Решение № 6070 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6070 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20231100105999 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] Л. С. е заявила в искова молба от 22.05.2023 г., че на 07.01.2023 г. е участвала в пътно-транспортно произшествие (ПТП), предизвикано от В. С., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника ЗД „Б.И.“ АД (Б.И.). От ПТП Л. С. е получила: цервикална остеохондроза междупрешленните дискове на шията);

(дегенеративни промени в

- дискова протрузия на ниво С-4, С-5 и С-6 (притискане на нервните окончания на гръбначния стълб);

- медианен дисков пролапс с разкъсване на фиброзния анулус на ниво С-5 и С-6 (дискова херния на ниво С-5 и С-6);

- вертебрален синдром (симптоматичен комплекс от патологични 1 състояния, причинени от заболявания на гръбначния стълб);

- S-образна сколиотична деформация (странично изкривяване на гръбнака);

- парестезия (необичайни усещания, наподобяващи „мравучкане“, парене, убождане от множество иглички) на ниво С-6 и С-7;

- радиокулапатия (увреждане на нервни коренчета на гръбначен стълб) вдясно на ниво С-8. Уврежданията са причинили болки и страдания.

[2] На 11.01.2023 г. Л. С. е поискала от Б.И. да заплати обезщетение за неимуществени вреди, но Б.И. не го е направил. Затова Л. С. моли съда да осъди Б.И. да заплати:

- 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- законната лихва от 11.01.2023 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

2. На ответника

[3] Б.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. В. С. не е причинил ПТП;

2. не всички увреждания са от ПТП;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. Б.И. не дължи лихва от 11.01.2023 г., понеже Л. С. не е представила документи, които Б.И. е поискал. Ето защо Б.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 70-72).

II. По процедурата

[4] Б.И. е поискал от съда да конституира В. С. като трето лице помагач на ответника. Б.И. е заявил, че В. С. е управлявал автомобила със свидетелство за правоуправление, което е било с изтекъл срок (писмения отговор, л. 72). Първоначално, с определение от 06.02.2024 г. съдът е допуснал привличането (определението, л. 83-86). Впоследствие, съдът е установил, че 2 свидетелството за правоуправление на В. С. не е било с изтекъл срок, изменил е определението си от 06.02.2024 г. и е отхвърлил искането за привличането на В. С. като трето лице помагач (определението, л. 178-гръб). Съдът не е връчил на ответника това определение. Затова съдът разпорежда връчването му.

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[5] Не се спори, че Л. С. е била родена на ******* г. Тя е работила в рентгенова лаборатория като лаборант, страдала е от разширени вени и от дискова херния (показанията на свидетеля С., л. 176-178). Тя също е имала дегенеративна вертебрална и дискова болест, която е била най-изразена в сегментите на прешлени С4-С5 и С5-С6 (стр. 9 от заключението на вещите лица д-р П. и д-р К., л. 197-210; стр. 8 от заключението на вещото лице д-р С., л. 142-151). Л. С. е имала дъщеря на осем месеца и половина, която е кърмила (удостоверението за раждане, л. 157; показанията на свидетеля С., л. 176-178).

[6] На 07.01.2023 г. около 14:55 часа свидетелят В. С., съпруг на Л. С., е управлявал лек автомобил „Форд“ по ул. „Бистришко шосе“ с посока от ул.

„Самодивски езера“ към Околовръстен път. Л. С. е пътувала на предна дясна седалка в автомобила.

[7] В същия момент В. С. е управлявал лек автомобил „Волво“ по ул.

„Юрушка църква“. На кръстовището на ул. Бистришко шосе“ с ул. „Юрушка църква“ е имало знак стоп за навлизащите от ул. „Юрушка църква“ в ул.

„Бистришко шосе“. Вместо В. С. да спре на знака стоп, той е навлязъл в ул.

„Бистришко шосе“. Така е настъпил удар между леките автомобили „Форд“ и „Волво“ Ударът е бил непредотвратим за В. С. (констативния протокол, л. 6; наказателното постановление, л. 117; показанията на свидетеля С., л. 176-178; заключението и показанията на вещото лице инж. Т., л. 152-155 и л. 175-176).

[8] От удара Л. С. е получила навяхване и разтягане на свързващия 3 апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, без счупване на тела и израстъци на прешлени и без разместване на стави (заключението и показанията на вещите лица д-р П. и д-р К., л. 197-203 и л. 215-216; заключението и показанията на вещото лице д-р С., л. 142-151 и л. 173-175).

Не се спори, че към този момент ГО на В. С. е била застрахована при ответника Б.И..

[9] Л. С. е била лекувана чрез физикални процедури и рехабилитация.

Възстановяването от подобни травми е от три до осем седмици, като през първите 15-20 дни болките са по-силни (заключението и показанията на вещите лица д-р П. и д-р К., л. 197-203 и л. 215-216; заключението и показанията на вещото лице д-р С., л. 142-151 и л. 173-175). Болките са я принудили да спре да кърми дъщеря си (показанията на свидетеля С., л. 176178).

[10] Увреждането на шията на Л. С. е еднаква с увреждането на шията, предмет на решение на ВКС 50139-2023-II Т. О. по т. д. 545/2022 г. Цялостното увреждане, предмет на това решение на ВКС, е по-тежко от увреждането на Л.

С., защото то включва и сътресение на мозъка и гръдна травма (показанията на вещото лице д-р С., л. 175).

[11] На 11.01.2023 г. Л. С. е поискала от Б.И. да заплати обезщетение за неимуществени вреди (молбата, л. 56). Не се спори, че Б.И. не е заплащал на Л. С. обезщетение.

[12] Л. С. е заплатила: 1 040,00 лева държавна такса (л. 66); 1 650,00 лева за вещи лица (л. 100, 182, 219); 616,00 лева за довеждането на свидетел (л. 156). Разноските са за общо 3 306,00 лева. Тя е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 213-214). Б.И. е заплатил 1 600,00 лева с ДДС на адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 112-114).

I I I . ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

4

РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[13] Л. С. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр ъзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, вследствие на ПТП. Искът е частично основателен за 15 000,00 лева.

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр ъзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ [14] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, опредЕ. в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

[15] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. Л. С. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на Л. С.;

3. В. С. да е причинил ПТП;

4. неговата ГО да е била застрахована при Б.И. ;

5. вследствие на уврежданията Л. С. да е претърпял неимуществени вреди;

6. Б.И. да не е изплатил на Л. С. обезщетение за тези вреди.

[16] Съдът установи, че:

1. на 07.01.2023 г. Л. С. е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;