Решение № 2268 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2268 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело №

20221110124954 по описа за 2022 година и взе предвид следното:

Производството е по предявени по реда на чл. 422 ГПК от “............ “ АД срещу С. П. Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване, че ответника дължи на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта № 000СС-R-020122/21.02.2011г., ведно със законна лихва от 17.09.2019г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 6024,78 лв. за периода 08.05.2012г.-19.08.2014г., наказателна лихва в размер на 20896,30 лв. за периода 19.08.2014г.-29.08.2019г., законна лихва в размер на 35 лв. за периода 30.08.2019г.-16.09.2019г., годишна такса за поддръжка в размер на 117 лв., разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 60 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 53220/2019г. по описа на СРС, 71 състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка 000СС-R-020122/21.02.2011г., по силата на който от банката е предоставен на кредитополучателя кредит овърдрафт в размер на 7000 лв., който е усвоен. Според условията на договора годишната лихва е в размер на приложимия към датата на начисляване БЛПкк за български лева или 7,73 % годишно към датата на сключване на договора, увеличен с надбавка в размер съгласно тарифата на банката. Към датата на сключване на договора годишната лихва е БЛПкк плюс надбавка от 10,91 пункта - за дебитни салда в резултат ПОС-транспакции и БЛПкк плюс надбавка от 12,71 пункта - за всички останали дебитни салда. Поддържа, че в условията на договора е предвидена и наказателна лихва при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, на минималнната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредит. Твърди, че от страна на ответника е налице погасяване, но считано от 24.04.2012г. кредитът е в просрочие или към 16.09.2019г.- общо 2702 дни. Поддържа, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, за което на ответницата е изпратена покана. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва усвояването на целия кредит, като твърди, че е погасила голяма част от него. Поддържа, че след 21.04.2012г. банката е начислявала лихви и не е налице ползване на кредита. Навежда доводи за нищожност на клаузите по т.8 и т.11 от ОУ поради 1 противоречието им със закона, а именно незаконосъобразно начислени лихви върху лихви.

Поддържа, ч е е налице нищожност на целия договор предвид наличието на неравноправни клаузи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на 25.04.2017г., доколкото изискуемостта е настъпила на 24.04.2012г. Оспорва исковете по размер. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

С определение от 06.12.2022г. по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между тях е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка 000СС-R-020122/21.02.2011г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените от страните доводи и възражения:

Безспорно е в настоящото производство, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 21.02.2011 г. е бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000СС-R-020122, по силата на който ищеца е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт в размер на 7000 лв., със срок на ползване до 21.02.2013г. и автоматично подновяване при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa /които са приети от ответника/, който кредитополучателят се задължил да върне по договорения в общите условия и в договора начин /т. 5/ – всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, като съгласно глава I, т. 1, б. „о ” от Общите условия, за дата на падежа се считало всяко 5-то число от месеца /при отчетен период от 20-то число на месеца до 19-то число на следващия месец/, съответно всяко 25-то число от месеца /при отчетен период от 10-то число на месеца до 9-то чесло на следващия месец/, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден, като внася по сметката минималната погасителна вноска в размер от по 3% от цялата дължима сума за лихви такси и главница, /но не по-малко от 10 лв.

Съгласно т. 7 и т. 8 от договора, за използвания овърдрафт кредитополучателя ползвал гратисен период от 45 дни и ако до датата на падежа бил погасил изцяло дебитното салдо по сметката, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислявала лихва върху дебитното салдо, а при непогасяване на посочената дата, кредитополучателят /титулярът/ заплащал на банката и годишен лихвен процент в размер съответно в размер на БЛПкк за български левове, който към датата на сключване на договора е 7,73 %, увеличен с надбавка от 10,91 пункта върху дебитни салда, които са от плащания с ПОС терминал и с надбавка от 12,71 пункта за всички останали дебитни салда.

В т. 9 от договора, идентичен на т. 11.1. от ОУ към договора е предвидена наказателна лихва при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска в размер на договорната лихва плюс наказателна надбавка от 10,2 пункта. В т. 8.1.4 от ОУ към кредита е посочено, че банката капитализира начислените лихви и такси чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, като е предвидено банката да служебно да задължава разплащателната сметка на кредитополучателя за събирането на сумите за двете лихви.

С покана, връчена на ответника на 05.04.2019г. ищецът го уведомил, че е в неизпълнение на процесния договор, като го поканил в 7-дневен срок от получаването на поканата да погаси всички свои изискуеми задължения и го предупредил, че при бездействие ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в производството съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на усвоения от ответника кредит за периода 21.02.2011г. – 24.04.2012г. възлиза на 6870 лв. – последното теглене е осъществено на 24.04.2012 г. През периода 02.03.2011 г. - 06.04.2012 г. ответникът извършил плащания в общ размер от 3893,34 лв., с които били погасени задължения за такси, лихви и главница по процесния кредит. Според вещото лице дългът на ответника към 17.09.2019 г. /датата на подаване на 2 заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ възлизал 7000 лв. – главница, 16820,64 лв. – възнаградителна лихва за периода 19.05.2012г. – 29.08.2019г., 9091,68 лв. – наказателна лихва за периода 08.05.2012г. – 19.12.2016г. и 118,19 лв. – неплатени такси за поддръжка на карта за периода 24.04.2012 г. – 19.02.2015г.

Не се спори също така, че на 19.12.2019 г. бил сключен договор за цесия, по силата на който ищеца прехвърлил на „С.Г.Груп“ ЕАД вземанията си към длъжниците по договори за кредит, посочени в приложение № 1 към договора, ведно с привилегиите и обезпеченията, в т.ч. тези по процесния договор.

По наведените от ответника възражения:

Договорът за потребителски кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП , обн. в ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. Като такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, той попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143 - чл. 146 от ЗЗП /по арг. от чл. 144 от ЗЗП , уреждащ изключенията, при които е неприложимо правилото за приемане за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/. Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 21.02.2011 г., по време на действието на горепосочения ЗЗП, приложим към процесното правоотношение и инкорпорирал нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Към този момент действа и Законът за потребителския кредит /ЗПК/, обн. в ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, измежду които: т. 10 - при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание и т. 12 - при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП , неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата-предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП /. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно. В чл. 144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 от ЗЗП , са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 от ЗЗП , нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар/, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в 3 договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП , като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП .

При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП , отчитайки и целта на закона, следва да се приеме че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия /ОУ/; 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора- тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3)методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ /чл. 144, ал. 4 от ЗЗП /, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва- ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП .