Решение № 12679 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12679 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110122853 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба от Е С в сграда на адрес: гр. Перник, кв. Изток, ул. ..... представлявани от председателя на Управителния съвет на ЕС Н С Д срещу „В М ЕООД, ЕИК ....., гр. София, бул. „.........., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.365 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца за сумата от 1931,10 лв., представляваща събрани вноски за фонд „Е С“ (1321,74 лв.) и за фонд „Ремонт и обновяване“ (609,36 лв.), ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба (27.04.2023 г.) до окончателното й изплащане.

Ищците твърдят, че са сключили с ответника договор за услуга № 2007/15.12.2019 г., по който ответникът се задължил да извършва услугата „професионален домоуправител“ срещу месечно възнаграждение в размер на 108 лв., със срок на действие от две години, като същият не е бил продължаван. Поддържат, че в изпълнение на задълженията си по договора ответникът събирал и съхранявал вноски за фонд „Е С“ и фонд „Ремонт и обновяване“, включително в периода след изтичане на срока на договора.

Твърдят, че на общо събрание на ЕС от 10.10.2022 г., свикано от собствениците на самостоятелни обекти, имащи най-малко 20 % дял от общите части в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 4 ЗУЕС, било прието решение сключеният между страните договор за услуга да бъде 1 прекратен, както и да бъдат изискани документите и паричните средства на ЕС, които се намирали при ответника, възлизащи към 21.11.2022 г. на сумата от 1931,10 лв., от които: сумата от 1321,74 лв. събрани вноски за фонд „Е С“ и сумата от 609,36 лв. събрани вноски за фонд „Ремонт и обновяване“.

Поддържат, че са изпратили до ответника едностранно писмено предизвестие, получено от последния на 18.10.2022 г., като считано от изтичане на предвидения 30-дневен срок (19.11.2022 г.) договорът между страните бил прекратен, но ответникът продължавал и към настоящия момент да задържа посочените суми, които бил длъжен да отчете на ЕС.

Ответникът заявява искане за сключване на споразумение с ищците при приспадане на задълженията към него за незаплатени вноски от отделни етажни собственици. По същество оспорва предявения иск, като признава наличието на облигационно отношение между страните по договор за услуга № 2007/15.12.2019 г., но счита, че е изправна страна по договора и същият не е прекратен, тъй като изпратеното предизвестие не било валидно – проведеното ОС на ЕС от 10.10.2022 г. било незаконосъобразно, тъй като не било свикано от управителя на ЕС към онзи момент – ответното дружество.

Твърди, че след като не е приел отправеното предизвестие за валидно, ответникът е продължил да изпълнява задълженията си по договора, като е свикал няколко последователни ОС за приемане на валидни решения относно управителя на ЕС, но същите не са били проведени поради липса на кворум.

Оспорва да е уведомен извънсъдебно за претендираните от ищците вземания, като намира, че уговореното по договора възнаграждение не подлежи на връщане, с оглед реалното осъществяване на поетите от ответника договорни задължения, а и към настоящия момент бил налице дефицит в касата на процесната ЕС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците поддържа иска. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Ищците уточняват в о.с.з. от 23.01.2024 г. че претендират сумите на отпаднало основание – вследствие на прекратен договор (л.155 от делото, том I). В последното о.с.з. уточнява поредността на исковете, като счита, главния на отпаднало основание, следващите без основание и неосъществено основание (л.821, том IV от делото). Уточнява, че договорът е прекратен, поради изтичане на срока му и след провеждане на ново събрание, според което етажните собствениците са решили ответникът да не бъде професионален домоуправител (л.822, том IV от делото). Въпреки уточнението съдът приема, че правната квалификация на иска е с правна квалификация чл.365 ЗЗД вр. чл.284, ал.2 ЗЗД. Това е така, тъй като страните се позовават на прекратен договор, а в чл.7 от договора съществува клауза, която регулира отношения за връщане на предмети и суми по повод прекратен договор. Следователно страните са се договорили по какъв начин да подлежи реституцията, ако договорът бъде прекратен.

Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните са сключили договор за професионален управител на 15.12.2019 г. Срокът на договора е бил 2 години от датата от неговото подписване. Срещу определено възнаграждение ответникът се е задължил да изпълнява функциите на професионален домоуправител на Е С на ищците (л.14-15 от делото).

Не се спори, че за този период, ищците са заплащали необходимите такси и възнаграждение към ответника чрез заплащане по банков път или easy pay.

Не се спори, че ищците са искали да се свика общото събрание, като изпратили уведомление до ответника (л.16-26 от делото).

Не е спорно, че на 10.10.2022 г. е проведено общо събрание от ищците за прекратяване на договора с ответника (л.27-37 от делото) Спорно остава дали договорът е прекратен, проведено ли е законосъобразно общо събрание, колко са дължимите суми.

Към момента на подписване на договора 15.12.2019 г. е била в сила разпоредбата на чл. 19. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.), ал.8 ЗУЕС, съгласно която по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на Е С, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на 3 физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на Е С, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години.

Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.

Съдът приема, че тази разпоредба от чл.19, ал.8 ЗУЕС, е императивна, тъй като договорът е потребителски и следва да се тълкува в полза на послабата страна (Определение № 60132 от 29.06.2021 г. по т. д. № 1835/2020 г. по описа на I търг. отделение на ВКС, Решение от 27.10.2022 г. по дело С- 485/21 г. на СЕС).

След като законодателят е въвел изискване срокът да е две години и намалява действието на сключени договор за над 2 години до нормативно установените от 2 години, съдът приема, че волята на законодателят, е била, че по силата на закона ex lege договорът за прекратява с изтичане на срока.

Следователно с изтичане на договора, същият се прекратява автоматично, тъй като е срочен, на основание чл.19, ал.8 ЗУЕС. В този смисъл процесният договор е прекратен по силата на закона (еx lege) на 15.12.2021 г. След тази дата договорът е бил прекратен. От тази дата ответникът дължи всичко, което е получил – без възнаграждението, на основание чл.7 от договора. В този смисъл са Решение № 12353 от 7.11.2022 г. на СРС по гр. д. № 45354/2021 г. и Решение № 4876 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10333/2021 г.

Спорен остава въпросът какво е положението след прекратяването на този договор. Може ли същият да продължи да действия при конклудентни действия от страна на страните. Може ли същият да бъде продължен без сключен договор.

На първо място, разпоредбата на чл.19, ал.8 ЗУЕС следва да се тълкува стеснително, тъй като защитава потребители. В този смисъл, ако волята на законодателя е била договорът да бъде автоматично продължен при условие, че страните продължават на изпълняват престациите по него и без противопоставяне, то следваше да го включи, както е по чл.236 ЗЗД. В процесния случай става въпрос за договор за поръчка, който се прекратява при условията на чл.287 ЗЗД или с уговореното. Не са налице условията на чл.287 ЗЗД, поради което следва да се зачете срокът на действие на договора, а именно две години. Освен това чл.19, ал.8 ЗУЕС изисква специален ред за приемане, сключване и представителство. Налице е сложен фактически състав за този договор - предварително разрешение на законов орган – общо събрание, упълномощаване и завършва със сключване на договор. След като нормативната уредба е толкова детайлна по отношение на етапите, то няма 4 законово основание да се приеме, че договорът продължава да действа след изтичане на срока. За този договор е необходимо (продължава без противопоставяне) ново решение на решаващия орган, което при конклудентните действия липсва. Ето защо липсата на ново решение възпрепятства автоматичното продължаване на стария договор.

Следователно, договорът по чл.19, ал.8 ЗУЕС не подновява и не продължава автоматично своето действие за нови две години или за друг срок. С изтичане на срока по чл.19, ал.8 ЗУЕС или с уговорения в договора срок, същият се прекратява по силата на закона ex lege.

От датата на прекратяване на договора, изпълнителят на поръчката дължи връщане на полученото на отпаднало основание – чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Отношенията се развиват на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Налице е реституция на възложителя, доколкото договорът прекратен с изтичане на срока.

Ако действията продължат да се развиват в период, след изтичане на срока по договор, при липса на решение на ОС и сключен нов договор, то взаимоотношенията, би следвало да се развиват на плоскостта на водене на чужда работа без пълномощие (чл.60-62 ЗЗД), но тези правила регулират задължения на заинтересуваният за заплащане на възнаграждение и разходи към управителя на работа, но не и връщане на полученото от управителя.

Следователно полученото от управителя за сметка на лицето ще се уредят отново на плоскостта на неоснователното обогатяване – чл.55-59 ЗЗЗ. И тази конструкция търпи критика, с оглед защита на потребителите. Това е така, тъй като винаги с продължаване на действията по договора по чл.19 ЗУЕС, след изтичане на неговия срок, ще се стигне до възнаграждение на професионалния домоуправител, на основание извъндоговорна отговорност – гестия. Същата ще бъде равна по размер на обичайното възнаграждение, т.е. при договори за този вид работа. Но, волята на законодателя е, че това възнаграждение се дължи само за 2 години, на основание договорна отговорност. Използването на института на гестията спрямо собствениците на апартаменти ще създаде неравноправно упражнява на права и заобикаляне на закона. Въпреки това, предмет на настоящото дело не е възнаграждението на професионалния домоуправител за срока след прекратяване на договора.