Решение № 891 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора А. К. Т. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603176 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 649 от 12.11.2024 г. постановена по НОХД № 4142/2024 г., СРС, НО, 96-ти състав, подсъдимият С. Л. е признат за виновен в това, че на 18.03.2021 г., в гр. София, на паркинга на централния клон на „Първа инвестиционна банка“, находящ се на бул. „********, с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 30 000.00лв. (тридесет хиляди лева), възбудил заблуждение у В. С. П., че посочената сума му е необходима, за да бъде освободен, получен от С. Л. международен паричен превод в размер на 300 000.00лв. (триста хиляди лева), който поради особено големия си размер е поставен на проверка от „Уникредит Булбанк“ АД, като го заблудил и относно обстоятелството, че сумата ще бъде върната в срок до 22.03.2021 г., и с това причинил на В. С. П. имотна вреда в размер на 30 000.00лв. (тридесет хиляди) лева -престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК , поради което и на основание чл.

209, ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 (три ) години.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК С.

Л. е осъден да заплати на СРС направените по делото разноски в хода на съдебното производство в размер на 380 (триста и осемдесет) лева, както и 5 1 лева при служебно издаване на изпълнителен лист по делото.

Така постановената присъда не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия С. Л., депозирана чрез неговия защитник адвокат Л..

В жалбата на осъдения Л. се излага, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а в допълнението към нея, че е постановена при съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия. На първо място се сочи, че разпоредбата на чл. 55, ал.

4 от НПК предвижда, че на обвиняемия се предоставя писмен превод на постановлението за привличане като обвиняем, като видно от постановлението за привличане на обвиняем – л. 60 не е било разяснено на обвиняемия правото му по чл. 55, ал. 4 от НПК, като същия не се е отказвал от такъв, каквато възможност има в чл. 55, ал. 4 от НПК и съответно не му е бил връчван такъв превод. На следващо място се посочва като процесуално нарушение липсата на осигуряване на възможност обвиняемия реално да разбере за какво престъпление е привлечен като обвиняем, доколкото самото постановление се съдържат противоречиви факти, доколкото повдигнатото обвинение е за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като довършено престъпление, а в постановлението е посочено, че обвиняемия е възбудил заблуждение у пострадалия, но никъде не е посочено пострадалия да е извършил действия на разпореждане със свое били чуждо имущество, а едновременно с това се сочи да е настъпила вреда за него от 30 000 лева.

Излагат се доводи и за противоречивост на свидетелските показания на свидетеля В..

Постъпила е жалба и от частния обвинител П., с която обжалва постановената присъда. Намира, че определеното наказание е несъразмерно ниско и не съответства на престъплението и дееца, такова е което не би постигнало превъзпитанието на извършителя. Иска се увеличаване размера на наказанието.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения частният обвинител П., поддържа подадената от него въззивна жалба така, както е представена с изведените в нея доказателства. Сочи, че явната несправедливост на наложеното наказание е абсолютно отменително основание и счита, че не е получил правилна и справедлива присъда. Излага аргументи, че по делото не са налице кумулативно предвидените предпоставки за приложението на чл. 55 от НК. По отношение на жалбата на подсъдимия, намира същата за неоснователна.

Навежда доводи, че наведените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са били предмет на наказателно производство, по което съдът ги е приел за неоснователни. Изразява несъгласие, че обвинителният акт бил с вътрешни противоречи и твърди, че не е нарушено 2 правото на обвиняемия да разбере за какво точно му е била потърсена наказателна отговорност. Според частният обвинител всички действия са били извършени в присъствието на преводач и на защитник и подсъдимият е имал възможност да упражни правата си на защита в пълен обем. Счита, че постановлението за привличане на обвиняем е инкорпорирано в обвинителния акт и по този начин подсъдимият и неговият защитник са имали възможност да разберат параметрите на обвинителната теза и да изградят своята защита в пълнота. Касателно твърдението, че свидетелските показания били несъстоятелни, споделя, че СРС в мотивите си обосновано е изложил доводи защо ги приема за обективни и обосновани, като дава вяра на тях, считайки ги за логично последователни. Иска от съда да измени присъдата, като увеличи размера на наказанието на подсъдимия Л..

Защитникът на подсъдимия Л. - адвокат Л., поддържа депозираната жалба. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 55 НПК, за осигуряване на писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на лицето. В пледоарията си защитникът на подсъдимия изтъква, че в обвинителния акт и постановлението за привличане като обвиняем са налице вътрешни противоречия. Посочва, че в обстоятелствената част са описани действия по разпореждане с имущество от страна на пострадалия, но в диспозитива липсва такова описание, поради което не става ясно дали обвинението е за опит или за довършена измама. Според него при липса на ясно отразено разпореждане с имущество не може да се приеме причиняване на имотна вреда. Защитата обръща внимание и на личността на пострадалия – юрист и адвокат с опит по дела за измама, за който е нелогично да се довери на твърдения за международен превод от 300 000 лв. срещу предоставяне на 30 000 лв.

„гаранция“, без да изготви дори проста писмена разписка. Твърди, че е възможно да съществуват други отношения между страните и че наказателното производство се ползва за постигане на гражданскоправен ефект. Защитникът критикува и доказателствената дейност – посочва противоречия в показанията на свидетел, приятел на пострадалия, както и пропуск на разследващите органи и прокуратурата своевременно да изискат записи от камерите за видеонаблюдение на паркинга на банката, на който, по твърденията, е предадена сумата. На тези основания защитата поддържа, че обвинението е недоказано поради непълнота и вътрешни противоречия, и моли присъдата на СРС да бъде отменена и да се постанови оправдателен съдебен акт.

В последната си дума, подсъдимият твърди, че не е извършил това, в което е обвинен.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:

В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното 3 убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени следните доказателствени източници: показанията на разпитаните в съдебна фаза свидетели - В. С. П. (и л.41, 42 от ДП), В.В. В. (и л.45 и л.83 от ДП), и Д.Л. (и л.40 от ДП) А., както и показанията им и останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, сигнал до СРП от В. С. П. от 31.05.2021 г., Заключение по изготвена в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза, заключение по извършена в досъдебна фаза съдебно-техническа експертиза, докладни записки, протокол за доброволно предаване на книжа, сред които кореспонденция на „Viber“ и „Whats app“ между В. С. П., тел.№ ********** и С. Л., тел. № ********, вайбър кореспонденция, справка относно ползвателя на мобилен номер ******** от мрежата на БТК ЕАД, от телефонни номера, собственост на Синдикална федерация на служителите на МВР (л.52 от ДП), протокол за разпознаване по фотоснимка от 02.08.2022 г. и фотоалбум (л.81, л.86, л.87 от ДП) с разпознаващо лице – свидетеля В., свидетелство за съдимост на подсъдимия Л., характеристични данни (л.20-21 от делото).

Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Л., ЛНЧ: ********, е роден на ******** г. в гр. Битоля, Република Северна Македония, македонец, гражданин на Република Северна Македония, с висше образование, безработен, разведен е, неосъждан, с адрес: гр. София, ул. „********, и адрес в Република Северна Македония: гр. Битоля, ул. „********.

На адреса в България, Л. живее на съпружески начала с Н.Р.Н. – майка на второто му дете.

Управител е на ООД за иновационни соларни системи, което към момента няма дейност.

Подсъдимият Л. се ползва с добро име в квартала, в който живее, познат е като точен и отзивчив в отношенията с околните, с поведение на съпричастен към чуждите проблеми и готов да окаже помощ.

В 05 РУ – СДВР не са постъпвали сигнали за нарушения или престъпления, извършени от подсъдимия.

От около 5–6 години подсъдимият Л. познавал пострадалия – свидетеля В. С. П., който бил негов адвокат. С времето отношенията клиент – адвокат станали и приятелски. Двамата запознали семействата си и често общували помежду си.

През месец март 2021 г. бил завършен строеж в собствен имот на П., в който той бил инвестирал, във връзка с което Л. знаел, че адвокатът разполага с големи парични суми от продажбата на жилища в новопостроената кооперация.

На 17.03.2021 г. подсъдимият се обадил на П. от телефона си с мобилен номер ********, като поискал спешно да се види с него, изтъквайки причина – 4 че става въпрос за нещо важно. Вечерта подсъдимият посетил П. в дома му, прегърнал го, влизайки, и му съобщил, че в банка „УниКредит Булбанк“ на него – Л., е преведен международен паричен превод на стойност 300 000 лева, но за да бъде освободен до няколко дни, е необходимо от страна на получателя да се внесе гаранция в размер на 30 000 лева. Л. обяснил, че в момента не разполага със сумата за гаранция и помолил П. да му даде необходимите пари на заем. Подсъдимият уверил пострадалия, че е разговарял с изпълнителния директор на банката, уточнил, че той се казва Х.Б. и че е получил положителен отговор от него за освобождаване на международния паричен превод, в случай че внесе гаранцията. Пред Л., В. П. набрал телефонния номер на свой познат финансист – Г. Х., и го попитал дали познава изпълнителния директор на банката „УниКредит Булбанк“ – Х.Б.. В отговор Х. обяснил, че Б. е от средно ниво началници, не е изпълнителен директор и няма отношение към освобождаването на международни парични преводи. П. споделил с подсъдимия опасения да не бъде „вкаран във филми“, т.е. в неприятни ситуации, но Л. силно се разстроил, разплакал се и се обърнал към пострадалия с думите, че го уважава като баща си и го моли да му помогне. В отговор П. казал на подсъдимия да го чака на другия ден (18.03.2021 г.), около 10:00 – 11:00 часа, на паркинга на „Първа инвестиционна банка“ – на бул.

„********, за да му даде парите в брой. Двамата се уговорили подсъдимият да върне парите до 22.03.2021 г.

За датата 18.03.2021 г. пострадалият планирал поправка на автомобила му – „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, в автосервиз „Виликар“, съсобственик на който бил свидетелят В.В. В. – приятел на П..

В. С. П. притежавал сумата 30 000 лева в брой и приготвил три пачки по 10 000 лева, в купюри от по 100 лева, и я поставил в метална, зеленикава кутия от уиски.

Обикновено, когато П. ползвал услугите на автосервиза, преди автомобилът да остане за ремонт, свидетелят В. транспортирал със същия автомобил В. П. до дома му и после връщал колата обратно в сервиза.