката не посочва точното местоположение на знака и не заявява, че го е възприела лично във връзка с конкретния случай. Напротив, от показанията се извежда, че знанието относно съществуването на такъв знак е общо, а не резултат от лично възприемане на нарушението. Тя също не може да установи по какъв маршрут се е движил жалбоподателят преди проверката и дали действително е преминал през участък, в който е въведена забраната. Свидетелят Д. също не е очевидец на самото преминаване на автомобила покрай знака. Неговите показания потвърждават единствено извършването на проверка на товарния автомобил в с. Садовец. И този свидетел не установява с преки възприятия факта на навлизане след забраняващ знак. Показанията му не отстраняват противоречията относно местоположението на знака, нито доказват, че жалбоподателят не е могъл да достигне до мястото на проверката по друг маршрут. При така събраните гласни доказателства съдът намира, че не е доказано по несъмнен начин жалбоподателят да е осъществил вмененото му нарушение. Свидетелите установяват проверката на товарния автомобил в с.

Садовец, но не и преминаването му след конкретен забранителен пътен знак.

А тези два факта не следват непременно един от друг. Наличието на товарен автомобил в населеното място не доказва автоматично, че водачът е преминал след знак В18 или друг забранителен знак, още повече когато по делото се установява, че съществуват различни възможни маршрути за достигане до мястото на проверката.

На следващо място съдът намира, че наказателното постановление страда и от съществени процесуални нарушения, които самостоятелно 4 обуславят неговата отмяна. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Това изискване не е формално. То гарантира правото на защита на наказаното лице, което следва да разбере точно за какво поведение е санкционирано, за да може ефективно да организира защитата си. В случая описанието на нарушението е непълно и неясно. В АУАН и НП е посочено, че водачът е навлязъл след знак, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Това описание възпроизвежда общо съдържанието на група забранителни пътни знаци, но не индивидуализира ясно конкретното ограничение. Не е посочено какъв точно е знакът, каква забрана е била обозначена върху него, дали забраната е за обща маса, за натоварване на ос, за височина, широчина или друга характеристика. Липсва яснота кое конкретно качество на управляваното превозно средство е било в противоречие с въведената забрана.

Това е съществено, тъй като различните забранителни знаци въвеждат различни по съдържание ограничения. За да се приеме, че водачът е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, следва да се установи конкретното правило за движение, въведено с конкретен пътен знак. Не е достатъчно общо да се посочи, че е имало знак, забраняващ движение на определени превозни средства. Следва да е ясно какво точно е било забранено и поради коя характеристика на процесния автомобил водачът е попадал в обхвата на забраната. На следващо място, не е индивидуализирано точно мястото на извършване на нарушението.

В АУАН и НП като място е посочено ***. От показанията на актосъставителя обаче се установява, че това е мястото, на което автомобилът е бил спрян и проверен, а не мястото, където се е намирал забранителният знак и където според административнонаказващия орган е осъществено навлизането след него. Тази разлика е съществена. При нарушение, изразяващо се в навлизане след пътен знак, мястото на нарушението е мястото на преминаване покрай знака и навлизане в забранения участък, а не всяко последващо място, на което превозното средство е установено. Посочването на мястото на проверката вместо мястото на нарушението ограничава правото на защита на жалбоподателя. Наказаното лице не може да разбере с нужната точност къде се твърди, че е нарушило правилата за движение, от кой пътен участък е навлязло, след кой знак – с какво съдържание и при каква пътна организация.

5

Това препятства възможността му да противопостави конкретни възражения относно маршрута, наличието или липсата на знак, видимостта, обхвата на действие на знака и възможните алтернативни пътища. Съдът не може да санира тази непълнота чрез събраните в съдебно заседание свидетелски показания. Точно обратното - предметът на административнонаказателното обвинение се очертава от АУАН и наказателното постановление, а противоречията се задълбочават след проведените разпити. Тук следва да се посочи, че съдебното производство не служи за допълване на липсващи фактически елементи от обвинението, нито за заместване на неясното описание в наказателното постановление с последващи уточнения на свидетелите. Когато в самото наказателно постановление липсва точна индивидуализация на мястото, знака и въведеното ограничение, това представлява съществено процесуално нарушение. А неяснотата в описанието на нарушението има значение и за правилното приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка. За да бъде приложена тази норма като нарушена, трябва да бъде установено конкретното правило за поведение, въведено с конкретен пътен знак. В случая такова конкретно правило не е надлежно индивидуализирано нито в наказателното постановление, нито чрез доказателствата по делото. Не е доказано и, че процесното превозно средство действително се е намирало в обхвата на забраната. В наказателното постановление не е направен ясен и конкретен анализ каква е допустимата максимална маса или друга относима характеристика на автомобила и как същата се съотнася към обозначеното върху знака ограничение. А самото твърдение, че става дума за товарен автомобил, не е достатъчно, защото административнонаказващият орган следва да докаже всички обективни признаци на нарушението, включително, че превозното средство е било от категорията, за която забраната е въведена.