Решение № 10957 от 07.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10957 гр. С., 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110171102 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. А., срещу Х. Л. Г. и Б. Л. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация С.” ЕАД в условията на разделна отговорност, както следва: Х. Л. Г. – 1/6, а Б. Л. Г. – 5/6 от следните суми: 458,53 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2023 г. до изплащане на вземането; 72,44 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.09.2023 г.; 37,58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и 8,87 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 08.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2023г. по ч.гр.д. № 52624/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.“ № 42, вх. „Б“, ет. 2, ап. 27, която не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поР. което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Л. Г., чрез назначения му процесуален представител - адв. Т., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Л. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем изразява становище за основателност на предявените искове.

Сървисис”

ЕООД

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище – апартамент, построен върху държавно място от ЖСК „Модно облекло“ кв. „Б.“ – С.

НОМЕР, том I, дело № *****/79 г., се установява, че на 15.01.1980 г. К.С. Г.а и Л. Х.в Г. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 27, находящ се в гр. С., кв. „Б.“, ул. „К.“, бл. 42, вх. „Б“, ет. 2, в сградата на ЖСК „Модно облекло“. Като писмени доказателства по делото са приети и удостоверения за идентичност на адрес, издадени от ГИС С..

От Удостоверение за наследници с изх. № 3259/02.11.2022 г. се установява, че Л. Х.в Г. е починал на 29.11.1985 г. и към тази дата е оставил за свои наследници по закон: съпруга – К.С. Г.а, която е починала на 30.12.2014 г., както и двама синове – Б. Л. Г. и Х. Л. Г..

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том LIX, дело № ****** г. се установява, че на 10.08.1992 г. К.С. Г.а е дарила на сина си Б. Л. Г. притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния недвижим имот.

По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота по време на процесния период. Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че Х. Л. Г. и Б. Л. Г. са придобили по силата на наследствено правоприемство от баща им Л. Х.в Г. по 1/6 част от процесния имот, а останалите 4/6 са собственост на Б. Л. Г. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том LIX, дело № ****** г., поР. което ответниците отговарят за потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в съсобствеността, а именно: Х. Л. Г. – 1/6 ид. част и 5/6 ид. части за Б. Л. Г.. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците са били потребители на топлинна енергия по договорно 2 правоотношение с ищеца за исковия период (м.05.2020 г. - м.04.2022 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

ПоР. изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор № ДАТА г., сключен между етажната собственост с адрес: гр. С., ул. „К.“ бл. 42, вх. „А“ и вх. „Б“ и „Техем сървисис“ ЕООД и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки. Oт приетия по делото договор № Д-0-67/03.06.2020 г. се установява, че ищецът е възложил на „Техем сървисис“ ЕООД извършването на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата - етажна собственост, като съгласно чл. 1, пар. II от договора, същият се сключва за срок от три години, считано от 01.05.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление 3 и топла вода на „Техем сървисис“ ЕООД.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: отоплителните тела в процесния имот са били демонтирани преди исковия период, поР. което не е начислявана топлинна енергия за отопление на жилището; през посочения период топлинната енергия за отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура от 211 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на общи части; в процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода, които са били отчетени на 17.05.2021 г. и 05.05.2022 г., като за двата отчетни периода показанията на „старо“ и „ново“ са еднакви и няма изчислена топлинна енергия за БГВ за целия процесен период; топломер с фабричен № 4016768 е преминал метрологична проверка през 34 месеца за периода 06.2018 г. – 04.2021 г. и 27 месеца за периода 04.2021 г. – 07.2023 г., вместо през 24 месеца, но през процесния период топломерът не е сменен и при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. размерът на начислените от топлопреносното дружество суми за топлинна енергия са на стойност 458,53 лв., като цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 04.2022 г. е в размер на 37,58 лв. От заключението на вещото лице се установява, че в дружеството не са постъпвали плащания за погасяване на претендираните от ищеца главници за исковия период.