Решение № 1789 от 07.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1789 гр. Варна, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20223110100147 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от ****, БУЛСТАТ: ****, административен адрес: гр. Варна, бул. „****" № 43,представлявана от Кмета на **** ****, против Р. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адреси: гр. Варна, „Вилна Зона" ул. 13 № 15 за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик ищецът **** е собственик на ПИ с идентификатор **** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, административен район Приморски, одобрени по силата на Заповед № **** на ИД на АГКК, с последващо изменение на КККР, засягащо поземления имот съгласно Заповед № **** на Началник на СГКК-гр. Варна, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 11.12.2020г., целия с площ 132 кв.м.; Адрес на поземления имот: гр. Варна, район Приморски, п.к. 9000, ул. ****; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: За алея, Предходен идентификатор: Няма; Номер по предходен план: 1228; При съседи: ****, ****, ****, ****, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се излага, че със Заповед № **** на Началник на СГКК-гр. Варна, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, чл. 62, ал. 5 от наредба № 3 от 28.05.2005г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/отм., ДВ, бр. 4 от 13.01.2017г., в сила от 13.01.2017г./ във връзка със нарочни заявления подадени от **** и Р. Г. К. е 1 одобрено изменението на КККР на гр. Варна, административен район Приморски, представляващо отразяване съществуващ път между поземлени имоти **** и ****, одобрен със Заповед № **** на Кмета на ****, състоящо се в: Нанасяне на нови обекти в КККР. Твърди се, че по отн. поземлен имот с идентификатор ****, площ 132 кв.м., начин на трайно ползване: алея, няма данни за собственост; Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР:

Поземлен имот с идентификатор ****.

Твърди се, че по силата на Решение от 24.06.1991г. по гр. дело № 539/1989г. на ВРС, XII състав, на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК/отм./ е поставен в дял на Р.Г. К. като жилищен имот недвижим имот във вилната зона на гр. Варна с пространство 1240 кв.м., съставляващ парцел ****, **** в кв. 29 по плана на зоната и построената върху него двуетажна сграда на стойност 35 852 лв. Решението на ВРС е оставено в сила с Решение от 27.04.1992г. на ВОС по гр. дело № 104/1992г. С Решение №960/29.10.1993г. на ВС на РБългария, I гражданско отделение по гр. дело № 496/1993г. са оставени без уважение молбите на ****, ****, ****, **** и ****, за преглед по реда на надзора на влезлите в сила решения от 27.04.1992г. на ВОС по гр. дело № 104/92г. и решение от 24.06.1991г. на ВРС по гр. дело № 539/89г. в частите, с които делбеният имот е възложен за жилищни нужди на Р. Г.

К..Твърди се, че преди обособяването на ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор **** и ПИ с идентификатор **** - всичките индивидуализирани по КККР на гр. Варна, административен район Приморски, по предходния план са съществували парцели ****, ****, в кв. 29 по плана на Вилна зона, цялото с пространство от 1240 кв.м., на който имот е била призната за собственик Р. Г. К., въз основа на нотариален акт ****, том II, дело № 676/1995г. Твърди се, че с нотариално заверена молба, peг. № О-94Р/60/14.05.1996г. от Р. Г. К. - peг. № 16754/14.05.1996г. е отправено до **** искане да бъде допуснато изменение на РП на парцел ****A, 1228 в кв. 29 по плана на Вилна зона, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗТСУ-отм. като се обособят два реални парцела. Към молбата е приложено копие на нот. акт ****/1995г.

Твърди се, че със Заповед № **** на Кмет на **** е одобрено изменение на регулацията на парцел ****a в кв. 29 по плана на Вилна зона, като същият е разделен на два парцела с пътека 3 метра, като втория парцел е станал с № XIX-1228 и по този начин е бил осигурен транспортен достъп до този парцел.

Твърди се, че отв.Р. Г. К. е продала на 9.07.1996г./след влизане в сила на 2

Заповед № **** на **** собствения си имот: **** от кв. 29 с площ 600 кв.м. по плана на Вилна зона, като договора за покупко-продажба е обективиран в нот. ****, том, XXIII, дело 611/1996г. Твърди се, че Р. Г. К. е дарила на своята дъщеря ****-по бащино фамилно име Узунова своя собствен недвижим имот:

УПИ ****а с площ 640 кв.м., в кв. 29 по плана на Вилна зона, като договора за дарение е обективиран в нот. акт № 178, том I, peг. № 2173, дело № 178 от 17.12.2002г. Твърди се, че по силата на двете сделки - продажбата от 1996г. и дарението от 2002г., Р. Г. К. се е разпоредила с имотите, на които е била собственик и за които е притежавала документ за собственост - НА ****, том II, дело № 676/1995г., съответно ответницата по настоящия иск се е разпоредила със собствените си 1240 кв.м. - парцел VI 1228 и ****, в кв. 29 по плана на Вилна зона, гр. Варна. Твърди се, че купувачът **** през 2003г. е продал имота си - **** в кв. 29 по плана на Вилна зона, с площ 600 кв.м. на **** по силата на нот. акт № 94, том II, peг. № 3365, дело 264 от 8.07.2003г.

Твърди се, че през 2015г. по силата на Постановление за възлагане от съдебен изпълнител -**** е придобил имот с идентификатор **** по КККР на гр. Варна, с площ по скица 587 кв.м., а по документ за собственост - 600 кв.м., с номер по предходен план - УПИ XIX 1228, кв. 29.

Твърди се, във всички нотариални сделки, осъществени след издаването на Заповед № **** на Кмета на ****, касаещи собствения на заявителя ****, е изписано в документите за собственост, че граничи с път, а по-късно е посочен идентификатор на този път - ****, който съответства на пътеката обособена с въпросната заповед на Кмет на **** -с ширина 3 метра и предназначена за достъп до имот ****, със номер по предходен план XIX 1228, в кв. 29 по плана на Вилна зона, гр. Варна.

Твърди се, че на 24.09.2020г. в **** е подадено заявление за справка по актовите книги, peг. № **** от Р. Г. К., ведно с приложени копия на нот.

****/1995г. и копие на Заповед № **** на Кмет на ****.

Твърди се, че от кадастралната карта с данни от КРНИ се установява, че в частта на ПИ ****, актуално към 28.09.2020г., за имота няма данни за собственик, съответно няма данни за носители на вещни права, както и за сгради, които попадат в имота.

Твърди се, че на 20.01.2021г. в **** е депозирано заявление, peг. № **** от адв. ****, пълномощник на **** до Кмета на ****, относно 3 осигуряване на транспортен достъп до имот с идентификатор **** по КККР на гр. Варна.

Твърди се, че имот **** по КККР на гр. Варна, административен район Приморски, с площ 132 кв.м., идентичен на пътеката от 3 метра по Заповед № **** на Кмет на ****, не е индивидуализиран чрез отнемане на площ от парцел VI **** предмет на същата заповед, съответно тази площ не попада в ПИ **** по КККР, с площ 640 кв.м., стар номер ****, кв. 29, парцел ****A, с вписан в КРНИ собственик ****, с документ за собственост ****, том LVIII, peг. 19455, дело 12979 от 18.12.2002г., издаден от СВ гр. Варна/****, том I, peг. № 2173, дело № 178 от 2002г./ и Р. Г. К. с право на ползване, съгласно същия нотариален акт.

Приема се, че незаконосъобразно ответницата Р. Г. К. е вписана за собственик на процесния имот, чрез процедираното изменение на КККР през месец декември 2020г. Видно от съдържанието на документа за собственост, Р. Г. К. е запазила за себе си, до края на своя собствен живот, правото на самостоятелно и безвъзмездно ползване и обитаване на целия имот.

Твърди се, че ПИ **** попада в обхвата на ПИ 2702 от КП „****" от 1987г., за който в разписния лист няма вписан собственик.

Твърди се, че имотът от момента на ситуирането му със Заповед № **** на Кмет на **** е с начин на трайно ползване - път/пътека/, а съгласно данните визирани в КККР - с НТП: За алея. Общинските пътища, публична общинска собственост, за които не се съставят актове за общинска собственост, са пътищата, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с улиците в населеното място или с републиканските пътища - арг. от чл. 56, ал. 2 ЗОбС и чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата.

Изтъква се, че по аргумент на чл. 56, ал. 2 от ЗОС за такъв имот не се съставя акт за общинска собственост.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди се, че процесния имот винаги се е ползвал от собствениците на двата имота по предназначение и не се оспорва предназначението му - пътека, нито препятства общото й ползване от собствениците на двата имота, които обслужва - ПИ с идентификатор **** и ПИ с идентификатор ****. Изтъква се, че предназначението на имота, отделено със Заповед **** на Кмета на 4

**** за „пътека“, не прави негов собственик - ищеца. Твърди се, че имотът е собственост на ответницата и тя никога не е загубвала правото си на собственост върху него. Имотът е бил част от парцел с пл. № VI - ****, който е бил нейна собственост изцяло, като с частта от него, извън площта на процесния имот, тя вече се е разпоредила, като за една част си е запазила правото на ползване.

Твърди се, че първоначално през 1987 г. ответницата - Р.К. придобива от **** 1/2 ид. част от парцел с пл. № VI - ****, съгласно НА за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 24, том I, дело № 29/ 1987 г.

Твърди се, че праводателката й - **** го придобива от ****, който първоначално сключва Предварителен договор от 06.10.1964 г. за продажба на лозе с площ 1500 кв.м. (съгласно плана от 1956г. площта на имота е 1550 кв.м.), а по-късно с окончателен договор за покупко-продажба, съгласно НА **** том I, дело № 349 от 1965 г. По-късно, към площта на имота на ****, видно от Нотариален акт върху недвижим имот, придобит по регулация №154, том II дело № 796 от 1966 г. са придадени допълнителни площи, като от нотариалния акт е видно, че сметките за тях са уредени. Твърди се, че със Заповед **** на Кмета на ****, на основание чл. 32 ал. 2 от ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 75 от ППЗТСУ (отм.) е одобрено изменение на регулацията на парцел с пл. № VI - ****, като парцелът се разделя на два нови парцела с пътека 3 метра (процесния имот), като вторият парцел получава № XIX - 1228. След отделянето на парцел XIX - 1228 от общия, ответницата почти веднага го продава, съгласно НА за продажба на недвижим имот №29, том XXIII, дело №6111/96 г., като нейна собственост, като непродадени, остават парцел VI **** и пътеката, тъй като по нея осъществява достъпа до имота си. Изтъква се, че друг достъп до имота й е практически невъзможен, поради начина на застрояване и ползването му. Твърди се, че съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВп-Варна с вх. peг. № 19455/18.12.2002 г., акт с ****, том LVIII, дело №12976/2002г., ответницата дарява недвижимия имот, представляващ УПИ VI - **** на дъщеря си, като си запазва правото на ползване. Тя и досега ползва и обитава имота.

Изтъква се, че според всички планове, действали през различни периоди, никога на територията, заета от парцел пл. № VI - **** не имало общинска собственост. Видно от КП от 1936-37 г., където имотът се идентифицира с пл, № 1671, целия имот е бил частна собственост, само е бил 5 ситуиран по друг начин (представям и моля да приемете комбинирана скица по КККР на гр. Варна и КП 1936-37 г., изработена от правоспособно лице). С плана от 1956 год. вече всички имоти, включително този, са ситуирани така, както и към момента по актуалната кадастрална карта на гр.Варна и отново са изцяло частни. След плана от 1956 г. няма приложена регулация, а кадастралния план от 1987 г. очевидно е приет при допуснати грешки и непълноти по отношение на границите на имота. Видно от съдебно техническата експертиза, изготвена на 19.03.1989 г. по делбеното дело - гр. дело № 539/1989 г. на ВРС, лицето на недвижимия имот към онзи момент е 17.60 м., а имотът в действащия към онзи момент план е бил с площ 1550 кв.м. В плана от 1987 г. имотът е неправилно отразен, но площта му отново е по-голяма от отразената в нотариалните актове. По-късно, видно от Заповед No 167/28.05.1996г. на Кмета на **** кадастралната основа не е КП от 1987 г.