Определение № 109 от 17.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. София, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20251001000078 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 130 ГПК и чл. 248 ГПК и е образувано по: 1. Въззивна частна жалба вх. № 12388/24.09.2024 г., от Д.

И. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ** срещу Определение № 430/29.09.2024 г., по т.д. № 53/2024 г., на БлОС, XV с., с което е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес, обуславящ процесуалната недопустимост на предявеният иск, с пр. осн. чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Частният въззивник счита, че изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес е неправилен. От своя страна счита, че всички предпоставки за разглеждане на иска са налице. Излага, че ищецът се явява трето за държавното предприятие лице, което има правен интерес, доколкото заличаването на вписването би се отразило непосредствено в неговата правна сфера. Правния интерес счита да произтича от нищожността на волеизявлението на Министъра на земеделието и храните, обективирано в Заповед № РД49-163/10.04.2023 г., както и на волеизявлението за назначаване на нов директор, обективирано в Заповед № РД49-164/10.04.2023 г. Излага доводи досежно вида на дружеството, неговата дейност, процедурата по избор на членове на органите на управление на публичните предприятия. Сочи, че в отклонение от ТЗ в ЗПП са предвидени изчерпателно основанията за освобождаването им. Настоява, че Министъра на земеделието и храните е нарушил императивни материалноправни разпоредби, което води до нищожност на приетите решения и същите не пораждат предвидените в тях правни последици. От изложеното извежда, че в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства, поради което вписването с № 20230412172751 следва да бъде заличено, на осн. чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, както нищожни са и всички следващи вписвания на обстоятелства за назначаване на нов директор – вписвания № 20230707171552 и № 20231221132653. По същество моли за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частният въззиваем „Югозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201627506, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Зора“, № 18, депозира отговор вх.

№ 14932/07.11.2024 г., в който счита, че изложените в частната жалба оплаквания не са във връзка с изложените от съда мотиви за липса на правен интерес у ищеца. Счита, че решението на принципала за оттегляне на овластяването на ищеца е аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка. Цитира ТР № 1/2002 г. на ВКС, ОСТК и счита, че проверката на съда в настоящото производство се ограничава по твърдяните пороци на вписването, поради което не следва да бъдат обсъждани твърденията, че Министърът е приел решение за освобождаване на частния въззивник и назначаване на нов директор, в нарушение на чл. 24 от ЗПП.

Претендира разноски.

2. Въззивна частна жалба вх. № 15475/18.11.2024 г. от Д. И. Д., ЕГН ********** срещу Определение № 522/17.10.2024 г., постановено по делото, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено Определение № 430/29.08.2024 г. в частта за разноските и е осъден частния въззивник да заплати на „Югозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201627506, сумата 1500.00 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният въззивник счита, че присъденото възнаграждение следва да бъде намалено като прекомерно. Сочи, че производството е приключило без провеждане на съдебно заседание, не са били ангажирани доказателства от страна на ответника и не са били правени доказателствени искания, претендираното възнаграждение надхвърля минималния размер по Наредба № 1. Счита, че са налице основания за определяне на възнаграждение под минималния размер.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частният въззиваем „Югозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201627506, депозира отговор вх. № 833/20.01.2025 г., в който счита частната жалба за неоснователна. Сочи, че в случая е изготвен отговор на исковата молба в значителен обем и становище във връзка с уточняваща молба на ищеца. Твърди, че правната страна на спора изисква запознаване с приложимата нормативна уредба и съдебна практика във връзка с доводите и възраженията на ответника. От изложеното извежда, че заплатеното възнаграждение в размер на 1500.00 лв. не се явява прекомерно.

Въззивните частни жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намери следното:

По въззивна частна жалба вх. № 12388/24.09.2024 г.

Производството пред БлОС е образувано по искова молба на Д. И. Д. срещу „Югозападно държавно предприятие“, с която е предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за приемане за установено, че обстоятелствата вписани по партидата на ответника, с вписване № 20230412172751 са несъществуващи: - че Д. Д. е освободен като директор и член на управителния съвет на „Югозападно Държавно Предприятие“, ЕИК 201627506; - че на негово място за директор и член на управителния съвет на ЮДП, е избран Б. М.. В случай на уважаване на иска да бъде установена 2 нищожността на последващите вписвания с № 20230707171552 и № 20231221132653.

Ищецът е твърдял, че ответникът е държавно предприятие, със статут на публично предприятие, в което правата на Държавата се упражняват от Министъра на земеделието и храните. На 10.04.2023 г. му била връчена Заповед № РД49-163 на Министъра на земеделието, с която на осн. чл. 168, т.

1 и 3 от ЗГ, вр. чл. 5, ал. 9 от Договор за управление № РД-58-15/07.04.2021 г. и одобрен доклад на Зам. Министъра на земеделието, бил освободен като директор и член на УС. На същият със Заповед № РД49-164 за директор и член на УС бил назначен Б. М.. На 12.04.2023 г. тази промяна била вписана по партидата в ТР. Правния си интерес обосновава с твърдения, че се явява трето за държавното предприятие лице, както и, че заличаването на вписването би се отразило непосредствено в неговата правна сфера. Сочи, че несъществуването на вписаното обстоятелство, произтича от нищожността на решението на Министъра на земеделието и ненастъпване на целените с него последици.

Излага доводи относно статута на публичните предприятия, уреден в ЗПП.

Излага, че основанията за предсрочно прекратяване на договора за управление са изрично изчерпателно посочени в чл. 24 ЗПП и чл. 53 от Правилника за приложението му, като в случая решението за освобождаването му е взето без да е налице някое от основанията за това и в този см. в нарушение на императивни материалноправни разпоредби, поради което било нищожно.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът „Югозападно държавно предприятие“ депозира отговор вх. № 4413/01.04.2024 г., в който е изразено становище за допустимост на предявения обуславящ иск и недопустимост на предявените обусловени искове, всички с пр. осн. чл. 29, ал.

1 ЗТРРЮЛНЦ. Изразено е становище и по основателност.

С атакуваното Определение № 430/29.08.2024 г., първоинстанционният съдът прекратил производството като е преценил предявеният иск за недопустим, в хипотезата на чл. 130 ГПК, поради липса на правен интерес.

Произнасянето е обосновано с мотиви, че при прекратяване на договора за управление с ищеца Министърът не е действал в качеството на орган по назначаването, а като субект, упражняващ правата на Държавата като собственик на предприятието. Изложил е, че заличаването на вписването при уважаване на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР няма обратно действие и за периода от вписването до заличаването трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписаното обстоятелство. На следващо място, съдът е възприел, че заличаването на вписаното обстоятелство няма да породи директен ефект в правната сфера на ищеца, тъй като същият не попада в категорията трети лица по отношение на вписването.

Произнасянето на съда се преценява като правилно. Безспорно, наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, от категорията на абсолютните, за наличието или липсата, на която съдът следи служебно, както при предявяването на иска, така и по всяко време на процеса до неговото приключване. Именно поради посоченото, проверката извършвана по реда на чл. 130 ГПК може да бъде упражнявана във всеки момент от производството.

По силата на прогласеното от действащия процесуален закон, диспозитивно начало в гражданския процес, ищецът сам определя обема и интензивността на търсената защита. Въз основа на твърденията на ищеца съдът извършва преценката за съществуването на правен спор, кръга на 3 легитимираните по него страни, наличието на правен интерес и основанието на иска.

Съгласно разясненията дадени в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, липсващите (невзети) решения на орган на дружеството са нищожни.

Когато такова решение е било вписано в регистъра, налице е хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29 ЗТР и установяването му е по този ред – чл. 29 ЗТР. Поради това обаче, че този иск е установителен, правният интерес от провеждането му се обуславя именно от последващото му действие по отношение на охранителното производство.

Не се е твърдяло от ищеца отношенията му с ответника да са основани на правоотношение различно от това обективирано в представената Заповед № РД49-129/07.04.2021 г., с която е бил назначен за директор и член на УС и с него е бил сключен Договор за управление № РД58-15/07.04.2021 г. Видно от издадената заповед е, че чрез назначаването на ищеца са делегирани права да представлява държавата при управлението и представителството на предприятието. Видно е и, че делегирането е извършено от органа, упражняващ правото на собственост на държавата в предприятието – Министъра на земеделието, по силата на правомощията му по чл. 168 ЗГ. След като това е така закономерен е изводът, че между принципала и ищеца е възникнало мандатно правоотношение основано на сключения договор. Вярно е, че разпоредбите на чл. 169, ал. 9 от ЗГ и чл. 24 ЗПП са изброени хипотезите, в които управител или член на управителен съвет може да бъде освободен преди изтичането на срока на сключения договор. Освобождаването в отклонение от посочените хипотези обаче би могло да породи отговорност за евентуални вреди, но не поражда право на довереника да атакува освобождаването си. Това е така, защото веднъж оттеглен предоставения мандат не би могъл да бъде възстановен във вида преди оттеглянето му, по пътя на атакуване на оттеглянето.

Действително разглежданата хипотеза е сходна с хипотезата на управител в търговско дружество, който обаче не е член на дружеството. В този случай правата на управителя също произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. По тази причина и разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ, предвижда възможност овластяването на управителя да бъде оттеглено по всяко време, по преценка на общото събрание на дружеството и името на управителя да бъде заличено от търговския регистър. И в тази хипотеза за управителя не е налице правен интерес да атакува оттеглянето на овластяването си или заличаването си от търговския регистър.

В подкрепа на горните мотиви са Определение № 2588/14.10.2024 г., по к.ч.т.д. № 1079/2024 г., на ВКС, I ТО и Определение № 2278/16.08.2024 г., по к.ч.т.д. № 1730/2024 г., на ВКС, I ТО. С посочените актове не са допуснати до касационен контрол актове на апелативни съдилища, с които са възприети като недопустими искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, по които ищци са освободени членове на СД на дружества, собственост на Държавата. Настоящият състав също споделя и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика.